O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 139
София, 28.03.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1635 /2014 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 13944/ 14. 12. 2013 год. на А. И. К. от [населено място] заявена чрез адв. Н. С. – САК срещу въззивно Решение от 18.11.2013 година по гр. възз. д. Nо 230/2013 год. на АС- София.
С посоченото решение , апелативният съд в правомощията си по чл. 196 сл. ГПК /отм./ е оставил в сила решението на първата инстанция по отхвърления иск на А. И. К. от [населено място], за сумата 12 000 лв. срещу Ч. „Е.” – С. АД на основание чл.97 ал.2 ГПК/ отм./, съставляваща претендирано обезщетение за реализирани без основание доходи от обект- КТП /комплектен трансформаторен пост / за период 2005-2006 год.
За да се отхвърли иска , решаващият съд приема , че процесното съоръжение като елемент на националната преносна електрическа мрежа , собственост на ищеца като собственик на терена , в който е изградено , поради което факта на съществуване на процесния КТП не реализира доходи, които да съставляват пропуснати ползи за собственика.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение, е постановено в нарушение на съществени процесуални правила ,в нарушение на материалния закон и е необосновано,основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК с довод , че с обжалваното решение по въпроса за дължимостта на обезщетение от страна на електроразпределителното дружество, експлоатиращо в дейността си на електропреобразуващо и доставящо ел. енергия съоръжение-енергиен обект собственост на друг правен субект в хипотезите , когато не е сключен договор, е постановено в противоречие Решение Nо 179/ 18.05.2011 год. по гр.д. Nо 13/2010 год. на ВКС- ТК II о.
Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК по въпросите : допустимо ли е собствеността на имот,в който има изграден енергиен обект, да е частна държавна или частна общинска собственост/ без отношение към конкретния спор/, за възможността кредитора по облигационно отношение с източник неоснователно обогатяване от ползването без основание на недвижим имот , да е собственикът на имота и по приложението на чл. 59 ал.4 от ЗЕЕ/ отм./ и възможността за безвъзмездно ползване на чужд недвижим имот, на който е разположен енергиен обект , позовавайки се на представените съдебни решения и доводи за необходимостта от еднаквото и точно прилагане на закона.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор срещу касационна жалба от ответната страна- Ч. е. С. Ад , с който се поддържа , че не са налице сочените основания за допускане на касационното обжалване, нито основанията , посочени като пороци на обжалваното решение от г.т. на неговата законосъобразност.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл.280 ал.2 ГПК , намира :
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и с оглед на данните за цената на заявените парични искове , следва да се приеме, че касационната жалба е процесуално допустима.
При преценка на релевираните доводи и съпоставка с посочената съдебна практика- задължителна и на състави на съдилищата по поставените въпроси, настоящият състав на ВКС намира , че касационното обжалване не може да бъде допуснато на поддържаните основания – основание чл. 280 ал. 1 т.1, т.2 и т.3 ГПК .
За да се допусне касационно обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, касаторът следва да посочи задължителната съдебна практика по изведения , обусловил изхода на спора правен проблем ,която не е спазена от въззивния съд и произнесеното решение е в противоречие с нея.Въпросът за дължимостта на обезщетение от страна на електроразпределителното дружество, експлоатиращо в дейността си на електропреобразуващо и доставящо ел. енергия съоръжение-енергиен обект собственост на друг правен субект в хипотезите , когато не е сключен договор, не може да се съпостави с правните изводи на Решение Nо 179/ 18.05.2011 год. по гр.д. Nо 13/2010 год. на ВКС- ТК II о.
Противоречивото разрешаване на посочен правен въпрос като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК , изисква, съгласно разясненията на ТР1/2009 година на ОСГТК на ВКС- т.1, извеждането на правен въпрос от процесуално или материално-правно естество който е обусловил изхода на конкретния спор и и предтавяне на съдебна практика – решения , с които в сходни хипотези по приложението на една и съща правна норма, се постановени разрешени в противоположен смисъл.
Искането на ищецът по делото, касатор в настоящото производство, с петитума на исковата си молба е претендирал нещо различно- а именно, като собственик на основание чл. 92 ЗС на КТП/ комплексен трансформаторен пост/ , съоръжение на енегропреностната система , е претендирал „ пропусната полза от добива на вещта и земята , която заема вещта”по 1000 лвл / хиляда лева/ на месец,с квалификация на искането по чл. 97 ал.2 ГПК / отм./ т.е. касаещо повтарящи се задължения за бъдещ период. Въззивният съд е приел, че няма основание да се уважи иска след като по отношение на собствеността на К. , с изграждането на енергийния обект- КТП , по силата на закона е възникнало сервитутно право в полза на субекта,извършващ дейността по електропреобразуването и доставянето на електрическа енергия, което право изключва заплащане на обезщетение по принципите на неоснователното обогатяване, тъй като по силата на закона правоотношения между собственик на терена и енергийния обект и субекта на електропреобразуване и доставяне на ел. енергия се базират на други правила, макар и базирани на принципа на неоснователното обогатяване.
Не може да се допусне касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК по въпросите за правната възможност собствеността на имот, в който има изграден енергиен обект, да е частна държавна или частна общинска собственост, след като този въпрос е без отношение към конкретния спор касаещ искане за обезщетение за енергиен обект, изграден в имот, частна собственост.Без отношение , по вече посочените съображения , е поставеният въпрос за възможността кредитора по облигационно отношение с източник неоснователно обогатяване от ползването без основание на недвижим имот , да е собственикът на имота и по приложението на чл. 59 ал.4 от ЗЕЕ/ отм./ и възможността за безвъзмездно ползване на чужд недвижим имот, на който е разположен енергиен обект .
Не може да се приеме , че е налице основание за допускане на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК , след като измежду поставените правни проблеми , не са изведен точно тези, за които няма съдебна практика и се налага произнасяне от страна на касационния съд с цел еднаквото и точно прилагане на закона.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване касационна жалба вх. Nо 13944/ 14. 12. 2013 год., заявена от А. И. К. от [населено място] чрез процесуалния представител адв. Н. С. – САК срещу въззивно Решение от 18.11.2013 година по гр. възз. д. Nо 230/2013 год. на АС- София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: