О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№137
София, 24.02.2010год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и десета година в състав:
Председател: Любка Илиева
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 740 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на З. И. М. срещу Решение № 421 от 30.04.2009 год. по гр.д. № 1183/2008 год. на Софийски апелативен съд с която е оставено в сила решението от 14.03.2008 год. по гр.д. № 3835/2006 год. на Софийски градски съд. С това решение е приет за неоснователен предявените от З. М. срещу Д. п. „Р” (ДП”РВД”) обективно съединени искове: 1./ С правно основание чл.286 ЗЗД за сумата 60300 лв.; 2./ С правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата 15000 лв. Сумата по главния иск представлява обезщетение, съобразно дължимото възнаграждение на М. по предсрочно прекратен договор за поръчка, за остатък от срока на договора – 01.01.2004 – 19.10.2006 год. Сумата по втория обективно съединеният иск е формирана от обезщетението за забава при плащането на сумите по главницата.
Ответникът по касация ДП”РВД” не е депозирал писмен отговор по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК.
Безспорно е обстоятелството, че З. М. е бил член на Управителния съвет на ДП”РВД” през периода 19.10.2001 – 02.09.2003 год.
Определена е за член на УС със З. на Министъра на транспорта и съобщенията, считано от 19.10.20001 год. Договорът за възлагане на управление носи дата 05.11.2001 год. и е сключен за срок от 5 год. – до 19.10.2006 год. Със заповед от 03.09.2003 год. на Министъра на транспорта и съобщенията, на основание чл.53б т.2 ЗГВ и чл.287 ЗЗД М. е бил освободена като член на Управителния съвет на държавното предприятие.
В тази част на касационната жалба, имаща характер на изложение по чл.284 ал.3 ГПК, се съдържа позоваване на основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационен контрол.
Обуславящите въпроси, въведени от М. са материалноправни и са формулирани както следва:
1. При оттегляне на поръчката от доверителя при условията на чл.287 ЗЗД как се определя уговореното възнаграждение по чл.288 ЗЗД – според действително извършената, но недовършена по причина у доверителя работа или уговореното възнаграждение за целия срок на договора?
2. Представлява ли неизпълнение на договора оттеглянето на поръчката на доверителя при договори, сключени за определен срок, при условие, че не е налице виновно поведение от страна на довереника?
П. и по т.1 и по т.2 на чл.280 ал.1 ГПК се свързва с решения на ВКС: Решение № 1085/2007 год. по гр.д. № 658/2006 год. и Решение № 338/2006 год. по гр.д. № 721/2005 год., постановени по реда на ГПК-1952. С първото от тях съдът се е произнесъл по сходен спор, иницииран от В. В. , който е бил определен заедно с М. за член на УС на ДП”РВД” и освободен заедно с нея. Второто решение е постановено по иск на З. М. срещу същия ответник и на същото основание, но за присъждане на обезщетение за периода 19.10.2003-31.12.2003 год.
Приложени са и обжалваемите решения на първоинстанционните и на въззивните състави, произнесли се по споровете по които се е произнесъл ВКС с посочените по-горе решения.
Настоящият съдебен състав счита, че основанието по т.1 на чл.280 ал.1 ГПК не е налице, тъй като тази хипотеза включва противоречие със задължителната или ръководната практика на ВС и ВКС.
Налице е, обаче, основанието по т.2 на чл.280 ал.1 ГПК. С необжалваеми съдебни актове – Решение № 1085/2007 год. по гр.д. № 658/2006 год. и Решение № 338/2006 год. по гр.д. № 721/2005 год., постановени по реда на ГПК-1952, състави на ВКС-Търговска колегия са се произнесли по различен начин по обуславящия изхода на спора материалноправен въпрос: Какви са последиците от оттеглянето на поръчката – чл.287 ЗЗД и по-конкретно: Обусловено ли е оттеглянето от виновно поведение на някоя от страните?; Д. ли се обезщетение за в бъдеще, съобразно уговореното възнаграждение за периода след оттеглянето на поръчката и до изтичане срока на договора?
П. депозирането на касационната жалба, М. е заплатил таксата по чл.18 ал.2 т.1 от Т. № 1 на МП. Ще следва в 1-седмичен срок от уведомлението да внесе и таксата по т.2, възлизаща на 1506 лв.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 421 от 30.04.2009 год. по гр.д. № 1183/2008 год. на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на З. М. , че следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 1506 лв. и да представи вносен документ в 1-седмичен срок от съобщението.
След изтичане на срока и с оглед изпълнението на указанията, делото да се докладва на П. на І т.о. за насрочване или за прекратяване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.