4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 250
София, 19.02.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 1151 по описа за 2012 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 246 от 06.06.2012 г. по гр.д. № 260/2012 година на Софийски окръжен съд е потвърдено решение № 16 от 13.02.2012 г. по гр.д. № 435/2010 г. на Самоковски районен съд, с което след прекратяване на брака между Д. А. И. и И. Л. И., семейното жилище, находящо се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] е предоставено на основание чл. 56, ал. 1 СК за ползване на Д. А. И., осъдена да заплаща на И. Л. И. месечен наем размер на 115 лева на основание чл. 57, ал.2 СК. В решението е прието, че семейното жилище не може да бъде разделено в две самостоятелни без значителни преустройства (промяна на предназначение на помещения, изграждане на ел. инсталации, водопровод, канали и пр.), поради което не може да бъде ползвано поотделно от двамата бивши съпрузи; че отношенията им са нетърпими (прекомерна употреба на алкохол от страна на мъжа и прояви на физически и психически тормоз над жената, принудили я да напусне семейното жилище), поради което ползването му не може да бъде разпределено; че жената е в по-голяма жилищна нужда, тъй като не притежава друг недвижим имот, а заплащаният от нея месечен наем, ведно с получаваните месечни доходи ще даде възможност на мъжа да ползва под наем друго жилище в същото населено място, както и да ползва за курортни нужди недвижим имот в [населено място], от който притежава ид. части в съсобственост с други лица.
Касационна жалба против въззивното решение е постъпила от И. Л. И.. Поддържа се, че е налице противоречива практика на съдилищата по обуславящия изхода на делото въпрос: при наличие за възможност за поделяне на жилището може ли ползването му да бъде разпределено между съпрузите, разрешен в противоречие с решение № 41 от 11.02.2011 г. по гр.д. № 990/2010 г. на Пазарджишки окръжен съд и решение по гр.д. № 121/2012 г. на Варненски окръжен съд, в които семейното жилище е предоставено за съвместно ползване на двамата съпрузи. Изложени са доводи, че въпросите „кога семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи” „отчита ли се при определяне на жилищната нужда умишленото освобождаване от собственост с цел да се получи ползване на семейното жилище”; „кои обстоятелства се вземат предвид при определяне на жилищната нужда” и „в каква степен трябва да е увредено здравословното състояние, за да бъде отчетено при преценката за предоставяне ползването на семейното жилище” са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Ответницата по касационната жалба Д. А. И. оспорва като неоснователна. Претендира съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски окръжен съд.
Повдигнатият в изложението към касационната жалба въпрос „при възможност за поделяне на жилището, може ли ползването му да бъде разпределено между съпрузите” не е разрешен в противоречие с установената съдебна практика. В съответствие с установената практика – ППВС № 12 от 28.11.1971 г., във въззивното решение е прието, че спорът за семейното жилище се разрешава като се изхожда от наличната жилищна площ, без да се допускат преустройства, нито да се изменя предназначението на отделни помещения, както и че когато се налага общо ползване на сервизни помещения, за да се разпредели жилището е необходимо отношенията между съпрузите да са търпими.
Не е налице и твърдяното противоречие между формираните във въззивното решение изводи и приложените решения № 41 от 11.02.2011 г. по гр.д. № 990/2010 г. на Пазарджишки окръжен съд и решение по гр.д. № 121/2012 г. на Варненски окръжен съд, в които семейното жилище е предоставено за съвместно ползване на двамата съпрузи след констатация, че отношенията между съпрузите са търпими, т.е. при обстоятелства, различни от установените в обжалваното въззивно решение, в което данните за поведението на ответника са определили извод за несъмнена нетърпимост в отношенията.
Неоснователни са и доводите за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Въпросите „кога семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи” е разрешен в т. 9 от ППВС № 12 от 28.11.1971 г., която постановка е съобразена в обжалвания съдебен акт – съобразена е нетърпимостта в отношенията между бившите съпрузи и невъзможността за обособяване на жилищни и сервизни помещения в отделни жилища. В съответствие с установената практика е разрешен и въпросът кои обстоятелства се вземат предвид при определяне на жилищната нужда – семейното жилище се предоставя след преценка на всички обстоятелства по делото, имащи отношение към възможността на съпрузите да се устроят жилищно, в т.ч. право на собственост или ползване върху други недвижими имоти; доходи, здравословно състояние и пр. установени по делото обстоятелства. В съдебната практика е намерил трайно разрешение и въпросът „в каква степен трябва да е увредено здравословното състояние, за да бъде отчетено при преценката за предоставяне ползването на семейното жилище” – семейното жилище се предоставя на болния от тежка болест съпруг, когато бракът е прекратен без вина поради болестта му (ППВС № 20 от 16.12.1963 г.), а извън тази хипотеза, в случаите, когато здравословното състояние на един от съпрузите препятства в значителна степен възможността му да се устрои с друго жилище. В съответствие с така установената практика, във въззивното решение е отчетено, че здравословното състояние на ответника не го препятства да работи като пенсионер, осигурявайки си допълнителни доходи, които ведно с определения месечен наем му осигуряват възможност да ползва жилище под наем.
Въпросът отчита ли се при определяне на жилищната нужда на съпруга умишленото освобождаване от собственост с цел да получи ползване на семейното жилище не е обуславящ изхода на делото, предвид извода на съда, че всяка от страните е в жилищна нужда, която не може да бъде разрешена с притежавани ид. части от имот, съсобствен с трети лица, както и липсата на доказателства, че ищцата умишлено се е освободила от правото на собственост върху 1/6 ид. част от имот, прехвърлен на родено от брака и с ответника пълнолетно дете.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 ГПК на ответницата по касация следва да бъдат присъдени направените в производството по чл. 288 ГПК съдебни разноски в размер на 300 лева, съставляващи адвокатско възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ от 11.09.2012 г. с адвокат З. Т. от Софийска адвокатска колегия.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 246 от 06.06.2012 г. по гр.д. № 260/2012 година на Софийски окръжен съд.
ОСЪЖДА И. Л. И. от [населено място], ЕГН [ЕГН] да заплати на Д. А. И. от [населено място], ЕГН [ЕГН] сумата 300 (тиста) лева съдебни разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: