6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 14
гр. София, 12.01.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 154 по описа за 2014г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „БЪЛГАРСКА ФЕДЕРАЦИЯ ВДИГАНЕ НА ТЕЖЕСТИ”, рег. по ф.д. № 16219/1990г. по описа на СГС, чрез адв. Т. Г., срещу решение № 1730 от 08.08.2013г. по т.д. № 4190/2012Г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав, с което е обезсилено като недопустимо решение № 1470 от 03.08.2012г. по т.д. № 1451/2011г. на СГС, ТО, 17 състав и е прекратено производството по предявения от „Българска федерация вдигане на тежести”, рег. по ф.д. № 16219/1990г. по описа на СГС иск с правно основание чл.13, ал.1, т.3, б. „а” ЗЮЛНЦ за прекратяване на „Българска федерация по вдигане на тежести, рег. по ф.д. № 219/2011г. на СГС, ФО и по предявения от Българска федерация по вдигане на тежести, рег. по ф.д. № 219/2011г. на СГС, ФО насрещен иск с правно основание чл.13, ал.1, т.3, б. „а” ЗЮЛНЦ за прекратяване на „Българска федерация вдигане на тежести”, рег. по ф.д. № 16219/1990г. по описа на СГС.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон, както и на съдебната практика. Счита за неправилни и изцяло противоречащи на закона и утвърдената съдебна практика изводите на въззивния съд за липса на правен интерес от предявяване на иск с правно основание чл.13, ал.1, б.”а” ЗЮЛНЦ, тъй като разпоредбата на чл.13, ал.2 от този закон предвижда, че иск може да предяви всяко заинтересовано лице, т.е. всяко лице, което има какъвто и да било интерес да го предяви. Поддържа, че за наличието на всякакъв интерес е достатъчно и застрашаването на правата на ищеца и поради това счита, че за него е налице правен интерес от предявяване на иска предвид разпоредбата на чл.17, ал.4 от Закона за физическото възпитание и спорта, която дава право само на една национална федерация да получи лиценз. Поддържа, че в подкрепа на тезата му за наличие на правен интерес са и текстовете на чл.7, ал.4 и ал.5 ЗЮЛНЦ, които предвиждат защита при използване на наименованието на вече вписано юридическо лице с нестопанска цел. Поддържа още, че не разполага с друг ред за защита на накърнените му права. По изложените съображения счита, че интерес от предявяване на иска с правно основание чл.13, ал.1, т.2, б. „а” ЗЮЛНЦ следва да се признае на всяко лице, което по един или друг повод е станало страна по правоотношение, в което участва незаконосъобразно създаденото юридическо лице с нестопанска цел, както и че предявяването на такъв иск е в интерес и на правовия ред и законността. Излага подробни съображения за основателност на предявения иск.
В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК излага доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по отношение на материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото:
1. Кои лица са правно легитимирани да предявят иск по чл.13, ал.1, т.3 ЗЮЛНЦ? В този смисъл, необходимо ли е наличието на правен интерес на ищеца или искът може да се предяви от всяко лице, което има какъвто и да е интерес да води иск за прекратяване на юридическо лице с нестопанска цел предвид факта, че когато законодателят изисква наличие на правен интерес, той изрично го казва – по аргумент от чл.74 ЗЗД.
2. Кое лице е заинтересовано по смисъла на чл.13, ал.1, т.3, б. „б” ЗЮЛНЦ? В този смисъл, дали заинтересовано е всяко лице, което има какъвто и да е интерес от водене на иска за прекратяване на юридическо лице с нестопанска цел или този иск може да предяви само лице, имащо правен интерес, обусловен от неблагоприятно засягане на негови субективни права /т.е. само, когато с действията си/бездействията си сдружението, чието прекратяване се иска, е засегнало по негативен начин правата на ищеца по иска/?
3. При обосноваване на допустимостта на иска по чл.13, ал.1, т.3, б. „б” ЗЮЛНЦ следва ли ищецът да мотивира наличието си на правен интерес с факти, че вследствие на действията/ бездействията на ответното сдружение са засегнати негативно негови права и законни интереси? В този смисъл, в случай, че не е налице такова негативно засягане, недопустим ли е искът по чл.13, ал.1, т.3, б. „б” ЗЮЛНЦ?
