О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№68
София, 02.02.2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на втори февруари през две хиляди и девета година в състав:
Председател: Любка Илиева
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 682 по описа за 2008 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от ЕТ”Л” срещу решението от 09.06.2008 год. по гр.д. № 4040/2007 год. на Софийски градски съд.
Въззивното решение е постановено по жалбата на ЕТ”Л” срещу решението от 08.11.2007 год. по гр.д. № 3877/2007 год. на Софийски районен съд с което на основание чл.233 ал.1 ЗЗД е била осъдена да предаде на “П”Е. държането на наетият П. № 43 на пазар “Г”. Въззивният съд е приел жалбата на наемателя “ЕТ”Л” за неоснователна, поради което е оставил първоинстанционното решение в сила.
Между страните е сключен на 30.07.2003 год. договор за наем на процесния павилион за срок от 3 години. На 31.07.2006 год. срокът е удължен с анекс, като с т.1 е предвиден, че договорът запазва действието си “до конкурс”. Няма спор, че конкурсът е бил проведен на 21.11.2006 год. за който “П”Е. своевременно е уведомил ЕТ”Л”. Считайки договора за прекратен от 21.11.2006 год. наемодателят е поискал да му бъде предадено държането на павилиона. Тъй като това не е станало – искането е предявено по съдебен ред.
Последователно подържаната теза на едноличния търговец е, че срокът на действие на наемния договор не е до провеждането на конкурса, а до един по-късен момент – когато конкурсът бъде обявен за валидно проведен след оспорване по съдебен ред.
Първоинстанционният съд е приел, че искът е основателен. Сезиран с въззивната жалба на ЕТ”Л”, Софийски градски съд също е приел, че договорът е преустановил действието си, считано от датата на провеждането на конкурса и след 21.11.2006 год. ЕТ-наемател държи имота неоснователно.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, касаторът ЕТ”Л”, чрез пълномощника си е мотивирал тезата си за допускане на касационно обжалване с посочване на основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Същественият по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК въпрос, според касатора е свързан със спецификата на наемните договори за обекти на територията на столичен пазар, които са под режима на Наредба за пазарите на територията на С. община. Значението за развитието на правото и точното прилагане на закона произтича от обстоятелството, че липсва съдебна практика по този въпрос. Аргументите в изложението се основават на началния срок на договора, който е свързан с влизане в сила на решението за обявяването на спечелилия конкурса и оттам – симетричното основание поставящо крайния му срок – влизане в сила на решението, приключващо следващия конкурс.
Становището на настоящия съдебен състав, че предпоставката на чл.280 ал.1 т.3 ГПК не е налице, произтича от следното:
Както многократно е имал случай да се произнесе ВКС, съществен е този материалноправен или процесуалноправен въпрос, произнасянето по който е обусловило изхода на спора по делото. За да е налице предпоставката по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК, би следвало това да е съществен въпрос по който липсва установена съдебна практика или произнасянето по него би довело до нова или различна аргументация по правен имащ значение за развитието на правото.
Преди всичко, следва да се отбележи, че наемният договор между “П”Е. и ЕТ”Л”, макар и сключен след конкурс е с конкретно фиксиран срок – от 01.08.2003 до 31.07.2006 год. Т.е. по отношение на него не била въведена твърдяната специфика – “до конкурс”. Срокът на този договор изтекъл. Т.е. съдилищата не са били сезирани спор по тълкуването и спецификата на неговия начален и краен срокове – от конкурс до конкурс. Спорът между страните по делото произтича от формулировката на продължението по анекса. Т.е. въззивният съд не е основал решаващите си изводи, на въпрос, свързан със спецификата договора, тъй като срокът на този договор е извън предмета на спора, а с тълкуване волята на страните по анекса, като е отбелязал и правото на предсрочно прекратяване, предвидено в основния договор. Продължението (анекса) не произтича от цитираната наредба на С. община, т.е. не е нормативно обусловено. От това следва, че въпросът относно спецификата на наемните договори за обекти на територията на общински пазари не е същественият въпрос, обусловил изхода на спора, поради което първата предпоставка по чл.280 ал.1 ГПК не е налице. Ще следва да се отбележи, че не е налице и втората предпоставка, тъй като не всяка липса на съдебна практика по конкретен нормативен акт (подзаконов, както е в случая) ангажира произнасянето на ВКС с цел развитието на правото и точното му прилагане.
Липсва основание за допускане на факултативния касационен контрол, поради което, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 09.06.2008 год. по гр.д. № 4040/2007 год. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.