О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 14
гр. София, 30.01.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА гр. д. № 83/2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 4702 от 05.09.2013 г. на И. Т. С. от [населено място] чрез адв. С. С. срещу въззивно решение от 24.07.2013 г., постановено по гр. д. № 778/2012 г. на Окръжен съд – Шумен, с което е отменено решение 351 от 02.12.2005 г. на Районен съд – Нови Пазар, постановено по гр. д. № 427/2004 г. и са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за признаване за установено, че бивш собственик на земеделски земи в землището на [населено място], Община – Нови Пазар, описани в решение № 14/21.05.1992 г. на ПК – Н. П, е Т. Д. П., а не С. Й. С..
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева по граждански дела. Размерът на цената на иска по исковете за собственост и други вещни права върху недвижим имот се определя от данъчната оценка, а когато такава не е представена по делото – от пазарната им цена.
С решение № 296 от 05.12.2012 г., постановено по гр.д. № 785/2012 г. на ВКС, II г.о. е отменено решение № 190 от 20.05.2008 г. по в.гр.д. № 255/2006 г., с което е потвърдено решението от 02.12.2005 г. по гр.д. № 427/2004 г. на Районен съд – Нови Пазар, само в частта, с която е признато за установено, че Т. Д. Т. / б.ж. на [населено място], починал/ е собственик на земеделски земи, обективирани в решение № 14/21.05.1992 г. на ПК- [населено място], а не общия наследодател С. Й. С. /б.ж. на [населено място], починал на 13.03.1979 г./.
Видно от приложените удостоверения (л. 19 и сл. от гр. д. № 427/2004 г.), данъчните оценки за процесните имоти са в размер на 1805 лева; 929 лева и 368, 60 лева. Искът е предявен при действието на отменения ГПК, поради което приложима е разпоредбата на чл. 55, ал. 1, б. „б” ГПК /отм./, по силата на която, по искове за собственост и за сключване на окончателен договор, цената на иска е ? от данъчната оценка, а ако няма такава от ? от пазарната цена на имота или в случая съответно по 451, 25 лева, 232, 25 лева и 92, 15 лева, тъй като при обективно съединение на искове меродавна е цената на всеки иск поотделно. Следователно в конкретния случай цената на предявените обективно съединени искове е под законоустановения минимум от 5000 лева, определен в чл. 280, ал. 2 ГПК и касационната жалба е процесуално недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Оставя без разглеждане вх. № 4702 от 05.09.2013 г. на И. Т. С. от [населено място] чрез адв. С. С. срещу въззивно решение от 24.07.2013 г., постановено по гр. д. № 778/2012 г. на Окръжен съд – Шумен.
Прекратява производството по гр. д. № 83/2014 г. по описа на ВКС, ІІ г.о.
Определението може да се обжалва пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: