6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 136
[населено място] 09.03.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение,в закрито заседание на шести март, две хиляди и седемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 7 / 2017 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 1741 / 12.08.2016 год. по т.д.№ 1875 / 2015 год. на Софийски апелативен съд,в частта, в която е отменено решение № 104/19.01.2012 год. по т.д.№ 2196/2008 год. на СГС и е отхвърлен предявеният от касатора против ЗАД [фирма] иск,с правно основание чл.208 ал.1 вр. с чл.193 от КЗ /отм./, за сумата от 419 910,81 лева, съставляваща разлика между дължимото от ответника застрахователно обезщетение от 37 403,19 лева и присъденото от СГС обезщетение в размер на 457 314 лева – за увредено от пожар недвижимо имущество по договор за имуществено застраховане, сключен със застрахователна полица №220100708200190R/26.07.2007 година. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила – несъставяне на доклад и недаване на указания от въззивния съд,съобразно отменителното предходно решение на касационна инстанция, преди провеждане на открито съдебно заседание по делото, а в самото заседание.Същевременно се твърди, че направеният в открито съдебно заседание доклад е непълен, като не е разпределена доказателствената тежест между страните. Касаторът намира изводите на въззивния съд, вкл. досежно приетото съпричиняване от ищеца, като необосновани от събрания по делото доказателствен материал и установената фактическа обстановка. Оспорва, като правилен, извода за съвместимост на двата застрахователни договора, респ. за относим и съобразим по спора, с конкретни правни последици досежно дължимото обезщетение, застрахователния договор, сключен между кредитодателя на ищеца – [фирма] и праводателя на дружеството – ответник,по застраховка „Щети на имущество” / заложено или ипотекирано в полза на банката,като обезпечение по кредити, непогасени към момента на сключване на застраховката или отпуснати през срока на нейното действие /,сключена с комбинирана застрахователна полица № 2200080300R00003. Касаторът твърди, че ответникът не е могъл да извърши плащане по тази застраховка без уведомяване ме и получаване на неговото изрично предварително съгласие.
Ответната страна – ЗАД [фирма] – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване : първият от въпросите е счетен за фактологичен, а втори и трети – за неотносими към решаващите изводи на въззивния съд.Четвъртият въпрос се сочи разрешен в съответствие със задължителна за същия съд съдебна практика.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :
Ищецът е предявил иск по чл.208 ал.1 КЗ / отм./ за осъждане ответника да заплати застрахователно обезщетение , по застраховка срещу риска „пожар„ на недвижимо имущество – собственост на ищеца / бар –ресторант /, който риск се сочи настъпил в срока на действие на застраховката. Застрахователното правоотношение не се оспорва,но ответникът противопоставя възражение за надзастраховане, както и че в резултат на пожара е погинала само част от сградата / досежно обезщетението за погинали движими вещи, първоинстанционното решение, като необжалвано, е влязло в сила /. Противопоставя също довод за намаляване на дължимото обезщетение, в хипотеза на чл.207 ал.1 КЗ, поради неизпълнение задължения на застрахования, поети в застрахователния договор. Противопоставя и довод, че предвид сключен за същия застрахователен риск застрахователен договор с [фирма] / застраховащ и застрахован / по договора по застраховка „ Щети върху имущество ” – заложено или ипотекирано в обезпечение на отпуснати от банката кредити, каквото се явява процесното погинало имущество, в съответствие с клаузата на „База за определяне на обезщетението по така сключената застрахователна полица № 2200080300R00003 и във връзка с чл.8.4 от сключения договор за банков ипотечен кредит от 21.10.2005 година , [фирма] има право на първи иск за обезщетяване на вреди от застрахователното събитие, съизмерими с размера на главницата по кредита към момента на настъпването му, каквото обезщетение, в размер на 407 024,43 лева вече са изплатили. На това основание считат недължимо повторното му плащане на ищеца, като се съобрази и извършено нему частично плащане от 90 000 лева.
С първото въззивно решение по спора, първоинстанционното решение е обезсилено,а делото – върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд, поради неизвършен от същия доклад, съгласно чл.146 ГПК.С решение № 257/11.05.2015 год. по т.д.№ 3612/2013 год. на І т.о. на ВКС , въззивното решение е отменено и делото – върнато за ново разглеждане от Софийски апелативен съд, от стадия по чл.146 ГПК. При новото разглеждане на делото,съставът на Софийски апелативен съд е изготвил доклад в първото съдебно заседание, вкл. разпределил доказателствената тежест между страните, като в тежест на касатора е поставил обстоятелства, свързани с възражението на ответника по чл.207 ал.1 КЗ / отм./ , както и дал неотносимо / с оглед влязло в тази му част в сила първоинстанционно решение / указание за установяване действителна стойност на погинали движими вещи.Съобразно указанията в съответствие с предмета на въззивното производство, не са правени доказателствени искания.
Въззивният съд е отменил частично решението за уважаване на иска, като е приел, че досежно противопоставения от застрахователя договор , по който е страна кредитор на ищеца – застраховащ и застрахован, , обезпечен с ипотекиран имот / погиналия / , е приложима разпоредбата на чл.199а ал.2 КЗ /отм./ , т.е. приет е за действителен, с оглед застраховане на имуществено благо на длъжника на застрахования кредитор , в допълнително обезпечение на вземане на този кредитор от длъжника – собственик на ипотекирания имот, с което очевидно се мотивира застрахователния интерес. Не се оспорва наличието на изрично предварително писмено съгласие на длъжника – собственик, изискуемо по чл.201 ал.2 КЗ /отм./. При настъпване на застрахователното събитие, застрахователят отговаря пред кредитора до размера на непогасената част от задължението по кредита, ведно с лихвите и разноските към момента на настъпване на застрахователното събитие / чл.199а ал.1 КЗ отм./. Наличието на застрахователен договор между ответника и самия длъжник – собственик на ипотекирания имот, независимо че се касае за самостоятелни договори,сключени между различни на страната на застрахования лица, изключва дължимостта на обезщетение за същото застрахователно събитие, независимо от вече изплатеното на кредитора, тъй като по този начин би се надхвърлила действителната стойност на погиналия имот,спрямо която се определя и застрахователното обезщетение и след като няма спор, че с част от този размер е погасено задължението на застрахования собственик към банката – кредитор / за същото е налице изрично признание на страните в о.с.з. от 22.03.2016 година /. Съответно и след определяне действителната стойност на имота, въззивният съд е приспаднал от същата така изплатеното на банката обезщетение от 316 946,02 лева,както и вече изплатеното на ищеца обезщетение от 90 078,40 лева. Произнасяйки се корективно и досежно включването на ДДС в съобразимите суми, съдът е приел за дължимо частично обезщетение от 37 403,19 лева, до който размер е оставено в сила първоинстанционното, позитивно за ищеца, решение.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК, касаторът поставя следните въпроси: 1/ При наличие на два различни по своята същност застрахователни договора, единият от които финансов, а другият – застрахователен, кой от тях има преимущество ? ; 2/ Следва ли без съгласието на застрахования / [фирма] / и без да бъде уведомен , застрахователят по ипотечния кредит да плати , без да е налице предсрочна изискуемост на кредита? ;3/ Налице ли е неоснователно обогатяване на застрахователя, в хипотеза на получаване на две застрахователни премии, от различни по своята правна същност застрахователни договори , за един и същ имот ? и 4/Следва ли, при указания,дадени от ВКС, САС предварително да състави доклад с указания до страните за предприемането на съответни процесуални действия и да изпрати този доклад предварително /преди датата на съдебното заседание/ за запознаване, като им даде възможност да предприемат съответни процесуални действия? Всички въпроси са обосновавани с формалното посочване на всички хипотези на чл.280 ал.1 т.1, 2 и 3 от ГПК, но изобщо липсва цитирана и приложена задължителна за въззивния съд или казуална съдебна практика.
Първият от въпросите е непълен и фрагментарен : не сочи конкретната характеристика на противопоставените застрахователни договори, нито кореспондираща със закона такава /„финансов застрахователен” и „ чисто застрахователен „ договор / , нито съответства на фактологията на конкретния спор, в който правните последици от едновременното им сключване се основава и на конкретни разпоредби – в застрахователния договор, сключен от кредитора, респ. в договора за кредит, сключен между последния и ищеца. От друга страна, предвид значимост на фактологията на спора, въпросът по начало не би предпоставил / в случай че бе зададен надлежно / еднозначен, общоважим и приложим във всички хипотези на сключени повече от един застрахователни договори, при един и същ застрахователен риск и за едно и също имущество,отговор. Въззивният съд не е коментирал преимущество, а съвместими правни последици от действието на двата застрахователни договора, с различни субекти на страната на застрахованото лице, съответно рефлектиращи такива, от изпълнението на застрахователния договор с кредитора, в имуществената сфера на застрахования длъжник ,съобразими при определяне на дължимо на последния обезщетение , по сключен от него в качеството на застраховано лице, застрахователен договор. Напълно необоснован,с формалното посочване на нормата на чл.280 ал.1 т.1 , 2 и 3 от ГПК е и допълнителния селективен критерий: изобщо не е посочена относима съдебна практика,нито е обоснована хипотезата на т.3, съгласно задължителните указания на т.4 от ТР № 1 / 2010 г. по тълк.дело №1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС, според които следва да се посочи правната норма, която като непълна, неясна или противоречива, е предпоставила противоречива съдебна практика , също посочена, или като се обосноват предпоставки за преодоляване на иначе еднозначна съдебна практика по тълкуването й, като неправилна,с оглед междувременно настъпила промяна в обществените условия или изменение на законодателството. Не е посочена относима към отговор на поставения въпрос правна норма .
Вторият и третият въпроси не покриват общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, тъй като не са обусловили решаващ извод на въззивното решение.Съдът е изхождал от конкретните уговорки на страните по договора за кредит и във връзка с договора за застраховка между кредитодателя и застрахователя и от принципа, че обезщетяването е ограничено до размера на действителната стойност на погиналото имущество. Не е коментирана предсрочна изискуемост на кредита, нито последната – като условие за дължимост на застрахователно обезщетение, в размер на пълната неиздължена главница по кредита. В този смисъл, ищецът не е въвел в предмета на спора необходимостта от тълкуване на клаузата на чл.8.4 от сключения договор за кредит и какво следва да се разбира под „ непогасена част от главницата „ – само изискуемата към момента на застрахователното събитие / предвид дължимостта й на погасителни вноски и за срок, следващ същото / или пълната, все още непогасена част от главницата. Въззивният съд не е коментирал въпроса с неоснователното обогатяване на застрахователя, но от отговор на този въпрос,и ако би се приело наличие на такова обогатяване / с оглед кумулиране на две застрахователни премии за един и същ застрахователен риск /, не би могъл да бъде обоснован еднозначен извод, променящ правния резултат.Самият въпрос е нелогичен, тъй като визира единствено различни застрахователни договори, за един и същ застрахован имот, винаги предпоставящи дължимост на отделни застрахователни премии, доколкото не включва като предпоставка и застраховането на един и същ застрахователен риск, нито указва на спецификата на процесния казус – сключването им от различни на страната на застрахования лица, с качества на кредитор и длъжник помежду си и с обезпечителна – на застрахователния договор сключен от кредитора – функция спрямо задължения на застрахования по другия застрахователен договор собственик.Не е формулиран въпрос относно застрахователния интерес по всеки от съпътстващо сключените договори, досежно преценка за тяхната действителност.Отделно и тук важат преждеизложените съображения за необоснованост на допълнителен селективен критерий.
Четвъртият въпрос е свързан с довода на касатора, че като не е изготвил предварителен доклад с указания за страните, в съответствие с указанията на касационната инстанция, преди проведеното открито съдебно заседание , съдът е допуснал съществено процесуално нарушение. Касационен довод за такова,обаче, не е формулиран, доколкото от значение е не само конкретното процедиране на въззивния съд, а обстоятелството кой значим за интереса на ищеца факт, решаващ за изхода на правния спор, е останал недоказан с оглед това процедиране. Само в този случай би бил налице надлежен касационен довод за неправилност на въззивното решение, поради допуснато съществено / отразило се на правния резултат / нарушение на съдопроизводствените правила. Като несвързан с надлежен касационен довод за неправилност по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, така поставения въпрос не отговаря на изискването за правен – отговор на същия не би бил от значение за произнасяне по касационната жалба, съответно не би обусловил промяна в правния резултат. Не се явява обоснован,по идентични на преждеизложените съображения, допълнителен селективен критерий в никоя от посочените формално хипотези. Напротив, нормата на чл.146 ГПК – от приложението на която касационна инстанция е указала новото разглеждане на спора във въззивна инстанция – визира именно дължимия в открито съдебно заседание доклад от съда, за разлика от дължимото от същия произнасяне,съгласно чл.140 ГПК.В този смисъл,досежно момента, към който е бил дължим доклада на въззивния съд, приложимата процесуална норма на чл.146 ГПК не е неясна, непълна или противоречива по съдържание.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1741/ 12.08.2016 год. по т.д.№ 1875 / 2015 год. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма], на основание чл.81 вр. с чл.78 ал.3 ГПК, да заплати на ЗАД [фирма] разноски за настоящото производство, в размер на 5 940 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :