О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 137
София, 21.11.2008 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 512 по описа за 2008 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. съюз – град П. срещу решение № 372/11.06.2008 г. на Плевенски окръжен съд /ПОС/ по в.гр.д. № 332/2008 г. в уважителната му част, с което е отменено частично отхвърлително решение на Плевенски районен съд /ПРС/ по иск на Е. “М” по чл.231 ал.2 ЗЗД срещу К. съюз – град П. за сумата 1749.57 лв., представляваща извършени необходими поправки на нает обект и е постановено друго, уважаващо иска за отменения размер, като в останалата отхвърлителна част първоинстанционното решение е оставено в сила.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, а като основание за допустимост на касационното обжалване, че решението е постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС/, а именно решение № 6/1974 г. на Пленум на ВС, решение № 860/20.10.1999 г. на Второ гражданско отделение на ВКС и решение № 603/07.04.1997 г. на Пето гражданско отделение на ВКС, както и решение от 03.07.1996 г. по в.а.д. № 9/1996 г. на Арбитражния съд при БТПП.
Ответната страна – Е. “М”-Н. И. С. оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ГПК, поради следните съображения:
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения в приложението към жалбата по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, които в случая визират хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
Настоящият състав на ВКС счита, че същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалвания акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Но значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. В случая касаторът очевидно визира квалификацията на предявения иск за стойността на извършените работи в наетия имот. ПОС е приел, че искът е за стойност на извършени в нает имот необходими поправки по смисъла на чл.231 ал.2 ЗЗД – необходими за ползване на имота по предназначението му – зеленчукова борса, мотивирайки се с извънсъдебното им признание от ответника-наемодател, както и с характера и стойността на извършените работи по заключението на извършената СТЕ. С оглед така приетата фактическа обстановка и извършените въз основа на нея правни изводи, неприложимо е Постановлението на ВС № 7/1974 г., на което се позовава касаторът, доколкото последното касае подобрения в чужд имот, а не необходими поправки. Ето защо не е налице противоречие със задължителната практика на ВС по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Не е налице и противоречие с цитираните две решения на ВКС /решение № 860/20.10.1999 г. на Второ гражданско отделение и решение № 603/07.04.1997 г. на Пето гражданско отделение/ – чл.280 ал.1 т.2 ГПК доколкото няма обективна идентичност между казусите, по които те са постановени и настоящия казус. Колкото до решението от 03.07.1996 г. по в.а.д. № 9/1996 г. на АС при БТПП противоречието с него, дори да е налице, е неотносимо, доколкото се касае до решение на АС, а не на граждански съд на Република България, какъвто визират хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. Щом това е така, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК и не следва да се допуска до разглеждане.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, ВКС, ТК, първо отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 372/11.06.2008 г. на Плевенски окръжен съд по в.гр.д. № 332/2008 г. по касационната жалба на К. съюз – град П.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.