О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 186
София, 23.04.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 22.04.2013 две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 2574/2013 година
Производството е по член 274,ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх.№ А-147/07.02.2013г.,подадена от М. Г. И. и Ц. М. И.,чрез пълномощника им адвокат М. В.,против определение от 19.12.2012г. на Окръжен съд [населено място],постановено по в.ч.гр.д.№350/2012г. по описа на същия съд,в частта му,с което се отменя определение на Районен съд [населено място] от 22.10.2012г. по гр.д.№143/2012г. в частта,с която е оставено без уважение искането на А. Й. К. за присъждане на разноски и вместо него е постановено:осъжда М. Г. И. и Ц. М. И. да платят на А. Й. К. разноски в размер на 450 лева.
В изложението си,приложено към касационната жалба,касаторите завяват,че е налице основанието за допустимост на касационното обжалване, предвидено в член 280,ал.1,т.1 ГПК ,тъй като въззивното определение противоречи на практиката на ВКС по подобен род дела.
Ответникът по частната касационна жалба А. Й. К.,в писмения си отговор,чрез пълномощника си адвокат В. П.,счита,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение и моли същото да не се допуска.
Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение,установи следното:
Частната жалба е постъпила в срока,предвиден в член 275 ал.1 от ГПК.
След постановяване на 30.08.2012г. на решение на Районен съд [населено място] по гр.д.№ 143/2012г.,по предявените искове с правно основание член 26 ал.1 предл.3 ЗЗД,алтернативно съединен с иск по член 27 ЗЗД,по делото е постъпило искане с вх.№4160/17.09.2012г. от П. В. К. и А. Й. К.,по член 248 ал.1 ГПК за изменение и допълнение на горепосоченото решение в частта му за разноските.
По така направеното искане е постановено определение от 22.10.2012г. на Районен съд [населено място] по гр.д.№143/2012г./лист 92 от делото/,срещу което е депозирана частна жалба от П. К. и А. К.,като е образувано в.ч.гр.д.№350/2012г. по описа на Окръжен съд [населено място],приключило с определението,предмет на настоящата частна касационна жалба.
Подадената частна касационна жалба е недопустима.
Видно от молба вх.№ А-301/21.03.2012г. от ищците М. Г. И. и Ц. М. И.,по повод постановено определение на Окръжен съд Монтана относно родовата подсъдност по заявените ищцови претенции/лист 41 от гр.д.№ 5/2012г. по описа на Окръжен съд Монтана/е прието от страна на ищците, че цената на иска е в размер на 1000 евро,с левова равностойност на 2000 лева,с оглед на което и с последваща молба ищците са поискали връщане на надвнесена държавна такса/лист 44 от делото/.
Съгласно член 248 ал.3,предл второ ГПК, определението за разноските подлежи на обжалване по реда,по който подлежи на обжалване решението.
В настоящия случай,с оглед заявената цена на иска,ако е подадена въззивна жалба срещу горепосоченото първоинстанционно решение,за каквато няма данни по делото,то при постановяване на въззивно решение по този спор,същото не би подлежало на касационен контрол,съгласно член 280,ал.2 ГПК.
Ето защо,въззивното определение,предмет на настоящата частна касационна жалба ,не подлежи на касационно обжалване,поради което жалбата следва да се остави без разглеждане като недопустима.
С оглед изхода на делото на ответника по частната касационна жалба А. Й. К. ,следва да се присъдят на основание член 78,ал.4 ГПК направените разноски в размер на 120 лева,представляващи адвокатски възнаграждение за един адвокат,съгласно приложения договор за правна помощ и съдействие.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба вх.№А-147/07.02.2013г. от М. Г. И. и Ц. М. И.,и двамата от [населено място],против определение от 19.12.2012г. на Окръжен съд [населено място],постановено по в.ч.гр.д.№350/2012г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА М. Г. И. и Ц. М. И.,и двамата от [населено място] да заплатят на А. Й. К. сумата от 150 лева/сто и петдесет лева/ разноски по делото за настоящото производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС ,в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: