РЕШЕНИЕ
№ 779
София, 13.10.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на осми октомври две хиляди и девета година, в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
при секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 1979/08 г. /по описа на IV-то г. о./, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. “а” ГПК /отм./ вр. пар. 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК /от 2007 г./.
С решение № 394 от 08.01.2008 г. по гр. д. № 150/06 г. на П. окръжен съд, след частична отмяна на решение № 885 от 01.11.2005 г. по гр. д. № 228/05 г. на П. районен съд, е уважен предявен от “Б” О. гр. Р. срещу ”С” Е. гр. П. иск по чл. 108 ЗС за ревандикация на товарен фургон, подробно индивидуализиран.
Срещу въззивното решение в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./ е подадена касационна жалба от ответника, в която са изложени оплаквания за недопустимост и неправилност на съдебния акт, чиято отмяна се иска. Касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по иск, с който не е сезиран с въззивната жалба, и при същите обстоятелства, при които искът е отхвърлен срещу физическото лице В. И. Ц. , е уважен срещу представляваното от същия дружество.
Ответникът по касация счита жалбата за неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба има за предмет частта от въззивното решение по иска за собственост на вещ, която според приетото от окръжния съд, след придобиването й в собственост от дружеството – ищец, е закарана в собствена на ответното дружество почивна станция и предадена на домакина на същото. По делото не е установено това предаване да е резултат от изпълнение на договор или да е налице друго правно основание, въз основа на което е извършено. Не е установено, при доказателствена тежест за ответника, вещта да е върната на собственика й, поради което искът за ревандикация е основателен и доказан.
Така уваженият иск е бил предявен като евентуален. Главният иск, насочен срещу В. И. Ц. като физическо лице, е отхвърлен от въззивния съд по съображения, че този ответник не дължи връщането на вещта, тъй като тя е била предадена на длъжностно лице от “С” ЕООД. Обстоятелството, че ответникът по главния иск е управител на едноличното търговско дружество, не налага извод, че същият следва да бъде осъден като физическо лице, тъй като се касае за различни правни субекти.
Обжалваното въззивно решение е допустимо и правилно.
Първоинстанционният съд е уважил главния иск, предявен срещу физическото лице, по която причина и не е разгледал предявения при условията на евентуално пасивно съединяване иск срещу търговското дружество. По жалба на ответника, срещу когото искът е уважен, въззивният съд е отменил обжалваното решение в тази неблагоприятна за въззивника част. Така, при условията на чл. 206, ал. 2, изр. 2 ГПК /отм./ се е възстановила висящността и по евентуално съединения иск, по който първоинстанционният съд не се е произнесъл. Като е решил в рамките на своите правомощия по същество спора за собственост, въззивният съд е приел, че са налице основания за уважаването на иска срещу “С” ЕООД. Ето защо оплакването, че съдът се е произнесъл по нещо, с което не е сезиран, не се оправдава от фактическа и правна страна.
Повдигнатото с касационната жалба оплакване по правилността на решението касае пасивната материално-правна легитимация на иска за защита на собствеността. Тя е различна в случаите на иск, предявен срещу физическо лице и иск срещу еднолично търговско дружество, собственик на чийто капитал и управител е същото физическо лице. Законосъобразно е становището на въззивния съд, че в този случай физическото лице е правен субект, различен от еднолично търговско дружество. Затова неоснователно се поддържа от касатора, че при едни и същи обстоятелства искът за ревандикация срещу главния ответник – физическото лице, е отхвърлен, а срещу същото, но като собственик на капитала и управител на дружеството, е уважен. Не се касае до едни и същи факти и обстоятелства, които да налагат еднакъв резултат по съединените при условията на евентуалност искове.становено е, че фактическата власт върху собствената на ищеца вещ се упражнява не от физическото лице, а от дружеството, по която причина искът в първия случай е отхвърлен, а във втория – уважен.
Като постановено в отсъствие на въведените с касационната жалба основания за касиране, обжалваното въззивно решение следва съгласно чл. 218ж, ал. 1 ГПК /отм./ да бъде оставено в сила.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 394 от 08.01.2008 г. по гр. д. № 150/06 г. на П. окръжен съд в частта, с която е уважен предявен от “Б” О. гр. Р. срещу ”С” Е. гр. П. иск по чл. 108 ЗС за ревандикация на товарен фургон, подробно индивидуализиран.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: