2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1362
София,29.11.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 4407 по описа за 2013 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 303 от 14.12.2012 година по гр.д. № 437/2012 година на Старозагорски окръжен съд е уважен иск с правно основание чл. 200, ал.1 КТ, предявен от Т. Д. И. от [населено място] против [фирма], [населено място] за сумата 9600 лева, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука. В решението е прието за установено, че на 28.04.2010 г., по време на изпълнение на трудовите си задължения като „машинен оператор амуниции” при ответното дружество, ищецът е претърпял трудова злополука – при упражнен натиск за завъртане колело на блокирала машина е получил засукване на десния крак, което е наложило операция за пластика на връзки на дясна колянна става. Получената травма и последвалото оперативно лечение били съпроводени с интензивни болки, продължили и в следоперативния период, през който до 45-тия ден от инцидента е била поставена гипсова имобилизация. Възстановяването продължило около година, при ограничени и затруднени движения и невъзможност да си служи пълноценно с пострадалия крак. При така установените факти е прието, че за претърпените болки и страдания ищецът следва да бъде обезщетен със сумата 10000 лева, от които е присъдена на основание чл. 200, ал.1 КТ сумата 9600 лева, след приспадане на полученото застрахователно обезщетение от 400 лева на основание на основание чл. 200, ал.4 КТ.
Касационна жалба против решението на Старозагорски окръжен съд е постъпила от Т. Д. И.. Поддържа се, че по въпроса относно критериите, по които следва да бъде определено обезщетението за неимуществени вреди, решението е постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и в частност с ППВС № 4 от 23.12.1968 г. и решение № 93 от 23.06.2011 г. по т.д. № 566/2010 г. Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въззивното решение на Старозагорски окръжен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Въпросът за размера на справедливото обезщетяване за неимуществени вреди е разрешен в съответствие с Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на Върховния съд, съгласно което при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост, съдът следва да преценява конкретните обективно съществуващи обстоятелства, каквито са характерът на увреждането, начинът на извършването му и причинените морални страдания. Въззивният съд е определил дължимото обезщетение за неимуществени вреди, изхождайки от доказателствата за претърпените от ищеца интензивни болки по време на злополуката и оперативното лечение; продължителния възстановителен период, през който освен болки, макар и със затихващ характер, ищецът е търпял и негативни психически изживявания поради причинените му неудобства от имобилизацията и невъзможността за пълноценно самостоятелно обслужване в бита, преценявайки всички обстоятелства в тяхната съвкупност и изхождайки от критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Не е налице и твърдяното противоречие между изводите, формирани във въззивното решение и приложеното решение № 93 от 23.06.2011 г. по т.д. № 566/2010 г. ВКС, ТК, в което обезщетението е определено при други факти, обуславящи размера му – претърпени множество травматични увреждания и оперативни интервенции и остатъчен траен, видим козметичен дефект.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 303 от 14.12.2012 година по гр.д. № 437/2012 година на Старозагорски окръжен съд .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: