1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 353
гр. София, 27.06.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на тринадесети юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 893 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] чрез процесуални представители адв. И. Д. и адв. Г. К. срещу определение № 60 от 09.02.2017г. по ч. т. дело № 22/2017г. на Апелативен съд П., Търговско отделение, 1 състав, с което е потвърдено постановеното от Окръжен съд Пловдив, Търговско отделение, 11 състав разпореждане № 3595 от 24.06.2015г. по т. дело № 393/2013г. за връщане на подадената от частния жалбоподател въззивна жалба с вх. № 18078/18.06.2015г. против решение № 295 от 20.05.2015г., постановено по същото дело.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Основното му оплакване е, че в нарушение на съдопроизводствените правила, при постановяване на обжалвания съдебен акт решаващият съд не се е съобразил с дадените от касационната инстанция указания за тълкуване и прилагане на закона, както и не е обсъдил всички събрани по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства, а е основал определението си на доказателства, които не са допуснати и събрани от първоинстанционния съд и за които страните не са поискали да бъдат събирани във въззивното производство по реда на чл. 266 ГПК. Излага твърдението относно неправилното приложение на материалния закон от въззивния съд, тъй като същият се е позовал на Общите условия на пощенския оператор, които нямат отношение към изпращането на пратка чрез куриер, както и на чл. 77, ал. 4 ЗПУ вр. чл. 39, т. 2 и т. 3 ЗПУ, регламентиращи предоставянето на универсални пощенски услуги, каквито не са куриерските услуги.
В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният жалбоподател релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280. ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и при условията на евентуалност – същите са решени в противоречие с практиката на съдилищата:
1/ Въпросът за приложението на чл. 294, ал. 1 ГПК относно изпълнението на указанията на касационната инстанция по прилагането и тълкуването на закона, които са задължителни за съда, на който е върнато делото според частния жалбоподател е решен в противоречие с определение № 32/16.01.2017г. по ч. т. дело № 2253/2016г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 246/15.01.2014г. по гр. дело № 3417/2013г. на ВКС, ГК, II г. о., решение № 49/21.08.2015г. по гр. дело № 4904/2014г. на ВКС, ГК, IV г. о. и решение № 294/18.10.2013г. по гр. дело № 1276/2012г. на ВКС, ГК, IV г. о.
2/ „Следва ли въззивният съд да прецени всички доказателства, събрани по делото, които са от значение за установяване на правно релевантните факти в процеса?” – според частния жалбоподател въпросът е решен в противоречие с решение № 97/08.04.2016г. по гр. дело № 5363/2015г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение 411/27.10.2011г. по гр. дело № 1857/2010г. на ВКС, ГК, IV г.о. и решение № 125/29.05.2012г. по гр. дело № 534/2011 г. на ВКС, ГК, IV г.о.
3/ „Допустимо ли е съдът при постановяване на решението си да разгледа, анализира и да изведе правните си изводи от доказателства, които не са допуснати и събрани от първоинстанционния съд и за които страните не са поискали събиране на основание чл. 266 ГПК?” – според частния жалбоподател въпросът е решен в противоречие с решение № 66 от 12.03.2015г. по гр. дело № 5839/2014г. на ВКС, IV г.о. и решение № 15 от 05.03.2015г. по т. дело № 151/2014г. на ВКС, II т.о.
4/ Въпросът за задължението на въззивния съд да се произнесе по всички направени доводи на страните, които имат значение за решението по делото според частния жалбоподател е решен в противоречие с решение № 77/17.03.2015г. по гр. дело № 2040/2014г. на ВКС, ГК, IV г. о. и решение № 228/01.10.2014г. по гр. дело № 1060/2014г. на ВКС, ГК, I г. о.
5/ Въпросът за датата на постъпване в съда на въззивната жалба, подадена чрез куриерска служба, и за правното значение на датата на пощенското клеймо и възможността при грешка да бъде установена различна дата на подаване на пратката на пощенската служба според частния жалбоподател е решен в противоречие с определение № 375/28.05.2012г. по ч. гр. дело № 287/2012г. на ВКС, ГК, III г.о., определение № 714/20.12.2010г. по ч. гр. дело № 635/2010г. на ВКС, ГК, IV г. о., определение № 838/13.11.2014г. по ч. гр. дело № 6433/2014г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 440/31.05.2010г. по гр. дело № 1504/2009г. на ВКС, ГК, III г.о.
Ответникът Т. А. Ш. като [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. И. Н. оспорва частната касационна жалба и прави възражение за липса на твърдяното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Излага съображението относно релевантния ред за удостоверяване на датата на изпращане на пощенската пратка – същият е предвиден в чл. 77, ал. 4 ЗПУ и чл. 35, ал. 2 от Правилника за администрацията в съдилищата, поради което е без значение за делото дали куриерската услуга представлява универсална или неуниверсална пощенска услуга. Твърди, че частните уговорки между контрагентите по Договор за пощенски услуги са непротивопоставими на трети лица и незадължителни за съда, ако не са съобразени с цитираните нормативни актове. Поддържа становище относно правилния извод на въззивния съд, тъй като не е оборена доказателствената сила на пощенското клеймо върху пощенската пратка. Ответникът моли да бъде съобразено определение № 591/13.10.2011г. по ч. гр. дело № 526/2011г. на ВКС, ГК, ІV г. о.
Третото лице – помагач [фирма], [населено място] не изразява становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди доводите на страните и взе предвид данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното разпореждане, с което е върната като просрочена подадената от ответника [фирма] /частен жалбоподател в настоящото производство/ въззивна жалба срещу постановеното по т. дело № 393/2013г. решение, въззивният съд е констатирал наличието на сключен договор за пощенски услуги между процесуалния представител на ответника Адвокатско дружество „Д., П. и Баев“ и лицензирания пощенски оператор [фирма]. Приел е, че пратката с въззивната жалба е била включена допълнително на ръка в изготвения на компютър и принтиран дневен опис /приемо – предавателен протокол/ от 15.06.2015г. и на същата дата е била предадена на куриер, в офиса на адвокатското дружество, съобразно условията и графика, съдържащи се в сключения договор за пощенски услуги. Позовавайки се на чл. 118 от Общите условия на договора, решаващият съд е счел, че куриерът не е определен като отделна точка за достъп за подаване и приемане на пощенски пратки. Приел е за спазена процедурата по приемане на пратката, удостоверено чрез обратна разписка с „датно клеймо“ от 16.06.2015г. За да приеме 16.06.2015г. за дата на подаване на въззивната жалба, решаващият съдебен състав е изложил съображения, че приемането на пратката не се изчерпва с подаването й в някоя от точките за достъп, а включва и проверка на редовността й, целостта на опаковката и други, и приключва с регистрирането й като приета в информационната система на дружеството, външно удостоверено чрез поставянето на „датно клеймо“ върху плика и/или обратната разписка.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 280, ал.1 ГПК предпоставя произнасянето от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на спора между страните и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи, с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Посочените от частния жалбоподател процесуалноправни и материалноправен въпроси са относими, тъй като са значение за делото и са подготвили формирането на фактическите и правни изводи на въззивната инстанция.
По отношение на поставения от частния жалбоподател първи процесуалноправен въпрос не е осъществена твърдяната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно постоянната практика на ВКС, обективирана в цитираните от частния жалбоподател решения и други съдебни актове, постановени по реда на чл. 290 ГПК, например решение № 80/08.05.2012г. по гр. д. № 1315/2010г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 740/26.10.2010г. по гр. д. № 1935/2009г. на ВКС, ГК, I г. о. и други, дадените указания на касационната инстанция по прилагането и тълкуването на закона са задължителни за съда, на който е върнато делото за ново разглеждане, включително и относно процесуалните действия на въззивния съд. В настоящия случай с определение № 32/16.01.2017г. по ч. Т. дело № 2253/2016г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. е отменено определение № 417/26.08.2016г. по ч. Т. д. № 574/2015г. на Апелативен съд П. и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав, като съдебният състав на ВКС е дал указания при новото разглеждане на делото въззивната инстанция да се произнесе по исканията, съдържащи се в молбата на [фирма] с вх. № 5959/14.07.2016г. При новото разглеждане на делото съдебният състав с определение № 59/09.02.2017г. по ч. Т. д. № 22/2017г. на АС Пловдив, ТО, 1 състав се е произнесъл по доказателствените искания на частния жалбоподател, като по този начин е изпълнил указанията на касационната инстанция. Доколко е правилен изводът му за неотносимост на исканите доказателства към предмета на доказване е въпрос от значение за правилността на посоченото определение, която преценка може да бъде извършена при проверка на правилността на обжалвания въззивен съдебен акт, но не и в производството по чл. 288 ГПК.
По отношение на останалите правни въпроси следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като са решени в противоречие с постоянната практика на ВКС.
Посочените от частния жалбоподател в т. 2 и 4 процесуалноправни въпроси отговарят на изискването на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, защото въззивният съд е процедирал в противоречие с постоянната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, решение № 55/03.04.2014г. по т. д. № 1245/2013г. на ВКС, І т. о., решение № 63/17.07.2015г. по т. д. № 674/2014г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 263/24.06.2015г. по т. д. № 3734/2013г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 111/03.11.2015г. по т. д. № 1544/2014г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове, постановени по реда на чл. 290 ГПК, съгласно която въззивният съд е длъжен да изложи фактически и правни изводи по спора и да се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната, респективно частната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1, съответно чл. 276, ал. 1 ГПК. В случай, че във въззивната, съответно частната жалба са релевирани оплаквания за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи /например неправилно установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, необсъдени доказателства, несъобразени или неправилно интерпретирани факти, обстоятелства и доказателства/, въззивният съд е длъжен да обсъди въз основа на въведените във въззивната/частната жалба оплаквания всички събрани относими и релевирани своевременно доказателства, възражения и доводи на страните, да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материалноправни норми. Необсъждането от въззивния съд на релевираните доводи и оплаквания във връзка с представеното удостоверение изх. № 15-631-1/16.07.2015г. и самото удостоверение обуславя извод за наличие на основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по процесуалноправните въпроси за задължението на въззивния съд да обсъди събраните по делото доказателства, които са от значение за установяване на правнорелевантните за спора факти и направените от страните доводи.
Третият процесуалноправен въпрос е решен в противоречие с постоянната практика на ВКС, обективирана в т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, решение № 15 от 05.03.2015г. по т. дело № 151/2014г. на ВКС, II т. о. и други съдебни актове, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Съгласно постоянната практика на ВКС неприобщените по съответните процесуални правила доказателства не могат да бъдат основа за изводите на първоинстанционния, нито за изводите на въззивния съд Когато несъбирането на поисканите от страната доказателства е резултат от допуснато процесуално нарушение от първата инстанция и при изрично заявено за това оплакване във въззивната жалба, съгласно разпоредбата на чл. 266, ал. 3 ГПК, същите могат да бъдат събрани в хода на въззивното производство, респективно производството по частната жалба. В настоящия случай въззивният съд в противоречие с постоянната практика на ВКС се е позовал на разпоредби от Общите условия, част от които не са представени по делото, а именно разпоредбата на чл. 118 от Общите условия „Приемане на пощенски пратки”. Общите условия представляват предварително съставени условия, които не са договорени самостоятелно, и за да бъдат обсъждани от съдебната инстанция, е необходимо страната, която се позовава на тях, да ги представи, след което да бъдат приети като доказателства по делото. В настоящия случай голяма част от разпоредбите на Общите условия, включително цитираната разпоредба на чл. 118 ОУ, не са представени, поради което в противоречие с постоянната практика съдебният състав се е позовал на посочената разпоредба.
Предпоставките за допускане на касационното обжалване са налице и по отношение на петия въпрос относно значението на датата на пощенското клеймо, когато въззивната жалба е подадена чрез куриерска служба, като обуславящи изхода на спора, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с оглед противоречие на атакуваното определение с цитираната от частния жалбоподател практика на ВКС. В определение № 194/31.03.2009г. по т. дело № 182/2009г. на ВКС, ТК, II т. о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК и решение № 56/25.06.2013г. по т. дело № 1201/2011г. на ВКС, ТК, I т. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК е прието, че съгласно чл. 62, ал. 2 ГПК срокът не се счита за пропуснат, ако изпращането на молбата, съответно жалбата, е станало по пощата, както и че това правило се прилага и за куриерските услуги, извършвани от лицензирани пощенски оператори на основание чл. 18 от ЗПУ. Съгласно постоянната практика на ВКС при спор относно датата на подаване на пощенската /куриерската/ пратка следва да се съберат доказателства за проверка на поставената върху пратката дата, като пречките при упражняване на процесуалните права, които не се дължат на пропуски на страните, не трябва да се разглеждат в тяхна вреда. Не съществува пречка при грешка или пропуск пощенската /куриерската/ служба в качеството й на надлежно овластено с удостоверителни функции лице да издаде документ, удостоверяващ деня на действителното постъпване на пощенската /куриерската/ пратка. В този смисъл са постановени по реда на чл. 290 ГПК, съответно чл. 274, ал. 3 ГПК решение № 440/31.05.2010г. по гр. дело № 1504/2009г. на ВКС, ГК, III г. о., определение № 471 от 12.07.2012г. по ч. т. дело № 209/2012г. на ВКС, I т.о., определение № 838/13.11.2014г. по ч. гр. д. № 6433/2014г. на ВКС, ГК, ІV г. о., определение № 375/28.02.2012г. по ч. гр. дело № 287/2012г. на ВКС, ГК, III г. о. и други съдебни актове.
Неправилно и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд не е установил действителната дата на изпращане на въззивната жалба чрез други представени от страната доказателства, като не е изпълнил задължението си да обсъди всички относими доказателства в тяхната взаимна връзка. Според легалното определение на чл. 3, ал. 1 ЗПУ пощенската услуга включва „приемане, пренасяне и доставяне на пощенска пратка”. Наличието на доказателства, че пратката е доставена на получателя й доказва, както приемането, така и предаването на пощенската пратка, тъй като същите са неразделна част от пощенската услуга, без които обективно не би могла да се извърши доставката на пратката от пощенския оператор. В настоящия случай безспорно е доказано приемането и предаването на пощенската пратка чрез представяне от ответното дружество на известие за доставяне на регистрираната пощенска пратка от [фирма] и ежедневен опис за коренспондетски пратки от 15.06.2015г., в който е отбелязана пратка с баркод, идентичен с този на известието за доставяне. Видно от съдържанието на известието за доставяне за подател е посочен процесуалният представител на ответника, а за получател – Окръжен съд Пловдив.
По отношение на спорния въпрос за датата на подаване на пощенската пратка неправилно въззивният съд е приел, че същата е 16.06.2015г. – „датното клеймо” върху разписката, като не е съобразил възможността за доказване на различен момент на действителното й подаване чрез други, изходящи от пощенския оператор документи. Настоящият съдебен състав възприема изразеното от различни съдебни състави на ВКС в горепосочените съдебни актове разбиране, че при спор относно датата на подаване на пратката следва да се съберат доказателства за проверка на поставената дата върху нея. В този смисъл са и постановените по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 252/21.05.2009г. по ч. гр. дело № 102/2009г. на ВКС, ГК, IV г. о. и определение № 714/20.12.2010г. по ч. гр. дело № 635/2010г. на ВКС, ГК, IV г. о., в които е прието, че датата на подаване на пощенската пратка може да се установи не само чрез плика и поставеното на него пощенско клеймо, но и чрез друг издаден от пощенския оператор документ – известие за доставяне на препоръчана пратка, разписка, фискален бон, извлечение от съответните книги или нарочно удостоверение. С оглед на изложеното следва да се направи извод за възможността при грешка или пропуск пощенският оператор да издаде документ, в който да удостовери деня на действителното подаване на пощенската /куриерската/ пратка. В конкретния случай лицензираният пощенски оператор [фирма] е издал писмено сведение с изх. № 15-631/16.07.2015г. и удостоверение с изх. № 15-631-1/16.07.2015г., с които е удостоверил, че приемането на процесната пратка погрешно е датирано на 16.06.2015г., вместо на 15.06.2015г., когато същата е била предадена на куриер от служител на Адвокатското дружество и е била доставена в офиса на пощенския оператор в края на работния ден.
В подадената частна жалба ответното дружество се е позовало на изходящите от [фирма] документи с оглед значението им за формиране на решаващия извод на съда относно установяване на момента на предаване на съдебните книжа. В противоречие с постоянната практика на ВКС в мотивите на обжалваното определение въззивният съд е пропуснал да обсъди писменото сведение и удостоверението поотделно и в съвкупност с останалите доказателства, поради което следва да се направи извод, че в нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд не е извършил пълен и цялостен анализ на всички събрани по делото доказателства, които са от значение за разрешаване на спора за действителната дата на подаване на върната като просрочена въззивна жалба.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че въззивната жалба е изпратена чрез лицензиран пощенски оператор на 15.06.2015г. и с оглед разпоредбата на чл. 259, ал. 1 ГПК преклузивният двуседмичен срок за обжалване на първоинстанционното решение е спазен. Въззивното определение следва да бъде отменено като неправилно и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за администриране на въззивната жалба на [фирма].
С оглед изхода на спора, разноски на частния жалбоподател не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са поискани.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 60 от 09.02.2017г. по ч. т. дело № 22/2017г. на Апелативен съд П., Търговско отделение, 1 състав.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на подадената от [фирма] въззивна жалба срещу решение № 295 от 20.05.2015г. по т. дело № 393/2013г. на Окръжен съд Пловдив.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: