6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 675
[населено място] ,26,07,2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на десети юни , през две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1048 / 2013 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 1174 / 04.07.2012 год. по гр.д.№ 4366 / 2011 год. на Софийски апелативен съд , Гражданска колегия , ІІ състав , с което е потвърдено решение на СГС, ГК, І г.о. – 12 състав, постановено на 01.12.2010 год. по гр.д.№ 2199 / 2006 година , в частта в която със същото е отхвърлен предявеният от касатора против ответниците А. М. и Д. М. иск за връщане на капаро от 97 790 лева, в двоен размер , квалифициран от въззивния съд кумулативно по чл. 93 ал.2 ЗЗД вр. с чл. 55 ал.1 пр. 3 ЗЗД / за сумата от 97 790 лв./ , съответно чл. 92 ЗЗД – за сума в същия размер , с обезщетителна функция , както и в частта , в която е отхвърлен иска с правно основание чл. 79 ал.1 пр. 2 ЗЗД , за сумата от общо 16 246 лв. / обезщетение за неизпълнение на договора, съизмеримо с претърпените от касатора разходи по изпълнението , до развалянето му / . Сумата от 97 790 лева , сочена като „ капаро „ , е дадена от касатора като страна по предварителен договор за учредяване право на строеж върху недвижим имот – собственост на ответниците, срещу задължение на касатора за застрояването му и снабдяването на прехвърлителите с обекти , съставляващи 17 % от общо застроеното , като цена на учредяваното вещно право на строеж , за които обекти прехвърлителите си запазват правото на строеж , ведно със запазено право на собственост върху терена . Касаторът оспорва правилността на въззивното решение , с доводи относими към постановяването му в противоречие с материалния закон – чл. 63 вр. с чл.12 и чл. 87 ЗЗД . Счита, че неправилно съдът е ирелевирал при преценката за изправността на ответниците по договора обстоятелството , че същите невярно са декларирали необремененост на имота , предвид установена , последващо на сключването му , вписана възбрана върху същия , сочена и като единствена причина за непредприето от касатора изпълнение. Оспорва правилността на извода на въззивния съд за собствената си неизправност , предвид неотчитане същата като последица на неизправността на ответниците и предпоставена от същата . Обосновава основание за касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК .
Ответните страни – А. М. и Д. М. – оспорват касационната жалба по съображения относими към неоснователността й по същество , а не относно основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт , подлежащ на касационно обжалване .
За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
Ищецът „ К. билдинг „ О. е предявил искове за връщане на сума , твърдяна като предоставена в качеството на капаро и заплащане на сума в същия размер, в качеството на неустойка , както и заплащане на обезщетение за неизпълнение договора от ответниците , съизмеримо с направени по изпълнението му разходи от ищеца . Същият твърди неизправност на ответниците , състояща се единствено в деклариране на невярно обстоятелство относно необремененост / вписана възбрана в полза на трето лице / на имота , обект на сключения предварителен договор за учредяване от ответниците, в полза на ищеца , вещно право на строеж на сграда , инкорпориращ договор за изработка – застрояването й , като обектите / подлежащи на уточняване след изготвянето на архитектурен проект за сградата / , съставляващи 17 % от бруто застроената площ , по отношение които прехвърлителите запазват правото си на строеж , съставлява цената на учредяваното от тях вещно право . Първоинстанционният съд се е произнесъл по претенции с правно основание чл.55 ал.1 пр. 3 ЗЗД – за връщане на капарото – и по иск с правно основание чл. 92 ЗЗД – за сума, съизмерима с размера на „капарото „ , с оглед изричната уговорка в предл. второ на т.1 / единствена / от анекс от 09.08.2005 година , отхвърляйки ги предвид неизправност на ищцовата страна . Въззивният съд е обосновал решението си кумулативно – с нормата са чл. 93 ЗЗД вр. с чл. 55 ал.1 пр.3 ЗЗД / относно претенцията за връщане на даденото като капаро / и по чл. 92 ЗЗД / относно присъждане в обезщетение на сума, съизмерима с „ капарото „ /. Ищецът не е оспорвал така дадената правна квалификация на исковете .
За да отхвърли претенциите въззивният съд е приел , че наличието на вписана върху имота възбрана сама по себе си не препятства сключването на окончателния договор и в този смисъл не съставлява самостоятелно основание за разваляне на договора , предвид невъзможност за изпълнение по вина на ответниците . Предвид това намира, че с исковата молба ищецът не е упражнил принадлежащо му като изправна страна право на разваляне на договора, поради неизправност на ответниците . Формулирал е извод за неизправност на ищеца , предвид неизпълнение задължението му за изготвянето на архитектурен проект , в срока уговорен с анекса към договора / най-късно 30.09.2005 год./, съставляващо основание за развалянето на договора от страна на ответниците , тъй като проектът съставлява предпоставка за сключването на окончателния договор / въз основа на същия е упражним избора на обектите, за които прехвърлителите ще си запазят правото на строеж и оттук – относно определяне предмета на разпореждането и съответно цената на прехвърлимото в полза на ищеца право / . За установяване неизпълнението на това задължение съдът е кредитирал събраните свидетелски показания , както и липсата на приемо – предавателен протокол , удостоверяващ изпълнението в съответствие с изрично уговорената в чл. 7.1 от договора форма за доказването му .
В изложението по чл. 280 ал.1 ГПК касаторът е формулирал, в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, два материалноправни въпроса , които и в съответствие с правомощието си , съгласно ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС , настоящият състав прецизира с оглед предмета на спора , както следва : 1 / Фактът на невярно деклариране от прехвърлителите , при сключването на предварителен договор за учредяване вещно право на строеж върху недвижим имот , на необремененост на имота с вписана възбрана , не обуславя ли неизправност на същите като страна по договора ? и 2 / Ако неточното изпълнение на договора / касае се за това на ищеца по спора / е предизвикано от поведението на другата страна / неизпълнението на ответниците – обект на предходния въпрос / е ли то виновно неизпълнение , предпоставящо санкционни последици от развалянето на договора за същата страна ? .
Първият от поставените въпроси покрива общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК – включен е в предмета на спора и отговорът му обуславя решаващите изводи на въззивния съд за отхвърляне на исковете , въззивното решение по които е предмет на касационната жалба . Въззивният съд е приел, че само невярното деклариране на обстоятелство за липса на възбрана върху имота, не съставлява основание за разваляне на сключения предварителен договор, доколкото съществуването й само по себе си не препятства сключването на окончателния договор . В конкретиката на спора този му извод е обусловен и от установената неизправност на ищеца, по изпълнение на уговорено с конкретен срок задължение – за изготвяне на идеен архитектурен проект , пряко съставляващо условие за сключването на окончателния договор , доколкото предпоставя формирането на съгласие относно предмета и цената на сделката , в качеството им на съществени нейни елементи . В този смисъл, доколкото това неизпълнение пряко препятства сключването на окончателния договор, а вписаната възбрана сама по себе си не изключва сключването , т.е. е преодолима пречка и интересът на ищеца е защитим с други средства до сключването на окончателния договор , съдът е санкционирал обуславящата за неизпълнението на договора неизправност на ищеца и отрекъл неизправност на ответниците към релевантния за упражненото от тях право на разваляне на договора момент . В този смисъл поставеният от касатора втори въпрос не покрива общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК, тъй като съдържа в себе си извод за неизправност и на ответниците, какъвто въззивният съд не е обосновал и какъвто би последвал само при утвърдителен отговор на поставения първи въпрос – че простото деклариране на невярно обстоятелство относно възбрана върху имота е достатъчно условие за развалянето му от противната страна, предвид виновна невъзможност за изпълнение на невярно деклариралата обстоятелството страна .
Не е обоснован допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК вр. с т.4 от ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС . Хипотезата предпоставя посочването на неясна, непълна или противоречива правна норма, предпоставила формирането на неправилна съдебна практика, подлежаща на преодоляване или осъвременяване , с оглед развитието на обществените отношения и промени в законодателството или тепърва формирането на такава , с цел точното прилагане на закона и за развитието на правото , формиращи общо основание за допускане на касационното обжалване . Нещо повече , относно релевантния за преценка значението на тежести върху имота момент, с оглед интереса на кредитора и като предпоставка за санкциониране страната неизпълнила , при това изрично предвидено в договора , задължение за необремененост на прехвърлимия имот с такива тежести , е налице богата и непротиворечива задължителна съдебна практика , визираща като такъв момента на предаването на имота, съответно сключване на окончателния договор / Реш.№ 153 от 28.12.2012 год. по т.д. № 1022 / 2011 г. на ВКС, І т.о. , реш. № 22 / 03.04.2012 год. по т.д.№ 821 / 2011 год. на ВКС ,І т.о. , реш. №231 от 13.02.2013 г. по т.д.№ 1268 / 2011 год. на ВКС , ІІ т.о. и др. / . В настоящия случай това би бил момента към който са били налице всички останали предпоставки за сключването на окончателния договор , т.е. и изготвен идеен архитектурен проект, позволяващ формиране на съгласие относно предмета и цената на сделката , чрез определяне на застроимите имоти, по отношение които ответниците биха запазили вещното си право на строеж . Доколкото се касае за преодолим недостатък на прехвърлимия имот , то развалянето във всички случаи предпоставя покана за преодоляването му от ответниците, съгласно чл. 87 ал.1 ЗЗД . Касаторът – ищец не е обосновал развалянето на договора с исковата молба , с предходна , вкл. спрямо упражненото от ответниците право на разваляне на договора предвид собственото му неизпълнение , покана за освобождаването му от вписаната възбрана .
По начало , формалното позоваване на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, не удовлетворява изискването за доказване приложимостта на тази хипотеза ,като основание за допускане на касационното обжалване .
Въззивното решение, въпреки квалифицирането на претенциите както с правното основание на чл. 93 ал.2 ЗЗД , така и с това по чл. 55 ал.1 пр.3 и чл.92 ЗЗД относно частите на претендирания за връщане задатък в двоен размер , не се явява недопустимо – постановено в отклонение от принципа на диспозитивното начало в процеса . Въззивният съд е съобразил релевантните към претенцията на ищеца за връщане на задатъка в двоен размер обстоятелства и основно – изправността му като страна, притежаваща и надлежно упражнила потестативно право на разваляне, поради виновно неизпълнение на ответната , съответно получила задатъка .Грешки в правната квалификация , при условие че претенциите са разгледани в съответствие с обстоятелствената част и петитума на исковата молба, не обуславят обезсилване на съдебното решение / . Свързан с правилността на същото , а не с допустимостта му е и квалификацията на даденото от ищеца като „ капаро „ / предвид присъща удостоверителна за сключването на договора функция на същото / , още повече като се съобрази диспозитивността на нормата на чл. 93 ЗЗД, позволяваща уговарянето между страните на нещо различно от предвиденото в закона / реш. № 64 от 10.09.2012 год. по т.д.№ 193 / 2011 год. / . В този смисъл позоваването на чл.55 ал.1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД е в логична кореспонденция с присъщите на задатъка функции : като даден от изправната страна и неподлежащ на приспадане от окончателно дължимото, с оглед развалянето на облигационната връзка / връщане на даденото на отпаднало основание / и с оглед обезщетителната му функция / присъждане двойния му размер / .
Водим от горното, Върховен касационен съд , първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1174 / 04.07.2012 год. по гр.д. № 4366 / 2011 год. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия , ІІ състав .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :