О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 530
[населено място], 26.10.2017г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение,в закрито заседание на двадесет и пети октомври , през две хиляди и седемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 1783 / 2017 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл. 274 ал.2 пр. първо ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] против разпореждане № 834 / 19.05.2017 г. по ч.т.д.№ 793/2016 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е върната частната жалба на дружеството срещу определение № 139/11.04.2017 г. по ч.т.д. № 793/2016 год. . С атакуваното определение ,в производство по реда на чл.248 ГПК, съдът е изменил определение № 27/24.01.2017 год. / постановено по частна жалба срещу определение на съда по несъстоятелността, на основание чл. 613а ал.3 вр. с чл.729 ТЗ / , в частта му за разноските, като е намалил присъдените в полза на жалбоподателя. Същият оспорва правилността на разпореденото връщане, като акцентира на обстоятелството, че с определение № 139/11.04.2017 год. въззивният съд за пръв път се произнася по въпроса за разноските,направени пред него и произнасянето на настоящата инстанция представлява въззивен контрол, какъвто спрямо актове , разместващи имуществени блага, не следва да бъде отречен .Страната счита, че съдът незаконосъобразно е обвързал обжалваемостта на съдебния акт, в изменение на който е постановено определението по чл.248 ГПК, с възможността за обжалване на последното.ГПК не ограничава въззивното, а само касационното обжалване по отношение на изрично определени съдебни актове / чл.274 ал.4 ГПК /, каквото е и определението по чл.279 ал.3 ТЗ. Такъв извод се извежда и от дадените разяснения в т.24 на ТР № 6 / 06.11.2013 год. по тълк.дело № 6 / 2012 год. на ОСГТК на ВКС. В подкрепа на доводите си, жалбоподателят цитира и опр.№ 102/ 23.02.2015 год. по ч.т.д.№ 456 / 2015 год. на ІІ т.о. на ВКС, постановено по реда на чл.274 ал. 2 ГПК.
Ответната страна – [фирма] – не е взела становище по частната жалба.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване, като преграждащ , съдебен акт.
За да се произнесе настоящият състав съобрази следното :
За да върне частната жалба на [фирма], Пловдивски апелативен съд е приел, че с нея се обжалва определение за изменение по реда на чл.248 ГПК, в частта за разноските, на определение, постановено по реда на чл.729 ал.3 ТЗ, което е окончателно / чл. 613а ал.3 ТЗ / и не подлежи на последващ инстанционен контрол от Върховен касационен съд.Поради отсъствието на процесуален ред за обжалване на определението по чл.729 ал.3 ТЗ, съдът е приел, че не подлежи на обжалване и определението за неговото изменение в частта за разноските,съгласно чл.248 ал.3 пр.второ ГПК,което обуславя недопустимост на частната жалба.
Определението е правилно.
Постановеното определение № 27/24.01.2017 год. по чл.729 ал.3 ТЗ на Пловдивски апелативен съд, съгласно чл.613а ал.3 ТЗ , е окончателно – не подлежи на касационен контрол.Съгласно чл.248 ал.3 пр.второ ГПК, определенията по чл.248 ГПК подлежат на обжалване по реда , по който се обжалва самия допълван или изменян съдебен акт. ГПК не предвижда различни по съдържание на контрола „редове„ за обжалване, приложими за всички инстанции, и за всички видове съдебни актове / решения и определения /, поради което следва да се приеме, че под „ред„, в разпоредбата на чл.248 ал.3 пр.второ ГПК, се визира единствено обжалваемост или не на изменяния или допълван по реда на чл.248 ГПК съдебен акт. Ако вложения в същата смисъл е „реда„ за обжалване – по чл.274 ал.2, респ. по ал.3 вр. с чл.280 ал.1 ГПК – разпоредбата следваше да се адресира изрично до определенията. Ако пък вложения смисъл би бил в приложимостта на специфичния контрол, на основанията по чл.280 ал.1 ГПК, то нормата следваше да разграничи приложимост само по отношение на въззивните актове – определения и решения. Тъй като подобно разграничение чл.248 ал.3 пр.второ ГПК не провежда, следва да се възприеме,че вложения в израза „ред за обжалване„ смисъл е ограничен до съществуването или не на последващ инстанционен контрол за изменяния или допълван,по реда на чл.248 ГПК, съдебен акт. Когато същият е необжалваем, окончателно е и изменението му по реда на чл.248 ГПК.Аналогична едноинстанционност в произнасянето за разноски се получава и при произнасяне на касационна инстанция, за направените пред нея разноски, в производство по реда на чл.248 ГПК.Очевидна е логиката на законодателя, че след като до съответната инстанция е ограничил окончателното разрешаване на същественото и сложното – съдбата на материалноправния спор, то на същата следва да се повери и окончателното произнасяне по понесените за това разноски. Нормата на чл.248 ал.3 пр. второ ГПК е специална спрямо нормата на чл.274 ал.4 ГПК, поради което и от последната не може да се обоснове извода,че само касационната / но не и въззивната / обжалваемост на определения по реда на чл.248 ГПК /каквито могат да бъдат само определения на първоинстанционния съд/ е изключена при касационна необжалваемост на въззивния акт, постановен по същия спор, съгласно чл. 248 ал.3 пр. второ ГПК.
Несъстоятелно е позоваването на т.24 от ТР № 6/2013 год. на ОСГТК на ВКС, тъй като задължителните указания в същата касаят реда за произнасяне на касационна инстанция, в случай на допустимо атакувано пред нея определение по чл.248 ГПК / предвид касационна обжалваемост на изменения по реда на чл.248 ГПК съдебен акт / – по чл.274 ал.2 или по чл.274 ал.3 ГПК – с обосноваване на основания за касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК, но не и приложението на чл.248 ал.3 пр. второ ГПК. Цитираното определение на състав на ІІ т.о. на ВКС не е задължителна съдебна практика и не се споделя от настоящия .
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 834 / 19.05.2017 г. по ч.т.д.№ 793/2016 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: