ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 14
гр. София, 03.10. 2008 год.
ВИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, IV гражданско отделение, в закрито заседание на втори октомври две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 3598 по описа на Върховния касационен съд за 2008 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по подадената от А. К. , чрез пълномощника му адвокат Ст. С. , касационна жалба против въззивното решение от 8.05.2008 год. по гр. д. № 483/2006 год. на Софийски градски съд. С него е отменено изцяло първоинстанционното решение и вместо това е постановено друго, с което искът на касатора по чл. 106, ал. 5 СК против В. Б. А. е отхвърлен и същият е осъден да й заплати направените съдебни разноски.
В представената допълнителна молба, съгласно указанията на въззивния съд от 9.06.2008 год., касаторът се позовава на наличието на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като се позовава на ППВС № 1 по гр. д. № 3/74 год., Конвенцията за закрила на детето и ЕКЗПЧОС.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК отговор по жалбата е постъпил от ответницата В, чрез пълномощника й адвокат С. Ц. В него се поддържа липса на основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, евентуално се поддържа неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, при проверката за допустимост на касационното обжалване на решението, намира следното:
Касаторът се позовава на основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, позовавайки се на ППВС № 1/74 год., без да посочи кой е материалноправния или процесуален въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в обжалваното решение в противоречие на съдебната практика, съгласно цитираното постановление. Последната обобщава въпросите по предоставяне упражняването на родителските права и определяне личните отношения между деца и родители и видно от мотивите на въззивното решение, съдът се е съобразил с това постановление, поради което и не е налице противоречие с практиката на ВКС, съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Не е налице и второто поддържано от касатора основание по т. 3, тъй като не са изложени конкретни твърдения за обосноваване на това основание, както и съответни доказателства, като самото позоваване на законовия текст не е достатъчно за приемане допустимост на касационното обжалване въз основа на него.
Поради изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на IV г. о. на ВКС счита, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, водим от което
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 139 от 8.05.2008 год. по гр. д. № 483/2006 год. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: