О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 343
гр. София, 17.07.2017 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети юни две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 889 по описа на Върховния касационен съд за 2017 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 1086 от 10.08.2016 год. по гр. д. № 605/2016 год. Варненският окръжен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 23.03.2015 год. по гр. д. № 15854/2012 год. на Варненския районен съд в частите му, с които:
са осъдени В. Д. А. и Т. В. А. да предадат на М. А. Т., И. А. Т. и К. С. Т. владението на поземлен имот № 3271 в кад. район 545 по ПНИ на местността „З.”, землище Г., с площ 587 кв. м., при описаните граници
прието е за установено по отношение на ответниците А., че М. А. Т., И. А. Т. и К. С. Т. са собственици на поземлени имоти № № 3757 с площ 706 кв. м. и 510 с площ 706 кв. м., двата в кад. район 545 по ПНИ на местността „З.”, землище Г., при описаните граници
предявените от Т. искове за предаване от ответниците на владението върху 62 кв. м. от от имот 3757 са отхвърлени
осъдени са ответниците А. да заплатят на ищците сумата 1 500 лв., частично заявена претенция от сумата в размер на 45 000 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на процесния имот за периода 31.10.2009 год. до 31.10.2012 год., както и направените по делото разноски, като върнал делото на първоинстанционния съд за произнасяне по молба на М. Т. по чл. 248 ГПК.
Въззивният съд с горното решение е обезсилил първоинстанционното решение в частта му, с която са отхвърлени исковете за предаване на владението за разликата над 62 кв. м. от имот № 3757 до цялата му площ, както и по отношение на имот № 510, като е прекратил производството по делото в тази му част, потвърдил е решението от 29.07.2015 год. по същото първоинстанционно дело, с което е оставена без уважение молбата на М. Т. по чл. 250 ГПК за допълване на първоначалното решение за присъждане на всички приращения и подобрения в имотите, евентуално за премахването им, както и за присъждане на обезщетение до размер 5 555 лв., потвърдил е определението на първоинстанционния съд от 29.07.2015 год. по същото дело, с което е оставено без уважение молбата на В. и Т. А. по чл. 248 ГПК за изменение на първоначалното решение в частта му за разноските.
Ответниците В. Д. А. и Т. В. А. са подали отделни касационни жалби, постъпили в срока по чл. 283 ГПК, срещу въззивното решение в потвърдителната му част, с която исковете срещу тях са уважени, с оплаквания за неправилност и искане за отмяната му, като вместо това същите бъдат отхвърлени. Претендират присъждане на направените разноски.
От М. Т. е постъпила насрещна касационна жалба, както и такава общо от тримата ищци.
Касационните жалби са оспорени от ответниците по тях по съображения в представените писмени отговори за липса на основания за допускане на касационното обжалване. Претендират се и разноски.
Ищците М., И. и К. Т. обжалват въззивното решение в потвърдителната му част относно отхвърления им иск за предаване владението върху 62 кв. м. от имот пл. № 3757, в частта, с която е потвърдено допълнителното решение от 29.07.15 год. и в тази, с която се връща делото на районния съд за произнасяне по молба по чл. 248 ГПК.
В писмен отговор касационната им жалба е оспорена от ответника В. А., който е подал и насрещна касационна жалба.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., за да се произнесе по предмета на производството по чл. 288 ГПК, приема следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което предявените искове за собственост са уважени частично, въззивният съд приел, че ищците М., И. и К. Т., като наследници на И. С. Т., починал 1979 год., се легитимират като собственици на процесните поземлени имоти № № 3271, 3757 и 510, в кад. район 545 по ПНИ на м. „З.”, землище Г., [населено място] на основание решение № 1348 от 18.04.2006 год. на ОСЗГ-В. за признаване правото им на възстановяване на собствеността в съществуващи стари реални граници на нива от 2 дка, в м. „С.”, находяща се в терен по параграф 4 в[жк]и издадените на основание параграф 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ заповеди № № Г-ПР-345, 346 и 347, всички от 23.09.2009 год.
Статутът на имота като земеделска земя в територия по параграф 4 ПЗР на ЗСПЗЗ не е бил спорен по делото, както и не се е споряло и по отношение факта, че ответниците владеят поземлен имот № 3271, който е застроен, като подобренията в него са оценени и заплатени от възстановените собственици въз основа заповед № Г-ПР-208 от 3.11.2010 год., издадена на основание параграф 4л и параграф 4в ПЗР на ЗСПЗЗ.
Спорът е съсредоточен по въпроса дали придобитото от ответниците право по постановлението за възлагане от 17.06.2008 год. на съдебния изпълнител е противопоставимо на възстановеното по ЗСПЗЗ право на собственост на ищците при данните по делото за липса на трансформиране на право на ползване в право на собственост на основание параграфи 4а и 4б ПЗР на ЗСПЗЗ от длъжника по принудителното изпълнение С. П., построил сградата в имота. Напротив, налице са данни за прекратяване на ползването на имота от същия със заповед за изземване от 1994 год.
Съдът приел, че ответниците не могат да оспорват принадлежността на правото на собственост на наследодателя на ищците към момента на кооперирането на земята, нито относно идентичността на притежавания преди този момент имот, а не притежават и свои противопоставими права с оглед липсата на право на ползване, което да е трансформирано по предвидения ред в право на собственост, което да е било предмет на публичната продан. Възражението им за придобивна давност, дори и да се приеме да не е преклудирано по чл. 131 ГПК, е неоснователно поради липсата на изискуемия се срок към момента на предявяването на иска срещу тях.
По тези съображения искът по чл. 108 ЗС е уважен по отношение имот № 3271 по ПНИ, а по отношение останалите два имота – само в установителната му част, поради липсата на доказателства ответниците да упражняват фактическа власт върху тях. С оглед уточняване от страна на ищците на претенцията им за предаване на владението само върху 62 кв. м. от имот № 3757, искът по чл. 108 ЗС е отхвърлен поради недоказаността му, а в останалата част първоинстанционното решение в частта за предаване на владението извън спорната площ е обезсилено поради липса на предмет на иска.
Съдът се е позовал на разясненията в ТР № 9/12 на ОСГК на ВКС относно допустимите възражения на ответниците срещу ищците, легитимиращи се като собственици на основание възстановяне на собствеността по ЗСПЗЗ на бившия имот, за който по ПНИ са отредени процесните такива, срещу материалната незаконосъобразност на възстановяването на собствеността, но само във връзка със своите противопоставими права. Тъй като последните се основават на публичната продан от 2008 год., с оглед нейния деривативен характер, при липсата на доказателства за наличие на придобито право на собственост в лицето на длъжника по тази продан на основание изкупуване по параграфи 4а и 4б ПЗР на ЗСПЗЗ, то и такива не са придобити от купувача. Непротивопоставими са и права по релевираното възражение за придобивна давност поради липсата на необходимия по закон срок от индивидуализирането на имотите със заповедите по параграф 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ през 2009 год., като се е позовал на цитираната съдебна практика в тази насока. Тъй като на признатото и възстановено право на собственост по ЗСПЗЗ върху спорните имоти ответниците не могат да противопоставят изключващо го свое право, искът срещу тях е приет за основателен.
Произнасянето на въззивния съд е в рамките на предмета на спора –направен е извод относно наличието на възстановяване на собствеността върху земеделски имот, представляващ спорните три поземлени имоти по изработения ПНИ, на основание постановените заповеди на кмета по параграф 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ, с което е приключила процедурата по възстановяване на собствеността. На това право не може да се противопостави такова по направените правоизключващи възражения на ответниците.
В изложенията към касационните жалби на касаторите В. и Т. А., наречени „молби” е формулиран въпрос: Прилага ли се разширително тълкувателно решение № 9/12 год. на ОСГК на ВКС и в случаите, когато ответникът не противопоставя права по параграфи 4а и 4б ПЗР на ЗСПЗЗ, защото е придобил процесния имот на друго основание”. Въпросът е поставен в контекста на релевираната от ответниците легитимация на основание публичната продан, но същият няма обуславящо за изхода на делото значение, доколкото спорът има за предмет конкуренцията на тези права с правата на възстановените по ЗСПЗЗ собственици и могат ли те успешно да им се противопоставят, като ги изключат. Именно поради предмета на този спор ответниците нямат интерес да оспорват принадлежността на имота към патримониума на наследодателя на ищците, нито неговата идентичност към миналия момент, тъй като такъв спор не съществува между страните, в какъвто смисъл е константната съдебна практика /напр. Р 540 по гр. д. № 1837/09 год. І г. о., Р 15 по гр. д. № 340/10год., І г. о., Р 50 по гр. д. № 908/11 ІІ г. о. и др./. С оглед този спорен предмет съдът е разгледал допустимите възражения, като ги е намерил за неоснователни да обосноват наличие на противопоставими права. По тези съображения горният формулиран въпрос, както и този в изложението към касационната жалба на Т. А. /т. н. „молба”/ относно идентичност на имотите по съседи, не могат да обусловят допускане на касационното обжалване на въззивното решение в обжалваната от касаторите А. част, тъй като не са от обуславящо значение за изхода на спора.
С оглед този изход по подадените касационни жалби от В. и Т. А. насрещните касационни жалби вх. № 33748 от 7.12.16 год., подадена от М. Т. /по отношение И. и К. Т. същата е върната от въззивният съд/ и вх. № 35560 от 23.12.16 год.от тримата ищци не следва да бъдат разглеждани, на основание чл. 287, ал. 4 ГПК.
Касаторите следва да заплатят разноски в размер на 500 лв. за платено адвокатско възнаграждение за осъществената защита срещу тези жалби, по представения договор за правна защита и съдействие, в полза на И. и К. Т..
В изложението към подадената от ищците М., И. и К. Т. касационна жалба се релевират основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК на въззивното решение от 10.08.2016 год. Формулирани са множество процесуалноправни и материалноправни въпроси: 1. Когато предявеният иск не отговаря на всички процесуални предпоставки за неговата допустимост следва ли въззивната инстанция да остави без движение исковата молба и да даде срок за отстраняване на констатираната нередовност, с позоваване на противоречие с ТР № 1/2001 год. на ВКС, Р № 238 по гр. д. № 1880/14 год. на ІІІ г. о., Р 98 по гр. д. № 5788/13 год. ІІІ г. о. и Р 76 по гр. д. № 6240/14 год. на І г. о. на ВКС; 2. Представляват ли мотивите на решението източник на пресъдено нещо; 3. Задължен ли е съдът да се произнесе с диспозитив на решението по предмета на делото; 4. Задължен ли е съдът да се произнесе с установителен и осъдителен диспозитив по предявен съединен иск за подобрения и приращения по чл. 108 ЗС; 5. Какви права и задължения спрямо страните и третите лица създава постановеното решение като единство от мотиви и диспозитив; 6. Следва ли да бъде мотивирано решението с ясни, точни и непротиворечиви мотиви; 7. Мотивите на постановеното съдебно решение следва ли да съответстват на диспозитива; 8. По иск за собственост по чл. 108 ЗС следва ли да се осъди владелеца или държателя да предаде имота, който владее или държи без да има основание за това; 9. Ищци с бездялово субективно съединени искове необходими другари ли са в процеса или са обикновени другари; 10. Разноските за процесуалното представителство, направени от страна по делото, следва ли да се присъдят с постановеното решение и на основание чл. 78 ГПК, като касаторите подробно се позовават на многобройната цитирана и приложена съдебна практика.
В изложението са формулирани и въпросите: 11. Следва ли при предявен иск за предаване на владението на поземлен имот да бъде постановен и отделен диспозитив за предаване на владението на построена в същия имот сграда, която съставлява самостоятелен обект на правото на собственост; 12. При съединени искове от другари процесуалното положение на обикновени другари по един от съдинените искове предопределя ли, че по всички искове страните са обикновени другари или е допустимо по един от тях другарите да са обикновени, а по друг –необходими другари; 13. При иск за собственост с предмет недвижим имот допустимо ли е допълнителна индивидуализация на имота да се извърши служебно от съда въз основа на приети по делото експертиза или решаващият съд следва да укаже на заинтересованата страна, че следва да уточни исковата си претенция; 14. При иск по чл. 108 ЗС от или срещу съсобственици същите дали са необходими другари или са обикновени такива и 15. Извършените от страните разноски по самостоятелно извършване на процесуално представителство представляват ли разноски по производството по смисъла на чл. 78 ГПК, като по последният въпрос се поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Предмет на подадената от ищците касационна жалба е въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен ревандикационния иск за 62 кв. м. от имот № 3757, както и в частите, с които е потвърдено допълнителното решение от 29.07.2015 год. по първоинстанционното дело, с което е оставена без уважение молбата на М. Т. по чл. 250 ГПК за допълване на първоначалното решение за присъждане на всички приращения и подобрения в имотите, евентуално за премахването им, както и за присъждане на обезщетение до размер 5 555 лв. Поставените от касаторите многобройни въпроси не притежават белезите на правни такива като общо основание за допускане на касационното обжалване на това въззивно решение по смисъла на т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 год. по т. д. № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС – изискващ да е налице произнасяне на въззивната инстанция по поставения въпрос, който да е включен в предмета на спора и да е обусловил или подготвил изхода на делото и по отношение на който да е налице някоя от допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК. Задължително е този въпрос да е обусловил решаващата воля на съда, обективирана в решението, но не и да е относим към правилността му, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на доказателствата. Въпросите относно редовността на исковата молба, впрочем уточнявана от ищците многократно в хода на производството, задължението на съда да указва на страната да отстрани констатирани нередовности, произнасянето с решение по предявения иск, неговите правни последици и всички останали теоретични аспекти на поставените процесуалноправни въпроси, както и тези, свързани с другарство в процеса, не са обсъждани в обжалваното въззивно решение, нито са обусловили направения в него извод за липса на предпоставки за допълване на постановеното решение поради произнасянето по предявените искове по чл. 108 ЗС по отношение възстановени по ЗСПЗЗ три имота, единият от които застроен, по отношение на които подобрения в него е проведена и процедура по заплащането им. С оглед уважаването на предявените искове не е настъпило и условието за произнасяне по предявените в условията на евентуалност такива за признаване, респ. присъждане на подобрения, евентуално за премахването им, както и за присъждане на увеличен размер на обезщетението, тъй като не е допуснато исканото увеличение в размера на този иск. Формулираните множество въпроси всъщност представляват съображения за допуснати процесуални нарушения, обуславящи непроизнасянето на съда, но същите са неотносими към извода му за липсата на основания за допълване на решението, което е релевантният въпрос. Поради това и не могат да обусловят общото основание за допускане на касационното обжалване на въззивното решение в обжалваната от ищците част.
Поставеният въпрос за разноските също не е относим, с оглед постановеното от въззивния съд връщане на делото за произнасяне от компетентният по искането съд, съгласно чл. 248 ГПК.
По тези съображения касационното обжалване на решението не може да бъде допуснато на основание поддържаните от касаторите Т. основания, а с оглед този изход подадената от В. А. насрещна касационна жалба следва да се остави без разглеждане, съгласно чл. 287, ал. 4 ГПК.
На ответника по касационната жалба на ищците – В. А. не следва да се присъждат разноски, тъй като липсват доказателства да са направени такива за осъществената защита срещу нея, въпреки направеното искане в този смисъл в представения писмен отговор.
Поради изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1086 от 10.08.2016 год. по гр. д. № 605/2016 год. на Варненския окръжен съд по касационните жалби на В. Д. А., чрез адв. И. П., на Т. В. А., чрез адв. П. П., на М. А. Т., И. А. И. и К. С. Т., приподписана за последните двама от адв. Н. Т..
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадените от М. А. Т., от същия, И. А. Т. и К. С. Т. общо, и от В. Д. А., чрез адв. И. П., насрещни касационни жалби против горното въззивно решение.
Осъжда В. Д. А., ЕГН [ЕГН] и Т. В. А., ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място],[жк], м. „З.”, № 271 да заплатят общо на И. А. Т. и К. С. Т. от [населено място], район „О.”, [улица], разноски за настоящето производство в размер на 500 лв. /петстотин лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: