4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 14
София, 07.01. 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на пети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря …………………………………..……. и с участието на прокурора…….……….………………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 569 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 4358 от 12.Х.2013 г. на севлиевското [фирма] (в Н.), подадена против решение № 179 на Великотърновския апелативен съд, ГК, 3-и с-в, от 4.07.2013 г., постановено по т. д. № 112/2013 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 389 на Габровския ОС от 5. ХІІ.2012 г. по т. д. № 18/2012 г. С последното – на основани чл. 694, ал. 1 ТЗ – е било признато за установено по отношение на търговеца настоящ касатор, че съществува вземане на Националната агенция за приходите /по-нататък НАП/, предявено в откритото пр-во по несъстоятелност за същото търговско д-во, но останало неприето, възлизащо на 26 632.12 лв., представляваща лихви върху главницата от 31 593.43 лв., съответно начислени „за периода от възникване на всяко от публичните задължения по общо 64 бр. изпълнителни листове за присъдени в тежест на търговеца държавни /съдебни/ такси до датата 18.Х.2011 г., а също и законната лихва върху горепосочената главница, считано от последната дата и до окончателното й погасяване.
Оплакванията на търговеца касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Великотърновския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който установителния иск на НАП с правно основание по чл. 694 ТЗ да бъде отхвърлен, ведно с присъждане „на сторените по делото разноски”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК севлиевското [фирма] (в Н.) обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно решение Великотърновският апелативен съд се е произнесъл по следните два материалноправни въпроса:
1./ Какъв е характерът на присъдените на НАП съдебни разноски, което е от значение за възможността върху тях изобщо да се начислява законна лихва за забава – същите публични или частни държавни вземания ли са?
2./ Какво е правното значение на липсата на отразяване в издадения изпълнителен лист (общо 64 бр. изп. листове – бел. на ВКС), че се дължи законна лихва за забава?
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответната по касация Национална агенция за приходите писмено е възразила чрез своя процесуален представител както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на релевираните оплаквания за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки потвърждаването му и .
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Великотърновския апелативен съд, касационната жалба на [фирма]-гр. С. (в несъстоятелност) ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което бил уважен предявения от НАП срещу д-вото настоящ касатор установителен иск с правно основание по чл. 694 ТЗ, чиито предмет е било своевременно предявено, но неприето в пр-вото по несъстоятелност на севлиевското [фирма] нейно вземане за лихви върху главниците на присъдени държавни /съдебни/ такси по общо 64 бр. изпълнителни листове, издадени срещу търговеца в полза на различни по степен съдилища, Великотърновският апелативен съд е приел, че приложим в случая е Законът за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания /в сила от 1 януари 1958 г. и действащ и понастоящем/, предвиждащ в своя чл. 1, ал. 1, че неплатените в сроковете за доброволно плащане, неудържаните или удържани, но невнесени в срок данъци, такси, отчисления от печалби, вноски към бюджета „и други държавни вземания от подобен характер” се събират със законната лихва. В този смисъл се налага констатацията, че съобразно релевираните от касатора два материалноправни въпроса атакуваното въззивно решение е в съответствие със задължителната практика на ВКС, обективирана в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 45 на състав от І-во т.о. от 18 май 2010 г. по т. д. № 532/09 г., приложено към изложението по касационната жалба, в което дословно се приема, че „правно неиздържана е тезата, че след като съдът в решението си е присъдил разноски, но не бил присъдил лихва върху тях, то такава не би могло да се претендира, още повече в отделно производство”, както и че щом „става дума за парично задължение, приложима е регламентацията на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, относима към всеки юридически факт, който поражда неизпълнението на парично задължение”. При наличието на такава задължителна практика на ВКС по правния въпрос лихвоносно ли е паричното задължение за заплащане на държавни такси и на разноски, в настоящия случай е било ирелевантно обстоятелството дали първото /за д.т./ представлява по естеството си публично или частно държавно вземане. С оглед това ще следва да се преценяват като неоснователни твърденията на търговеца касатор, че налице били и предпоставките по т.т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК/ по същите два правни въпроса /понеже те били решавани противоречиво от съдилищата и защото били от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото/.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 179 на Великотърновския апелативен съд, ГК, 3-и с-в, от 4.07.2013 г., постановено по т. д. № 112/2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 569 по описа за 2014 г.