ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 17
гр. София, 07.10.2008 год.
ВИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, IV гражданско отделение, в закрито заседание на шести октомври две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 2366 по описа на Върховния касационен съд за 2008 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по подадената от ищците в производството касационна жалба против въззивното решение № 50 от 25.03.2008 год. по гр. д. № 687/2007 год. на Сливенския окръжен съд. С него е обезсилено първоинстанционното решение от 9.10.2007 год. по гр. д. № 1882/2007 год. на Сливенския районен съд, с което е бил уважен иска на касаторите против О. с. по з. и гори -гр. Сливен за признаване правото им като наследници на С. И. Великова на възстановяване собствеността им върху описания в решението земеделски имот в землището на гр. С. и производството по него е прекратено, като недопустимо.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, съгласно чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателите считат, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – същественият материалноправен и процесуалноправен въпрос, по който съдът се е произнесъл, е възстановяване на собственост, разрешаването на който е от значение за точното прилагане на закона.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил отговор по жалбата на ОбСЗГ, гр. С., в който жалбата се оспорва като неоснователна.
Върховният касационен съд, при проверката за допустимост на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и е в срока по чл. 283 ГПК.
Съгласно соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК на касационно обжалване подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуален въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Това основание за подбор на жалбите, по които касационният съд следва да се произнасе, предполага значението на разрешения от въззивния съд въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото, т. е. предполага противоречива или неправилна практика по приложението на закона, която следва да бъде преодоляна. В случая тези предпоставки не са налице – самите касатори не поддържат наличие на съдебна практика по посочения от тях въпрос, който довод е неоснователен, с оглед установената практика по приложението на чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. Освен това същественият материалноправен и процесуалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в обжалваното решение е наличието на пречка за допустимостта на предявения иск с оглед установения факт за заявяване на спорния имот като собствен на друг наследодател на ищците И, техен баща и съпруг на С. Великова. Съдът е обосновал този си извод с преценка на събраните по делото доказателства относно притежаваните от бащата и членовете на неговто семейство имоти, вкл. и спорния, придобит на името на съпругата му. Поради това и като е приел, че спорният имот е бил заявен по реда на чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ, съдът прекратил производството по предявения иск, като недопустимо. По приложението на чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ относно допустимостта на съдебното производство е налице утвърдена съдебна практика, поради което и соченото като основание за допускане на касационното обжалване на решението не е налице.
Поради изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на IV г. о. на ВКС счита, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, водим от което
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 50 от 25.03.2008 год. по гр. д. № 687/2007 год. на Сливенския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.