О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 277
София, 14.07.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на тридесети юни две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
при участието на секретаря
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
ч.гр. дело № 3557 / 2014 година и за да се произнесе, взе предвид :.
Производството е по чл. 274 ал.3 т.1 ГПК.
С частна касационна жалба вх. Nо 3886/31.03.2014 год. Ю. В. С. от [населено място] чрез процесуалния си представител адв. Н. Л.- САК е поискала да се отмени Определение Nо 575 от 12.03.2014 година по ч. гр.д. Nо 884/2014 год. на Софийския апелативен съд, с което е отменено Определение от 08.01.2014 год. по гр.д. No 9610/2013 год. на Софийския градски съд за прекратяване на делото и изпращане по подсъдност на Софийския районен съд на основание чл.104 т.4 ГПК и е върнато на СГС по компетентност. Поддържа се , че обжалваното определение е неправилно, постановено при допуснато нарушение на процесуалните правила, иска се отмяната им като се поддържа , че спорът е трудов и родово компетентен като първа инстанция е районния съд.
С изложение към частната касационна жалба , искането да се допусне касационно обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ,т.2 и/или т. 3 ГПК се поддържа с довод , че по въпросите: за правните критерии , определящи един договор за трудов – наименованието на договора или тълкуване на клаузите , както и за възможността работника или служителя , който е в трудово правоотношение, да сключва със същия работодател и граждански договор , въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ТР 86/ 27.02.1986 год. на ОСГК на ВС и в смисъл, обратен на Решение No 5752/24.03.2013 год. по адм.д. No 10109/2013 год. на ВАС.
С отговор ответника- Б. и. п. с. /БИС/ чрез адв. В.В.- САК подържа довод, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване,а обжалваното определение е правилно и законосъобразно .Претендира направените за производството разноски.
Върховният касационен съд-състав на второ отделение на гражданската колегия намира :
Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 278 ал.1 ГПК срещу обжалваем съдебен акт , поради което същата се явява процесуално допустима- арг. т.9 б.“б“ на ТР 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС.
За да приеме, че спорът не е трудов , въззивният съд е съобразил , че искът на БИС е за вреди , причинени от ответницата в качеството и на ръководител проект BG161PО003-4.3.01-0003 „Усъвършенстване на системата за стандарти в България“, финансиран от фондовете на ЕС, поради неизпълнение на поети задължения по Договор 02/01.03.2010 година, а естеството на клаузите на посочения договор и правните последици на неизпълнението,обосновават извод за облигационни отношения, подчинени на ЗЗД.
Преценявайки наведените основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 ГПК и данните по делото, настоящият състав намира, че не са налице основания за разглеждане на частната касационна жалба по същество .
Формулираните правни въпроси , макар и да имат характеристиката на обуславящи изхода на правния спор не са произнесени в противоречие на посочената задължителна съдебна практика – ТР 86/27.02. 86 год. на ОСГК на ВС , нито с Решение No 5752/24.03.2013 год. по адм.д. No 10109/2013 год. на ВАС, нито са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
Поставеният въпрос относно критериите за определяне на един спор като трудов касае конкретно приложението на чл.357 ал.1 КТ, дефиниращ за трудов онзи спор между работника или служителя и работодателя относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения, както и споровете по изпълнение на колективните трудови договори и за установяване на трудов стаж. Посоченото Тълкувателно решение No 86/ на ОСГК на ВС не дава тълкува конкретния правен проблем и не визира критерии различни от тези на закона, а касае конкретни хипотези и аспекти на трудови правоотношения. Възлагането на конкретни задачи по изпълнение на проекти , изцяло финансирани от различни фондове на ЕС и касаещи интеграционния процес на съотносимост на българските институти с европейските аналогични институти/ в случая в областта на стандартизацията/, са дейности извън обхвата на регистрираната по закон производствена дейност на работодателя. Съдебната практика еднозначно определя поетите ангажименти по договорите по изпълнение на различните програми като ненаименовани облигационни договори , с елемент на договора за изработка, подчинени най общо от гл.т. на валидност и правни последици на ЗЗД, доколкото в самите общи документи няма уредени специфични правила.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, тъй като съдебната практика на ВАС не е от категорията на съдебните актове , чието „противоречиво разрешение“ на изведения правния въпрос може да обоснове извод за допускане на касационното обжалване.
За да се допусне касационно обжалването в хипотеза на поставен процесуално или материално правен въпрос , чието произнасяне от третата инстанция би било от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото , съгласно разясненията на ТР 1/2009 година на ОСГТК на ВКС този въпрос следва да касае приложението на нов закон , празнина в съдебната практика, преодоляване на установена неправилна съдебна практика. Приложението на разпоредбата на чл.357 ал.1 КТ не създава затруднения и не сочат на такава хипотеза.
По изложените съображения, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по частна касационна жалба вх. Nо 3886/31.03.2014 год., заявена от Ю. В. С. от [населено място] чрез процесуалния и представител адв. Н. Л.- САК за отмяна на Определение Nо 575 от 12.03.2014 година по ч. гр.д. Nо 884/2014 год. на Софийския апелативен съд, с което е отменено Определение от 08.01.2014 год. по гр.д. No 9610/2013 год. на Софийския градски съд за прекратяване на делото и изпращане по подсъдност на Софийския районен съд на основание чл.104 т.4 ГПК и е върнато на СГС по компетентност.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :