2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1380
гр.София, 01.11.2011 г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети октомври, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: светла бояджиева
боян цонев
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 567 описа за 2011год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 21.10.2010г. по гр.д.№ 458 / 2010г., с което Окръжен съд Благоевград, като е потвърдил решение от 01.04.2010г. по гр.д.№1996/2009г. на РС Благоевград, е уважил иск с правно основание чл.55 ЗЗД
Жалбоподателят – “Н. – СИВ” О. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по правни въпроси, които са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответникът К. Л. П. в писмено становище чрез процесуалния си представитерл поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.1 и 3 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е уважил иск с правно основание чл.55 ЗЗД. Прието е за установено по делото, че страните са се намирали в трудово правоотношение за периода от 01.10.2002г. до 16.08.2007 г., по което първоначално въззиваемият заемал в дружество длъжността “дилър” а впоследствие, след преобразуването на в дружество длъжността “продавач – разносна търговия”.
Не е спорен и фактът, че трудовото правоотношение било прекратено по молба на работника.
Прието е за установено също така, че пред ЧСИ С. през 2007 г. е образувано изп. д. № 155/ 2007 г.,по което изп.дело дружество е взискател, а ответникът по жалба – длъжник. Същото е образувано по повод издаден в полза на дружеството въззивник изп.лист по реда на чл.237 ГПК /отм./ въз основа на запис на заповед за сумата от 8 600 лв., с която по менителнично правоотношение ответникът се е задължил и по изпълнителното дело сумата е събрана, като заедно с разноските е събрано вземане в размер на 11 451, 58 лева. Прието е за установено също така, че по процесния запис на заповед вземането към К. Л. не е осчетоводено в счетоводството на жалбоподателя, но събраната от него сума е била осчетоводена.
Въззивната инстанция е приела, с оглед събраните по делото гласни доказателства, че е било практика във въззивното дружество служителите да подписват Запис на заповед като обезпечение на стоково-материалните ценности, които им се предоставяли по повод изпълнение на служебните им задължения. Първоинстанционния съд е отхвърлил като неоснователен предявеният като главен иск по чл.26, ал.1 ЗЗД за прогласяване на нищожността на едностранната сделка, обективирана в издадения Запис на заповед на 20.09.2004г., с падеж 20.09.2005г., поради противоречие със закона – чл. 152 ЗЗД и в тази си част решението е влязло в сила като необжалвано. Въззивният съд, е приел, че е сезиран с предявен в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 55, пр. 1 ЗЗД, за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумите събрани по изп. дело № 155/ 2007г. по описа на ЧСИ, като получени без основание. Съдът е приел, че от доказателствата по делото не се установява наличие на каквото и да е правно основание, поради липсата на каузални облигационни отношения между страните по записа на заповед, за /получаването/, задържането на преведените суми по изпълнителното дело, поради което дружеството дължи връщането им, тъй като ги е получило без основание.
В изложение към касационната си жалба, за да обоснове допустимостта на касационното обжалване жалбоподателят поддържа, че съдът е разрешил материалноправен въпрос за това налице ли е недължимо плащане по смисъла на чл.55 ЗЗД, когато то е извършено въз основа на валиден изпълнителен лист, както и процесуалните въпроси-допустимо ли е в производство по чл.55 ЗЗД да се преценява редовността на несъдебно изпълнително основание, въз основа накоето е събрана сумата, предмет на иска, като се допусне и установяване на казуалното правоотношение между страните по едно менителнично задължение, без да е разгледан иск по чл.254 ГПК/отм./,респ. чл. 124 ГПК и за задължението на съда да определи точно правното основание на иска, въз основа на фактите, въпреки заявеното от страната друго основание, които въпроси са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
С оглед на данните по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, тъй като са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, във вр. с т.1 от ТР№1/2009г. на ОСГК и ТК на ВКС. Настоящия съдебен състав намира, че следва да се допусне касационното обжалване за да се извърши преценка за евентуалната допустимост на обжалвания съдебен акт, с оглед произнасянето на съда само по иск за възстановяване на вземане на основание чл.55 ЗЗД, без да е установено със сила на присъдено нещо недължимост на същото вземане, което е съдебно установено по реда на производство по чл.237 ГПК/отм/.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
ДОПУСКА касационното обжалване на основание 280, ал.1ПК на решение от 21.10.2010г. по гр.д.№ 458 / 2010г., на Окръжен съд Благоевград.
ДЕЛОТО да се докладва на Председателя на ІV-то г.о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание, след като “Н. – СИВ” О. внесе държавна такса в размер на 229 лева, за което да му се съобщи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: