4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1371
С. 20.12. 2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, ГК, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети ноември, две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
изслуша докладваното от съдията Б. гр. дело № 828/2011 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. И. Г. от [населено място], подадена от пълномощник-адв. Ц. К. срещу въззивно решение № 65 от 18.03.2011 г. по гр. дело № 100/2011 г. на Ловешкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 6 от 3.01.2011 г. по гр.д. № 1493/2010 г. на Ловешкия районен съд, с което са отхвърлени исковете на жалбоподателя за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарното му наказание “уволнение” наложено със заповед № 878 от 29.07.2010 г. на ВНД на ОД на МВР [населено място], за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност “механик по технически контрол на МПС”, в сектор “Пътна полиция” на МВР [населено място] и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за оставането му без работа поради незаконното уволнение в размер на 3600 лв., ведно със законната лихва.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че с обжалваното решение са нарушени разпоредбите на чл.193, чл.192, ал.1, чл.194, чл.127, ал.1, т.4 и чл. 190, ал.1, т.4 КТ. Поддържа се, че не са поискани обяснения по повод дисциплинарното производства, а същите са дадени по повод изготвена справка от комисия назначена от работодателя, че заповедта за уволнение не е подписана от работодателя, че наказанието е наложено извън сроковете по чл.194 КТ, че не му е връчен екземпляр от длъжностната характеристика, че въпросът за наличие на основанието по чл.190, ал.1, т.4 КТ за налагане на дисциплинарно наказание е разрешен от въззивния съд в противоречие с представена съдебна практика.
Ответникът Областна дирекция на МВР, [населено място] в писмения отговор на касационната жалба изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е процесуално допустима.
По поставения в изложението въпрос за изискванията по отношение обясненията по чл.193, ал.1 КТ не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Изводът на въззивния съд, че не е допуснато нарушение на чл.193, ал.1 КТ е обоснован с приетото, че писмените обяснения на жалбоподателя са приети от работодателя преди да наложи дисциплинарното наказание. На поставения въпрос е дадено разрешение с постановени решения на ВКС по реда на чл.290 ГПК, които служат за уеднаквяване на практиката и са задължителни за съдилищата: по гр.д. № 1687/2009 г.; гр.д. № 301/2009г. на ІІІ г.о.; гр.д. № 826/2009г; гр.д. № 1917/2010 г. на ІV г.о.; гр.д.№ 359/2010 г. на ІІІ г.о. Разрешението е в смисъл, че законът не предвижда изискване за формално иницииране на дисциплинарно производство, нито форма на покана на работодателя до работника за даване на обяснения. Работодателят е длъжен да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения преди да наложи дисциплинарното наказание. Искането за даване на обяснения може да бъде направено и от друго лице, а не непременно от работодателя, като за това действие не е необходимо формално и изрично упълномощаване. От значение е достигането им до работодателя, респ. носителя на дисциплинарната власт, за да може да ги съобрази при вземането на решение за налагане на наказание. В случая по делото е установено, че писмените обяснения на жалбоподателя от 27.07.2010 г. са адресирани до работодателя, с които последния се е запознал, видно от отбелязването върху тях. Приетото от въззивния съд, че изискването по чл.193, ал.1 КТ за приемане на писмените обяснения на ищеца, преди налагане на наказанието е изпълнено не е в противоречие със задължителната практика по чл.290 ГПК, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По въпроса за приложението на чл.192, ал.1 КТ не е налице основание за допускане на касационно обжалване. В. съд е приел, че заповедта за дисциплинарно уволнение е издадена от временно назначен със заповед на длъжността директор на Областна дирекция на МВР [населено място] в съответствие с изискванията на чл.192, ал.1 КТ. Приетото от въззивния съд не влиза в противоречие с даденото разрешение в решение по гр.д. № 562/2000 г. на ВКС, че дисциплинарната власт може да се делегира по силата на изрично упълномощаване в определени от работодателя граници. Решението по гр.д.№ 384/2004 г. на ВКС е неотносимо към поставения въпрос, тъй като е по приложението на чл.328, ал.1,т.2 КТ по заповед за прекратяване на трудов договор подписан от търговски пълномощник на дружеството.
По приложението на чл.194, ал.1 КТ не е налице противоречие между приетото от въззивния съд, че двумесечния срок за налагане на дисциплинарното наказание е спазен и приетото в решение по гр.д. № 408/1999 г. на ВКС, че сроковете са преклузивни и за тях съдът следи служебно.
Въпросът за приложението на чл.190, ал.1, т.4 КТ, предвиждащ дисциплинарното нарушение “злоупотреба с доверието на работодателя” има значение за съществото на спора и е относим към правилността на решението, поради което не обосновава приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК.
По приложението на чл.127, ал.1, т.4 КТ е дадено разрешение в постановено от ВКС по реда на чл.290 ГПК решение по гр.д. № 776/2009 г. на ВКС, ІV г.о., в което е прието, че съдържанието на задълженията на работника по трудовото правоотношение се уреждат в трудовия договор чрез посочване на естеството на неговата работа. Съгласно чл. 127, ал. 1, т. 4 КТ работодателят трябва да изготви и връчи на работника длъжностна характеристика, в която да посочи по-подробно задълженията му, но ако той не изготви или не връчи длъжностна характеристика, това не се отразява по никакъв начин на съдържанието на трудовото правоотношение. Приетото от въззивния съд, че жалбоподателя е запознат през 2001 г. със задълженията визирани в типовата длъжностна характеристика не влиза в противоречие с даденото разрешение в цитираното решение на ВКС.
По изложените съображения съдът в настоящия състав намира, че не е налице основание за допускане на обжалваното въззивния решение до касационен контрол.
С писмения отговор ответната страна е поискала присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатското възнаграждение, което с оглед изхода на делото следва да се заплати от жалбоподателя.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 65 от 18.03.2011 г. по гр. дело № 100/2011 г. на Ловешкия окръжен съд.
Осъжда Г. И. Г. от [населено място], [улица],бл.“Монтажи-2”,вх.Б, ет.ІІІ, ап.7, ЕГН: [ЕГН] да заплати на Областна дирекция на МВР, [населено място], [улица] направените разноски за касационната инстанция в размер на 300 /триста/ лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: