О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1363
София, 30.11.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди и петнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 4163 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на О. д. на МВР Х., чрез юрисконсулт Н. М., против въззивното решение № 218 от 20 май 2015 г., постановено по в.гр.д. № 286 по описа на окръжния съд в гр. Хасково за 2015 г., с което е потвърдено решение № 782 от 9 декември 2014 г., постановено по гр.д. № 1373 по описа на районния съд в гр. Хасково за 2014 г. за признаване за незаконно и отмяната на прекратяването на трудовото правоотношение с Д. Г. Г. от [населено място], за възстановяването на Г. на заеманата преди уволнението работа „техник, механик (технически контрол на МПС)” в сектор „П. п.” [населено място], касаторът е осъден да заплати на Г. обезщетение за оставането му без работа поради уволнението за периода 14 май – 14 ноември 2014 г. в размер на 3342,12 лева, и в тежест на касатора са определени разноски.
В касационната жалба се поддържа неправилност на решението на въззивния съд поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорват се изводите на съда, че липсва елемент от фактическия състав на основанието, посочено в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение – чл. 328, ал. 1, т. 8 КТ, тъй като според доказателствата по делото има двама работници, назначени на една и съща дата на две свободни щатни бройки за една и съща длъжност, поради което обективно не може да бъде установено дали точно ищецът е бил назначен на щатната бройка за длъжността, на която следва да бъде възстановен незаконно уволнен работник, и затова работодателят е ограничил преценката кого да освободи именно между тези двама работници. Макар работодателят да е изискал справка за двамата работници и е установил, че ищецът е с по-кратък трудов стаж и по-малък професионален опит, подбор по смисъла на чл. 329 КТ не е провеждан, а и не е необходим. Затова необосновано е прието, че този „подбор” сам по себе си изключва елемент от фактическия състав на посоченото основание за прекратяване на трудовото правоотношение, но усложнената фактическа обстановка в конкретния случай налага извършване на преценка на кой да бъде прекратено трудовото правоотношение. Двете инстанции мотивират решенията си с взаимно изключващи се аргументи, тъй като първата инстанция приема, че обжалваното уволнение е незаконосъобразно, защото не е извършен подбор между всички заемащи съответната длъжност. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа искане за допускането му в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът Д. Г. Г. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. В. К., в отговор на касационната жалба сочи доводите си за липсата на основание за допускане на касационното обжалване.
Въззивният съд приема процесното уволнение за незаконно предвид липсата на елементите от фактическия състав на основанието, посочено в заповедта, защото от страна на работодателя не е доказано по безспорен начин, че ищецът е заемал същата длъжност, от която възстановеният от съда служител е бил незаконно уволнен. Този извод е обоснован със съществуващите към момента на създаване на трудовото правоотношение с ищеца на четири щатни бройки за длъжността, две от които са били свободни (заемащите ги служители са били дисциплинарно уволнени), при което не може по категоричен начин да се установи, че именно ищецът е бил назначен на длъжността на възстановения в последствие служител, или на длъжността е било назначено друго лице, сключило трудовия договор в един и същи ден с ищеца. Освен това е посочено, че към момента, в който възстановеният на работа служител се е явил да заеме работата си, по щатното разписание за нея са били определени шест бройки. Като недопустима е определена извършената от работодателя преценка относно качествата на ищеца и на другото лице непосредствено преди уволнението на ищеца, а от друга страна извършеният по този начин „подбор” доказвал липсата на съответната предпоставка на посоченото от работодателя основание за прекратяване на трудовото правоотношение.
К. съд приема, че касаторът не е обосновал допускането на касационното обжалване.
Пита се как следва да се определи на кой работник да бъде прекратено трудовото правоотношение, за да бъде възстановен на заеманата длъжност незаконно уволнен работник, при следната хипотеза: в щатното разписание за една длъжност има повече от една щатна бройка (в конкретния случай четири щатни бройки, впоследствие увеличени с изменение на щатното разписание на шест); към момента на назначаване на ищеца, който е освободен на основание чл. 328, ал. 1, т. 8 КТ е имало две свободни щатни бройки за длъжността, като и двете са били свободни поради дисциплинарното уволнение на заемащите ги работници; ищецът, освободен на основание чл. 328, ал. 1, т. 8 КТ, е бил назначен в един и същи ден с още един работник, като и двамата са били назначени на двете свободни щатни бройки за една и съща длъжност. Този въпрос не е относим към конкретния извод на въззивния съд – работодателят, при негова тежест на доказване, не е установил, че ищецът е лицето, заемало длъжността, на която следва да бъде възстановен незаконно уволнен работник. Как работодателят е следвало да определи на кой работник да бъде прекратено трудовото правоотношение при посочената хипотеза не е коментирано от съда. Въпросът по-скоро е относим към защитната теза на работодателя, който в отговора на исковата молба заявява, че при посочената усложнена хипотеза работодателят в интерес на работата, макар това да не е предвидено по закон, може да прецени кой от двамата едновременно назначени служители би бил по-ефективен, като не е бил задължен да спазва някаква форма на избора си. Виждането на първата инстанция, че в този случай работодателят е следвало да извърши подбор, е отречено от въззивния съд, като извършената от работодателя преценка е определена от съда като недопустима. Въззивният съд се е аргументирал и защо приема, че преценката сама по себе си установява липсата на елемент от фактическия състав на процесното уволнение. Въпрос по тези заключения на въззивния съд, както и по преценката на доказателствата не се поставя. Заявеното от касатора питане не цели да разреши правен въпрос в отношенията между страните по повод упражненото от работодателя потестативно право да прекрати трудовоправната връзка, разрешен от въззивния съд, а търси разрешаване на трудовоправен проблем на работодателя, поради което не обосновава допускане на касационното обжалване.
При този изход на делото е основателно искането на ответника за присъждане на сторените от него разноски за касационното производство в размер на 850 лева заплатени по договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 218 от 20 май 2015 г., постановено по в.гр.д. № 286 по описа на окръжния съд в гр. Хасково за 2015 г.
ОСЪЖДА О.д. на МВР Х., ЕИК[ЕИК], да заплати на Д. Г. Г. с адрес в [населено място], [улица], ет. , ап. , сумата от 850,00 (осемстотин и петдесет) лева разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: