3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 14
[населено място] ,07,01,2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , второ отделение , в закрито заседание на двадесет и първи декември , две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 713 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.274 ал.3 т.2 ГПК .
Образувано е по частна жалба на Ц. П. Ш. против определение № 800 / 09.10.2012 год. по ч.гр.д.№ 460 / 2012 год. на Ловешки окръжен съд , гражданско отделение, с което е потвърден отказа на Съдия по вписванията при Ловешки районен съд , постановен с определение № 17 / 31.08.2012 год. , по молба за вписване с вх. рег. № 5279 / 16.08.2012 година . Жалбоподателят оспорва правилността на определението поради произнасяне на съдията по вписванията по предмет различен от предявения , а именно – за вписване на искане за прекратяване на аренден договор, вместо по искане за вписване прекратяването му , на основание чл.4 б.”а” от Правилника за вписванията вр. с чл.27 ал.2 от Закона за арендата в земеделието . Излага съображения за неправилност на извода за ненастъпило прекратяване на арендния договор в конкретната хипотеза – с едностранно предизвестие на арендодателя / молител в производството / , последващо придобил това качество по договор за покупко – продажба на арендувания имот , преди изтичане срока на договора за аренда . По начало оспорва правомощието на съдията по вписванията, респ. на съда , да извършва проверка извън тази дали предявеният акт подлежи на вписване и е ли същият редовен от външна страна . Допускане на касационното обжалване се претендира в хипотеза по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК .
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК , от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт .
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховен касационен съд , първо търговско отделение съобрази следното :
Ц. П. Ш. е придобил право на собственост върху земеделска земя – обект на договор за аренда № 69 , том.ІV, рег.№ 2112 / 28.06.2010 год., сключен от прехвърлителя – арендодател Г. П. и [фирма] , в качеството на арендатор . Договорът е сключен за 5 стопански години, считано от 1 октомври 2010 година . Позовавайки се на чл. 21 б.”в” от договора за аренда – договорено право на прекратяване с едностранно писмено предизвестие , отправено в срок от 3 месеца преди приключване на съответната стопанска година , респ. при отправено такова до арендатора , Ц. Ш. е предявил искане , което формално съдържа претенция към съдията по вписванията „ за прекратяване ,на основание чл.27 ал.1 т.4 от ЗАЗ „. Независимо от формалното , непрецизирано съдържание на искането, както съдията по вписванията, така и Ловешки районен съд са се произнесли по молба с предмет – вписване на прекратяването на аренден договор , в съответствие с конкретната хипотеза – по силата на едностранно предизвестие на страна по същия ,отправено преди изтичане срока на договора . Самото изявление за прекратяване / нотариална покана / съдът в атакуваното определение е приел ,че като самостоятелен акт, непосочен изрично в чл.4 ПВп. вр. с чл.112 ЗС , не подлежи на вписване / в този смисъл опр. № 672 / 13.10.2011 год. по ч.т.д.№ 635 / 2011 год. на І т.о. на ВКС, постановено по реда на чл.274 ал.3 ГПК / . От друга страна съдът е посочил ,че самото прекратяване на арендния договор , на основание чл .27 ал.2 от ЗАЗ , подлежи на вписване, но едностранното предизвестие на арендодателя не установява валидно възникнало , подлежащо на вписване обстоятелство . За последното съдът е изходил от императивния характер на нормата на чл.27 ал.1 т.4 вр. с чл.29 ал.1 от ЗАЗ и допустимо прекратяване с едностранно предизвестие само на сключените без определен срок договори за аренда , при това след изтичане на минималния срок на договора за аренда / 4 стопански години / .
В изложението по чл. 280 ал.1 от ГПК , жалбоподателят навежда съображения по неправилността на извода за недопустимост на прекратяването с едностранно предизвестие на срочен договор за аренда , но като конкретен правен въпрос поставя този за „ възможността страните по договор за аренда да уредят и други различни начини за прекратяването му , освен посочените в ЗАЗ „ , както и „ как следва да постъпи съдията по вписванията , при наличие на предявен , подлежащ на вписване акт, но при неточно формулирано в молбата за вписване искане „ . Предвид изложеното в предходния параграф, така формулираните въпроси не покриват общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 от ГПК – не са включени в предмета на спора и отговор на същите не е обусловил решаващите изводи на съда . Независимо от формалното съдържание на отправеното искане, съдът е изложил мотиви в съответствие с действително поддържаното от страната искане – за вписване прекратяването на аренден договор, на основание чл.4 б.”а” ПВп. вр. с чл. 27 ал.2 вр. с чл.27 ал.1 т.4 от ЗАЗ , но отричайки да е валидно настъпило исканото за вписване обстоятелство – прекратяването . Първият от поставените въпроси е абстрактно и неточно формулиран – съдът не е коментирал недопустим начин на прекратяване с едностранно предизвестие на страна по договора, а изводима от закона недопустимост за прекратяване по този начин в конкретната хипотеза – с едностранно предизвестие , преди изтичане срока на договора , доколкото този начин на прекратяване законът допуска само за договорите сключени без определен срок, като единствена уредена в закона хипотеза – чл.29 ал.1 ЗАЗ , към която чл27 ал.1 т.4 ЗАЗ препраща . Дори поставеният въпрос да би се възприел с релевантно за спора съдържание , жалбоподателят не е обосновал допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК . Не е налице противоречива съдебна практика по приложението на чл.27 ал.1 т.4 ЗАЗ , нито непротиворечива , но подлежаща на преодоляване такава, предвид изменение на законодателството или обществените условия, поради което и отговорът на въпроса да би бил от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото . Съобразяването на съда с императивния характер на нормата на чл.27 ал.1 т.4 ЗАЗ / невъзможност за прекратяване с едностранно предизвестие, освен в предвидените от ЗАЗ случаи – чл.29 ал.1 ЗАЗ / е в унисон със съдебната практика / опр. № 424 от 05.07.2012 год. по ч.т.д.№ 316 / 2012 год., ВКС, І т.о. /.
Водим от горното , Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 800 / 09.10.2012 год. по ч.гр.д.№ 460 / 2012 год. на Ловешки окръжен съд , гражданско отделение
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :