О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 136
гр. София, 14.03.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на седми март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 133 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 1 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 275, ал. 2 и чл. 262, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. А. Ч. от [населено място] срещу разпореждане от 21.10.2016г. по ч. гр. дело № 1749/2016г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав, с което е оставено без уважение искането на А. А. Ч. на основание чл. 63, ал. 1 ГПК за продължаване на срока за отстраняване на нередовностите в частната касационна жалба с вх. № 12504/31.08.2016г. и е върната подадената от него посочена частна касационна жалба срещу определение № 2843 от 10.08.2016г. по ч. гр. дело № 1749/2016г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение като е изложил следните съображения: въззивният съд неправилно е дал указания за приподписване на частната жалба от адвокат; преди връщане на частната касационна жалба съдебният състав е следвало да се произнесе по всички възражения в молбата от 19.10.2016г.; въззивният съд е следвало да даде на частния жалбоподател допълнителни уточнени указания и последна възможност за отстраняване на твърдените допуснати нередовности в частната касационна жалба. Частният жалбоподател моли разпореждането да бъде отменено.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Т. П. Г. оспорва частната жалба като релевира възражения за нейната недопустимост поради това, че определението по чл. 63, ал. 1 ГПК не подлежи на обжалване, и евентуални възражения за нейната неоснователност и правилност на обжалваното определение.
Частната жалба срещу разпореждането, с което е върната частната касационна жалба, е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт. Разпореждането в частта, с която е оставена без уважение молбата на А. А. Ч. на основание чл. 63, ал. 1 ГПК за продължаване на срока за отстраняване на нередовностите на частната касационна жалба срещу определението на САС, с което е потвърдено определението на СГС в частта за прекратяване на производството по делото по отношение на исковете с правно основание чл. 28, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за патентите и регистрацията на полезните модели за определен период, не подлежи на самостоятелно обжалване, тъй като няма преграждащ характер и в закона не е предвидена правна норма, регламентираща самостоятелното му обжалване. Правилността на определението по чл. 63, ал. 1 ГПК подлежи на проверка при обжалване на съдебния акт, чрез който се прилагат последиците на пропуснатия срок. Следователно настоящият съдебен състав дължи произнасяне по правилността на определението по чл. 63, ал. 1 ГПК в мотивите на настоящия съдебен акт, тъй като частната жалба е подадена и срещу определението в частта, с която е върната частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите и прецени данните по делото, приема следното:
С разпореждане от 15.09.2016г. въззивният съд е предоставил възможност на частния жалбоподател в едноседмичен срок от съобщаване на разпореждането да отстрани допуснатите нередовности в частната касационна жалба с вх. № 12504/31.08.2016г. като представи: 1/ изложение на основанията по чл. 280 ГПК; 2/ вносен документ за платена по сметка на ВКС държавна такса в размер 15 лв.; 3/ частната касационна жалба да бъде приподписана от адвокат като бъде представено пълномощно. В разпореждането е посочено, че при неизпълнение в срок на дадените указания частната касационна жалба ще бъде върната на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК.
Препис от разпореждането е връчен на частния жалбоподател лично на 12.10.2016г. и в предоставения едноседмичен срок частният жалбоподател е подал молба вх. № 14862/20.10.2016г., в която е посочил, че съдът се е произнесъл по материалноправни или процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС, които се решават противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото; изложил е съображения, че е освободен от държавна такса; подадената жалба е частна, а не частна касационна жалба, поради което поддържа, че не е необходимо подписване от адвокат; поискал е продължаване на срока за изпълнение на указанията.
За да остави без уважение молбата на частния жалбоподател на основание чл. 63, ал. 1 ГПК за продължаване на срока за отстраняване на нередовностите на частната касационна жалба срещу определението на САС, с което е потвърдено определението на СГС в частта за прекратяване на производството по делото, съдебният състав е приел, че молителят не е изтъкнал никакви уважителни причини по смисъла на чл. 63, ал. 1 ГПК за продължаване на срока, нито е представил доказателства в тази насока. За да върне частната касационна жалба, съдебният състав се е аргументирал с обстоятелството, че частният жалбоподател не е посочил основанията за допускане на касационно обжалване и частната касационна жалба не е подписана или приподписана от адвокат, като възражението на частния жалбоподател, че нормата на чл. 274 ГПК не препраща към нормата на чл. 284, ал. 2 ГПК е неоснователно. Относно държавната такса е приел, че ищецът е освободен от заплащане на държавна такса по иск за възнаграждения, произтичащи от права на изобретение на основание чл. 5, б. „е” ЗДТ.
Съгласно чл. 274, ал. 3 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК частната касационна жалба следва да отговаря на изискванията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, т. е. в нея или в приложено към нея изложение трябва да бъдат посочени основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, поради което дадените в тази насока подробни указания са законосъобразни, като частната касационна жалба, респективно и основанията за допускане на касационно обжалване трябва да бъдат подписани от упълномощен адвокат, ако частният жалбоподател не е правоспособен юрист. Неправилно въззивният съд е приел, че частният жалбоподател не е отстранил нередовностите на частната касационна жалба във връзка с основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. В молбата от 20.10.2016г. са посочени предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК, а преценката доколко същите обосновават извод за допускане на касационно обжалване на въззивното определение се извършва от касационната инстанция.
Правилни са съображенията за неотстраняване на нередовността на частната касационна жалба по отношение на приподписването й от адвокат. Въпреки предоставената възможност и предупреждението за последиците при неизпълнение на указанията в срок, частният жалбоподател не е представил приподписана частна касационна жалба от адвокат, поради което законосъобразно същата е върната от въззивната инстанция. Приподписването на частната касационна жалба от адвокат съгласно чл. 284, ал. 2 и ал. 3 ГПК във връзка с чл. 278, ал. 4 ГПК е предвидено с оглед сложността на касационното производство и гарантиране на принципа на ефективна съдебна защита.
Д. на частния жалбоподател за неправилност на разпореждането поради това, че съдебният състав не се е произнесъл по всички възражения в молбата от 19.10.2016г. преди връщане на частната касационна жалба, е неоснователен. Възраженията и доводите на частния жалбоподател са обсъдени от въззивния съд в разпореждането – предмет на настоящата частна жалба. За съдебния състав не е съществувало задължение да дава допълнителни уточнени указания и последна възможност за отстраняване на твърдените допуснати нередовности в частната касационна жалба, тъй като указанията, дадени с разпореждането от 15.09.2016г., са достатъчно ясни, точни и конкретни.
Въззивният съд не е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 63, ал. 1 ГПК при извършване на преценката за основанията за продължаване на срока за отстраняване на нередовностите на частната касационна жалба. Законните и определените от съда срокове могат да бъдат продължавани от съда по молба на заинтересованата страна, подадена преди изтичането им, при наличие на уважителни причини, като преценката дали искането за продължаване на срока е основателно, се извършва по наведените от страната твърдения. В настоящия случай частният жалбоподател не е изложил конкретни факти и обстоятелства, нито е представил доказателства за наличие на уважителни причини по смисъла на посочената правна норма, поради което искането за продължаване на първоначално определения срок за отстраняване на нередовностите на частната касационна жалба законосъобразно е оставено без уважение.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното разпореждане е правилно, поради което следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора разноски на частния жалбоподател не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са поискани и не са представени доказателства, че такива са направени за настоящото производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 21.10.2016г. по ч. гр. дело № 1749/2016г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.