О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 137
гр. София, 30.09.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, второ отделение в закрито заседание на осемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр. дело № 713/2019 г. по описа на второ отделение
Производство по чл. 248, ал.1 ГПК.
Образувано по молба вх. № на 6702/25.07.2019 г. заявена от адв. С. Ив. С. от АК – В. процесуален представител на Й. Г. А. с искане за допълване на постановеното Определение № 387/ 24.07.2019 г. по гр.д. № 713/2019 г. на ВКС – II г.о. постановено на основание чл.288 ГПК, в частта за разноските. Поддържа се искането на ответника по касация да бъдат присъдени направените в касационното производство разноски, направено с отговора на касационната жалба и предвид липсата на изрично произнасяне от съда. Претендират се разноски в размер на 1500 лв./хиляда и петстотин лева/.
С отговор на подадената молба, насрещната страна П. Н. чрез адв. С. С. от АК – М. е изразила становище, че доколкото към отговора на касационната жалба не е представен списък по чл. 80 ГПК разноски в касационното производство не следва да се присъдят. В становището също така е оспорен и размера на сторените разноски, при възражения за прекомерност и искане техния размер да бъде съобразен и определен с разпоредбите на чл.7, ал.2 вр. чл.9, ал.3 от Наредба №1/09.07.2004 година на минималните адвокатски възнаграждения.
Върховния касационен съд – състав на второ отделение на гражданската колегия като разгледа молбата и съобрази закона, намира:
Молбата по чл. 248, ал.1 ГПК е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК, всяка съдебна инстанция следва да присъди направените пред нея разноски за защита на страните. Основателността на искането се обуславя от изхода на делото пред съответната инстанция. Съгласно чл. 78, ал.3 ГПК, ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
Данните по делото сочат, че касационното производство е образувано по касационна жалба вх. № 37596/20.12.2018 г. на П. С. Н. срещу Решение № 1940/16.11.2018 г. постановено по в.гр.д. № 2025/2018 г. по описа на Окръжен съд – Варна по чл.34 ЗС във фазата по допускането на делбата.
С Определение № 387/24.07.2019 г. по гр.д. № 713/2019 г. на ВКС – II г.о., постановено по реда на чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС не е допуснал касационно обжалване на посоченото въззивно решение на ОС – Варна. С диспозитива на съдебния акт липсва произнасяне по разноските за касационната инстанция.
Ответникът по касация, Й. Г. А. чрез процесуалния си представител адв. С. С. АК – В., с подадения отговор на касационната жалба поддържайки теза за недопускане на касационно обжалване да е заявил и искането си да му бъдат присъдени сторените от него разноски за процесуално представителство пред касационната инстанция. Към отговора е представен Договор за правна защита и съдействие № 25362 (л.28 ), от който е видно, че договореното адвокатско възнаграждение за касационната инстанция е в размер на 1500 лв. (хиляда и петстотин лева), като същото е било платено в брой съгласно разпоредбата на чл. 81 във вр. с чл. 78, ал.3 ГПК искането е основателно и доказано в посочения размер.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна – касаторката П. Н. оспорва размера на сторените разноски с възражение за тяхната прекомерност на основание чл.78 ал.5 ГПК. При данните по делото това възражение се явява основателно.
В случая като се взе предвид правната и фактическа сложност на конкретното дело, извършените действия от процесуалния представител в касационното производство свеждащи се до депозирането на отговор на касационната жалба, възражението за прекомерност на ответната страна по чл.78, ал.5 ГПК се явява основателно. Настоящият състав на ВКС намира, че конкретното адвокатското възнаграждение следва да бъде редуцирано изложеното и съобразно с минималния размер, регламентиран в разпоредбите на чл.9, ал.3 вр. чл.7, ал.4 Наредба №1/09.07.2004 г. на минималните адвокатски възнаграждения, където е предвидено, че размерът на минималното адвокатско възнаграждение в производството по съдебна делба в размер на 600 лв. за всяка една от фазите на производството. Като приема, че в конкретния случай възнаграждението следва да се редуцира до размер на сумата 750 лв. (седемстотин и петдесет лева), касационният съд намира, че молбата по чл. 248, ал.1 ГПК следва да се уважи именно в този размер.
По изложените съображения и на основание чл. 248, ал.1 ГПК във вр. с чл. 81 ГПК и чл. 78, ал.3 ГПК и чл. 78, ал.5 ГПК, Върховният касационен съд – състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА по реда на чл. 248, ал.1 ГПК във вр. чл. 81 ГПК и чл. 78, ал.3 ГПК и чл. 78, ал.5 ГПК Определение № 387 от 24.07.2019 г. по гр.д. № 713/ 2019 г. на ВКС – II г.о., относно разноските, като
ОСЪЖДА П. С. Н. с ЕГН: [ЕГН] да заплати на Й. Г. А. с ЕГН: [ЕГН] сумата в размер на 750 лв.(седемстотин и петдесет лева), разноски за касационното производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № на 6702/25.07.2019 г. в останалата ? част, за разликата до претендирания размер от 1500 лв. (хиляда и петстотин лв.) поради прекомерност на определения адвокатски хонорар.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: