3
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 136
Гр. София, 06.03.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на двадесет и седми септември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 3348/2015 г. за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] П. срещу решение № 43/ 29 май 2015 г. по гр.д.№ 85/2015 г. на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено решение на Бургаския окръжен съд от 21.11.2014 г. по т.д.№ 470/2012 г. в частта, в която дружеството-касатор е осъдено да заплати на Ш. Т. и на Н. Д. Т. 16876 ЕВРО обезщетение за неизпълнение задължение за обзавеждане на недвижим имот според одобрен вътрешен дизайн за комплекс „С. Р.“ до ниво „ЗЛАТО“, 3000 ЕВРО наемна цена по договор от 6.10.2010 г. за периода от 6.10.2010 г. до 13 април 2012 г. и законната лихва върху тези суми от завеждане на делото – 19.07.2012 г. до окончателното й плащане. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно по съображения за необоснованост. Претендира се отмяната му и отхвърляне на исковете. В изложение по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 и т. 2 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на конкретното дело правни въпроси, както следва:
Когато се дължат вещи, определени само по своя род, може ли да се приеме без изрична уговорка, че същите следва да бъдат от високо луксозно качество и
При задължение за предаване на родово определени вещи без индивидуализация на същите по материал, производител, дизайн и др. може ли да се приеме, че дължимо обзавеждане на жилище при наличието на уговорка в предварителен договор за прехвърляне на апартамент с пълно обзавеждане според одобрен вътрешен дизайн за комплекса на ниво „ЗЛАТО“ трябва да бъде от високо, луксозно качество само с оглед посоченото в предварителния договор ниво на обзавеждане.
Ответниците по касация Ш. Т. и Н. Д. Т. изразяват становище, че жалбата е неоснователна.
Настоящият съдебен състав, като съобрази данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Касационната жалба е подадена в срок от заинтересована легитимирана страна срещу валидно и допустимо въззивно решение на Бургаския апелативен съд и нередовностите й са отстранени, поради което се явява процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната му част, въззивният съд е приел, че касаторът не е изпълнил договорно задължение да оборудва и обзаведе апартамент според одобрен вътрешен дизайн до ниво „ЗЛАТО“, предполагащо цялостно обзавеждане с луксозно качество. Цената на обзавеждането е калкулирана в продажната цена на имота 112 302, 90 ЕВРО платена изцяло от ищците-купувачи. Споделен е изводът на Бургаския окръжен съд, че договореното ниво „злато“ предполага обзавеждане от високо качество, както и изводът, че няма липсващи елементи от договореното обзавеждане, но същото не е изпълнено като луксозно. Въззивният съд е препратил към мотивите на Бургаския ОС на основание чл.272 ГПК. При определяне размера на обезщетението за некачествено изпълнение в отклонение от договореното ниво са взети предвид заключения на вещи лица. Поради липса на достатъчно пазарни аналози на обзавеждането и електро уредите в брошурата, представена на ищците при подписване на предварителния договор, вещото лице е определило в два варианта пазарната стойност – най-ниска и най-висока цена – съответно 66678 лв. и 112 322 лв. Разликата между тях 50 158 лв. или 25 645 ЕВРО превишава по размер претендираното обезщетение 16 876 ЕВРО, поради което съдът е приел, че искът следва да бъде уважен в предявения размер. Първоинстанционното решение е потвърдено и в осъдителната му част за наемна цена, дължима за периода от сключването на наемен договор за процесния апартамент на 6 октомври 2010 г. до прекратяването му на 13 април 2012 г. с предизвестие – 3000 ЕВРО.
Формулираните от касатора въпроси в изложението са свързани само с иска за обезщетение. Първият от тях е хипотетичен и не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд относно дължимостта на обезщетението поради наличието на изрична уговорка досежно обзавеждане до ниво „ЗЛАТО“, което съдът тълкува като клауза за качество „ЛУКС“. Формулиран за „вещи, определени само по своя род, без изрична договорка за луксозно качество“, въпросът е некоректно зададен и неотносим към конкретни спор.
Вторият въпрос е постановен в контекста на оплакванията на жалбоподателя за абсолютно необоснован и незаконосъобразен извод на въззивния съд за договорено най-високо качество на обзавеждане от страните само поради използване на думата „Злато“ в предварителния договор при определяне нивото на обзавеждане и за напълно погрешно тълкуване на наименование на тип обзавеждане като уговорка за качество в разрез с практиката на Върховния касационен съд.
Въпросът не е от значение за правната воля на съда и изводите му по предмета на спора, а за тяхната законосъобразност и за възприемането на фактите при изясняване действителната воля на страните, обективирана в клаузите за обзавеждане и оборудване на процесното жилище. Съгласно т.1 на ТР № 1/2009 г. от 19.2.2010 г. по ТД № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС въпросът трябва да е от значение за изхода на спора, не и за правилността на обжалваното решение, тъй като основанията за достъп до касация са различни от общите основания за неправилност на въззивните решения по чл. 281 т.3 ГПК. Непосочването на правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело е достатъчно основание за недопускане на решението до касационен контрол, без да са разглеждат сочените допълнителни основания за това.
Независимо от горното касаторът не представя доказателства за наличие на влезли в сила съдебни актове, в които са формирани противоречиви изводи по въпросите, поставени от него. Цитираните съдебни актове са неотносими към възприетия краен резултат по спора.
Предвид изложеното следва да се приеме, че касаторът не е установил наличието на поддържаните от него основания за достъп до касация.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ Решение № 43 от 29 май 2015 г. на Бургаския апелативен съд,у постановено по в.т.д.№ 85/2015 . по описа на същия съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: