Определение №674 от по търг. дело №680/680 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е
№ 674
София, 26.11. 2009 год.
 
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и девета година в състав:
 
                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЛЮБКА ИЛИЕВА
                                    ЧЛЕНОВЕ:   РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА        
                                                                МАРИАНА КОСТОВА              
 
при секретаря                                                        и в присъствието на  прокурора                                                   като изслуша докладваното от съдията  Караколева   т.д. № 680    по описа за 2009 год., за да се произнесе взе предвид следното:
 
Производството по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. “И” чрез а. М срещу решение от 01.04.2009 г. на В. окръжен съд /ВОС/ по т.д. № 4/2009 г., с което е оставено в сила уважително решение на В. районен съд /ВРС/ по иск на Национална а. “М” – ЕООД по чл.233 ал.1 ЗЗД срещу настоящия касатор.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване се сочи хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Ответникът по жалбата – Национална а. “М” – ЕООД оспорва същата по отношение нейното допускането и по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
ВРС е сезиран с иск по чл.233 ал.1 изр.1-во ЗЗД от Национална а. “М” – ЕООД срещу настоящия касатор за освобождаване и предаване на недвижим имот, предмет на наемен договор. Първоинстанционният съд е уважил иска, а въззивният съд е оставил в сила решението. Съображенията на възцзивния съд за уважаване на иска са свързани с прекратяване на наемния договор между страните за процесния имот, поради изтичане на срока му.
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
В случая касаторът не формулира конкретен материалноправен въпрос по делото, а най-общо сочи, че той произтича от приложението на чл.233 ЗЗД /все неконкретизирана хипотеза/ и предявения насрещен иск, който не е разгледан от решаващият съд. Само липсата на формулиран конкретен материалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е основание да не бъде допуснато касационно обжалване, но видно и от мотивите на обжалваното решение, въззивният съд не се е произнасял, нито обсъждал искане на ответника, сега касатор във връзка с насрещен иск – приемането на такъв е отказано от ВРС, тъй като с оглед размера му е бил родово подсъден като първа инстанция на окръжен съд, а не на районен съд – чл.211 ал.1 ГПК. Въззивният съд е обсъждал и приел за неоснователно възражение за задържане на имота, поради извършени от наемателя /който не е владелец/ подобрения в имота, както и искане за отсрочване изпълнението на решението все за същите подобрения, посочени в отговора на исковата молба от ответника, сега касатор, като основен ремонт на имота, предмет на допълнително споразумение между страните. Очевидна е непоследователността от правна страна в позицията на ответника, сега касатор. В този смисъл не може да се приеме, че има противоречиво разрешаване на неконкретизиран въпрос, свързан с приложението на чл.233 ЗЗД /все неконкретизирана част/ в обжалваното решение и приложеното решение на ВКС № 1248/2008 г., тъй като няма обективна идентичност между двата казуса, освен това, че и в двата има наемни договори.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ВОС, поради което и на основание чл.288 ГПК, съдът:
 
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 01.04.2009 г. на В. окръжен съд по т.д. № 4/2009 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top