Касаторът поддържа, че изводите на въззивния съд по тези въпроси са в противоречие с постоянната практика на ВКС по чл.290 ГПК – решение № 30 от 01.06.2012г. по т.д. № 377/2011г. на ВКС, ТК, І т.о. и решение № 248 от 07.01.2013г. по т.д. № 79/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.
Ответникът „Българска федерация по вдигане на тежести”, рег. по ф.д. № 219/2011г. на СГС, с ново наименование „Българска федерация по вдигане на щанги”, оспорва касационната жалба. Поддържа, че в изложението по чл.284, ал.2 ГПК не е формулиран конкретен правен въпрос, както и че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд, за да обезсили постановеното първоинстанционно решение и да прекрати производството по предявените искове с правно основание чл.13, ал.1, т.3, б. „а” и чл.13, ал.1, т.3, б. „б” ЗЮЛНЦ, е приел, че исковете са недопустими, тъй като са предявени от лица, които нямат правен интерес от предявяването им с оглед изискването на чл.13, ал.2 ЗЮЛНЦ. Изложил е съображения, че правният интерес съставлява онзи факт, който страната твърди, че съществува, и който свидетелства за притежаването от ищеца на защитимо от закона право, за което страната твърди, че е нарушено или застрашено от действията или бездействията на ответника. Посочил е, че интересът се съизмерява с евентуалните положителни последици за ищеца при уважаване на иск, като основният критерий е дали с това ищецът ще получи ефективно осъществяване на своите права. Приел е, че в разглеждания спор такъв интерес за ищеца не може да бъде извлечен от въведените от него твърдения за такъв, тъй като предоставянето от Министерство на физическото възпитание и спорта /ЗФВС/ на лиценз на федерацията – ответник, чрез който тя има право да осъществява възможностите, предвидени в чл.17, ал.3 от закона, както и фактът, че само една федерация от даден спорт може да получи лиценз, не съставлява нарушение на субективни права на ищеца. В случая с влязло в сила съдебно решение на ВАС, имащо всеобхватно публично-правно действие, е признато несъществуването на правото на ищеца да получи спортна лицензия. Въззивният съд е приел, че съществуването на признати от правния ред субективни права не може да засяга правната сфера на друг конкретен адресат или определен друг кръг от правни субекти и след като по силата на законов акт е ограничена възможността да се разшири диапазона на субективните права на едно лице, не може да се твърди, че така неговата правна сфера е нарушена или застрашена. Изложил е съображения, че липсата на правен интерес е видна и с оглед обстоятелството, че дори при проведен успешно иск за прекратяване на насрещната федерация, това не би довело до реално и ефективно осъществяване на индивидуалните му права, тъй като възможността за ищцовата федерация да получи спортен лиценз не зависи от факта на съществуването или не на ответника като правен субект, който има идентични интереси, а само и единствено от това, дали ищецът отговаря на изискванията на ЗФВС за получаване на спортен лиценз. Поради това съдът е приел, че не съществува друга косвена полза от уважаване на иска за прекратяване на конкурентната федерация, което да обуслови правния интерес и съответно допустимостта на иска. Въззивният съд е приел, че правен интерес за ищеца не е признат и с оглед твърдяното нарушение на разпоредбата на чл.7, ал.4 ЗЮЛНЦ, тъй като с императивна разпоредба, съдържаща се в ал.5 на същия член, е предвидено, че при наличие на идентичност /евентуално при разширително тълкуване – сходство, водещо до заблуждение/ в наименованието на едно юридическо лице с това на по-рано регистрирано, последното може да иска преустановяване носенето и служенето от страна на ответника със съвпадащото наименование, което право изключва наличието на интерес от иск за прекратяване на същото основание. По насрещния иск въззивният съд е приел, че ищецът по него не е изложил каквито и да са твърдения, обосноваващи правото му да упражни предявения иск, което обуславя и извода за липса на интерес.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Формулираните в изложението по чл.284, ал.3 ГПК правни въпроси са свързани с преценката кое лице е заинтересовано по смисъла на чл.13, ал.2 ЗЮЛНЦ – дали това е всяко лице, което има какъвто и да е интерес от водене на иска с правно основание чл.13, ал.1, т.3, б. „б” ЗЮЛНЦ, или е само лице, което има правен интерес от предявяване на такъв иск, и в какво следва да се изразява този правен интерес. Въззивният съд се е произнесъл по тези въпроси и това е обусловило крайния му извод за недопустимост на предявения от касатора иск с правно основание чл.13, ал.1, т.3, б. „б” ЗЮЛНЦ поради липса на правен интерес. По отношение на тези въпроси обаче не са налице допълнителните предпоставки на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.2 ЗЮЛНЦ юридическо лице с нестопанска цел се прекратява при наличие на предвидените в т.1 и т.2 предпоставки по иск на всеки заинтересуван или прокурора. В цитираното в изложението по чл.284, ал.3 ГПК решение № 30 от 01.06.2012г. по т.д. № 377/2011г. на ВКС, ТК, І т.о. е прието, че искът по чл.13, ал.1, т.3, б. „б” ЗЮЛНЦ е предоставен на разположение на всеки заинтересован, т.е. на всяко лице, което има какъвто и да е било интерес да го предяви, а когато законодателят изисква наличието на правен интерес, той изрично го казва– аргумент от чл.74 ЗЗД. Прието е, че за ищеца по делото – конкретна община, съществува интерес да води иска за прекратяване на ответното сдружение с оглед промяната в режима на публична общинска собственост на язовирите и микроязовирите, която настъпва от момента на възникването на сдруженията като юридически лица, като за наличието на всякакъв интерес е достатъчно и застрашаването на правата на общината по чл.17, ал.1, т.2 и т.8 ЗМСМА, предоставени в нейна компетентност, по отношение на устройството и развитието на територията на общината и населените места в нея, опазване на околната среда и рационално използване на природните ресурси. В решение № 248 от 07.01.2013г. по т.д. № 79/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. също е застъпено становището, че искът по чл.13, ал.1, т.3 ЗЮЛНЦ е предоставен на всеки заинтересован, т.е. на всяко лице, имащо интерес да иска прекратяване на сдружение на посочените основания, като в исковата молба следва да се изложат обстоятелства, свързани с интереса от търсената искова защита. Въззивният съд не се е отклонил от тази практика, като е обсъдил всяко едно от изложените от ищеца твърдения, обосноваващи интереса му от предявяване на иска, и е приел, че не е налице засягане на субективни права на ищеца, че успешното провеждане на иска не би довело до реално и ефективно осъществяване на индивидуалните права на ищеца, както и че не съществува друга косвена полза от уважаване на иска за прекратяване на конкурентната федерация. Следователно въззивният съд е приел, че за ищеца не е налице какъвто и да било интерес от предявяване на иска за прекратяване на ответната федерация, тъй като нито се засягат права на ищеца, нито от провеждане на иска за него ще настъпи пряка или косвена полза. Преценката за наличие на интерес от предявяване на иска винаги е конкретна и специфична за делото, тъй като е обусловена от изложените от ищеца твърдения, обосноваващи активната му легитимация.
Касаторът не е представил доказателства за наличие на основанието на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, като не е представил влезли в сила съдебни актове, в които са формирани противоречиви изводи по формулираните въпроси. Поради това настоящият състав приема, че тези въпроси не са решени в противоречие с постоянната практика на ВКС, нито се решават противоречиво от съдилищата.
Не е налице и твърдяното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по отношение на формулираните от касатора правни въпроси. Съгласно т.4 на ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В настоящия случай жалбоподателят е обосновал съображенията си на фактите по конкретното дело и е посочил бланкетно, че отговорът на формулираните правни въпроси е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, без да аргументира твърденията си, като обоснове релевантността на тези въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице основанията на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационен контрол на въззивното решение.
При този изход на спора на касатора не се дължат разноски. На ответника не следва да се присъждат разноски за касационното производство, тъй като такова искане не е направено.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1730 от 08.08.2013г. по т.д. № 4190/2012Г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: