О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 141
София, 29.03.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение на гражданската колегия, в закрито заседание на двадесет и първи март две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр. дело № 854 /2016 година, и за да се произнесе , взе предвид :
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано по касационна жалба вх. Nо 7686 /07.12.2015 год. и допълнителна такава Nо 7807/12.12.2015 година , подадена по пощата на 04.12.2015 година на А. С. М. и Н. А. М. и двамата от [населено място], [община] чрез адв. К.Т. – АК Д. и адв. С. А.- АК В. срещу въззивно Решение No 327 от 29.10.2015 година по гр.възз..д.Nо 490 /2015 година на ОС-Добрич, с което е потвърдено изцяло решение на РС-Тервел по гр.д.No 140/2012 година и обединено гр.д. No 296/2013 година.
С касационните жалби се поддържа , че обжалваното решение е процесуално недопустимо, респ. неправилно, постановено нарушение на процесуалните правила и материалния закон и е необосновано , основания за отмяна по чл. 281 т.2 и т.3 ГПК.
Поддържа се , че решението е недопустимо, респ. неправилно , поради необсъдени доказателства във връзка с използване на пълномощното след като са настъпили последиците на давността и възможността същото да се счита като отказ от права- изтеклата в полза на пълномощника придобивна давност, основания за отмяна по чл. 281 т.2 и 3 ГПК.
Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т. 1 ГПК по процесуално-правния въпрос за допустимостта делото да се разгледа след уточняване на исковата молба от ищецът в изпълнение указания на съда и без да се даде възможност на ответниците за повторен отговор по чл. 131 ГПК, с довод, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната съдебна практика – Решение Nо 305 от 02.12.2013 год. по гр.д. Nо 1449/2012 год. на ВКС-IV г.о., както и по процесуално-правния въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи и възражения на страните, да изложи мотиви защо ги приема за неоснователни , както и да осъди всички неотносими доказателства, произнесен в противоречие с Решение Nо 448 от 30.11.2011 год. по гр.д. Nо 100/2011 год. на ВКС-I г.о , Решение Nо 37 от 29.03.2012 год. по гр.д. Nо 241/2011 год. на ВКС-I г.о и Решение Nо 43 от 04.06.2014 год. по гр.д. Nо 231/2012 год. на ВКС-I1 г.о. и по въпроса/ под No 4 по втората касационна жалба/ за допустимостта съдът да прилага неблагоприятните последици на доказателствената тежест по отношение на страната, на която не е указал изрично , че носи такава в доклада си по чл. 146 ГПК , произнесен в противоречие с ТР 1/09.12.2013 година по т.д.1/2013 год. на ОСГТК на ВКС.
Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по материално-правните въпроси дали фактическата власт върху имот , получен на основа на документ-пълномощно,е владение за себе си или държане на имота за сметка на упълномощителя и дали ползването на пълномощното за прехвърляне на собствеността в полза на пълномощника изключва намерението на последния за своене , с довод че липсва съдебна практика и произнасянето на ВКС е от значение за еднаквото и точно прилагане правилата на придобиваната давност, както и по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса / под No7 по втората касационна жалба / относно необходимостта за да настъпят правните последици на придобивната давност в полза на недобросъвестния владелец след законоустановения срок и след като за него вече е осъществен фактическия състав на чл. 79 ал.1 ЗС , необходимо условие ли е за да придобие правото на собственост на това основание , да се позове изрично а него, за да придобие собствеността? произнесен в противоречие с разясненията на ТР 4/20102 год. на ОСГК на ВКС.
В срока по чл.287 ГПК са подадени писмени отговори по двете касационни жалби от адв. Е. Т.- АК Д. като пълномощник и процесуален представител на ответниците по касация А. С. С. и К. Н. С., с който отговор се оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване поради неотносимост и липса на противоречие на цитираната съдебна практика с изведените процесуални и/или материално-правни въпрос , както и се излагат обстойни доводи за неоснователност на релевираните основания за отмяна на обжалваното решение по същество по см. на чл. 281 т.1 и 3 ГПК.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК/ редакция ДВ. бр.50/2015 год. / , намира :
Касационните жалби на А. С. М. и Н. А. М. и двамата от [населено място] , са подадени в срока по чл. 283 ГПК , насочени са срещу обжалваем по см. на чл.280 ал.2 т.1 , изр. последно ГПК съдебен акт и са процесуално допустими.
С посоченото решение , окръжният съд – в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК , е потвърдил изцяло решението на първата инстанция както по отношение на уважените ревандикационни искове по чл. 108 ЗС за собственост на А. С. С. и К. Н. С., по отношение на ответниците А. С. М. и Н. А. М., е прието за установено , че са собственици на следния недвижим имот- дворно място от 840 кв.м. в [населено място] , [община] , парцел V-112 от кв. 14 , заедно с построената в него жилищна сграда /къща/ от 3 стаи, лятна кухня баня и сайвант като ответниците са озъдени да предадат владението.
Със същото решение е потвърдено и решението на първата инстанция по отхвърлените / съединени/ насрещни искове по чл. 124 ал.1 ГПК на А. С. М. и Н. А. М. за признаване правото на собственост на недвижим имот – дворно място от 1 080 кв.м. в [населено място] , [община] , УПИ V-112 от кв. 14 по ПУП на селото , заедно с построената в него жилищна сграда на 75 кв.м. от 3 стаи,коридор и изба от 9 кв.м.; пристройка жилище от 18 кв.м. –кухня и баня и стопанска постройка от 40 кв.м. , на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност.
За да уважи първоначалните – ревандикационни искове и отхвърли насрещните искове за собственост по присъединеното дело , решаващият съд е приел, че за времето от отпътуване на ищците А. С. С. и К. Н. С. за Турция , на база даденото „Пълномощно от 20.07.1990“ ответниците- ищци по насрещните искове А. С. М. и съпругата му Н. А. М. са осъществявали държане на процесния недвижим имот, не са променили намерението си при упражняване на фактическата власт в ‚своене“ и не са има основание да го придобият по давност. Прието е , че липсата на демонстриране промяна на намерението с което са упражнявали фактическата власт на имота , изключва да е било налице намерение за своене, в каквато насока е ценено даденото пълномощно и както извършената продажба на договаряне на упълномощеното лице сам със себе си.
След преценка на доводите по делото,настоящата инстанция намира, че са не са налице предпоставките на закона за допускане на касационно обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т. 1 и т.3 ГПК .
Поддържаните доводи за евентуална недопустимост на въззивното решение не може да намери основания в поддържания довод , че същото е постановено в нарушение на чл. 231 ГПК , тъй като видно от мотивите на определението за спиране , процесуалните действия са преустановени временно на основание чл. 229 ал.1 т.4 ГПК и предполагат възобновяване след приключване на делото, имащо значението за преюдициално на висящия спор. Липсата на изрично упоменаване на основанието за спиране в диспозитива налага единствено извод за липса на прецизност, но не може да се даде тълкуване , че делото е прано по взаимно и не е поискано възобновяването му в срок от шест месеца.
Доводите за разгледан иск на К. С. без внесена ДТ по иска –съгласно т.18 ТР 6/2012 година и чл. 72 ал.1 ГПК, касае довод за процесуално нарушение , което не може да бъде свързано с допустимостта на исковия процес респ. недопустимостта на обжалваното съдебно решение.
Изведените процесуално-правни въпроси относно допустимостта делото да се разгледа след уточняване на исковата молба от ищецът в изпълнение указания на съда и без да се даде възможност на ответниците за повторен отговор по чл. 131 ГПК и за задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи и възражения на страните, да изложи мотиви защо ги приема за неоснователни , както и да осъди всички неотносими доказателства, както и за допустимостта съдът да прилага неблагоприятните последици на доказателствената тежест по отношение на страната, на която не е указал изрично , че носи такава в доклада си по чл. 146 ГПК , по естеството си съставляват доводи за допуснати нарушени на процесуалния закон от страна на решаващия съд , на базата на които не може да се извърши селекция , тъй като проверката от страна на касационния съд може да се извърши само и доколкото касационното обжалване е допуснато.
Изведените материално-правни въпроси дали фактическата власт върху имот , получен на основа на документ-пълномощно,е владение за себе си или държане на имота за сметка на упълномощителя и дали ползването на пълномощното за прехвърляне на собствеността в полза на пълномощника изключва намерението на последния за своене , са въпроси от предметната рамка на спора , те са свързани не с принципно приложение на правната норма , а с конкретно тълкуване на факти/ посочени в самия въпрос/ в рамките на установяване фактическия състав на чл. 79 ал.1 ЗС по конкретното дело.
Не може да се приеме довод, че липсва съдебна практика в хипотези, когато фактическата власт по отношение на спорен недвижим имот се упражнява на основание правна сделка , като намерението винаги се предопределя от вида и съдържанието на последната и се свежда до тълкуване на нейното съдържание т.е. въпросът е въпрос на тълкуване на факти, а не на право, каквато преценка не може да се извърши в етапа на селекция и допускане на касационното обжалване.
В същата насока следва да се третира и въпроса относно необходимостта за да настъпят правните последици на придобивната давност в полза на недобросъвестния владелец след законоустановения срок и след като за него вече е осъществен фактическия състав на чл. 79 ал.1 ЗС , необходимо условие ли е за да придобие правото на собственост на това основание , да се позове изрично а него, за да придобие собствеността? . С разясненията на ТР 4/20102 год. на ОСГК на ВКС поставения въпрос има ясно разрешение , но конкретните данни по делото-а именно , че фактическата власт е дадена въз основа на ограничени правомощия за стопанисване и управление на чужда собственост респ. за нейната продажба, изключват наличие на хипотеза, попадаща в рамките на приложение на сочената задължителна съдебна практика на ВКС.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационна жалба вх. Nо 7686 /07.12.2015 год. и допълнителна касационна жалба Nо 7807/ 12. 12. 2015 година на А. С. М. и Н. А. М. и двамата от [населено място], [община] , подадени чрез адв. К.Т. – АК Д. и адв. С. А.- АК В. срещу въззивно Решение No 327 от 29.10.2015 година по гр.възз..д.Nо 490 /2015 година на ОС-Добрич, с което е потвърдено изцяло решение на РС-Тервел по гр.д.No 140/2012 година и /обединено/ гр.д. No 296/2013 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: