О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 142
София, 30.03.2015 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІІ отделение, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Никова гр. дело № 5278 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 78873 от 25.06.2014 г., подадена от Л. В. Р. чрез адвокат В. Щ., която е насочена против решение № 3374 от 14.05.2014 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, IV „г” състав, постановено по в.гр.д.№ 9972/2013 г.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирано лице, отговаря на изискванията по чл.284, ал.1 и ал.2 ГПК и е придружена от изложение по чл.280, ал.1 ГПК, поради което е процесуално допустима, включително от гледна точка изискването за цена на иска.
Ответниците по касация Г. Н. С. и И. А. Ф. чрез адвокат И. М. са депозирали отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в който възразяват срещу наличието на основания за допускане на жалбата до разглеждане по същество и срещу основателността й. Претендират присъждането на разноски.
По допускането на касационното обжалване Въровният касационен съд, състав Второ гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение, в правомощията на въззивна инстанция по чл.258 – 273 ГПК, Софийски градски съд е потвърдил решение от 16.04.2013 г. на Софийски районен съд, 28 състав, по гр.д.№ 37810/2012 г., с което е ОТХВЪРЛЕН предявеният от Л. В. Р. срещу Г. Н. С. и И. А. Ф. иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване за установено в отношенията между страните, че Л. В. Р. е собственик на основание покупко – продажба на недвижим имот – подземен гараж № 11, находящ се в сутерена на жилищна сграда на [улица], застроена в дворно място, съставляващо УПИ IV – 192 в кв.199 по плана на [населено място], цялото с площ от 826 кв. м. при граници на имота: УПИ № 195, УПИ № 193, [улица]и УПИ XII – 191, като подземният гараж е със застроена площ от 25,20 кв. м . при съседи: гараж № 12, подход към гаражи, гараж № 10, рампа, заедно с приспадащия се 1% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото и е УВАЖЕН насрещният установителен иск за собственост, предявен от Г. Н. С. и И. А. Ф. срещу Л. В. Р. по отношение същия обект на основание наследствено правоприемство и покупко – продажба.
За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че сключеният между ищцата по главния иск Л. В. Р. и Д. Г. П. договор за покупко – продажба, обективиран в нот.акт № 53, том I, рег. № 2059, нот.дело № 49 от 15.04.2003 г. на нотариус рег.№ 367, район на действие – Софийски районен съд, не поражда вещно-транслативно действие, тъй като извършеното саморъчно завещание от В. С. в полза на Д. П. е нищожно подари неспазена форма – чл.42, б.„б” ЗН. Въз основа на това праводателката по продажбата не е получила вещното право на собственост върху процесния гараж по силата на наследствено правоприемство, от което следва, че и ищцата – приобретател не е придобила правото на собственост на това основание. По заявеното от ищцата в защита срещу насрещния иск възражение за изтекла придобивна давност, съдът е приел, че не е доказано Л. Р. да е упражнявала фактическа власт върху процесния имот – лично или чрез друго лице, в продължение на пет години, считано от 15.04.2003 г.
В изложението към касационната жалба са формулирани шест въпроса, с необходимостта от даването на отговор на които се обосновава искането за допускане на касационно обжалване. Касационното обжалване не може да бъде допуснато по следните съображения:
Първият поставен въпрос е: Дали въззивният съд по сегашния казус е следвало да се произнесе за спиране на съдебното производство по него след приключването и решаването на съдебния спор по касационно обжалване срещу решение № 532 от 21.03.2014 г. по в. гр. д. № 3827/2013 г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, 4 състав за прогласяването нищожността на нот. акт. № 53, том I, рег. № 2059, нот. дело № 49 от 15.04.2003 г. на нотариус Е. Е. и с отказа си да стори това, не се ли инкасират процесуални нарушения на ГПК? Ако отговорът е утвърдителен – ДА, издаденият съдебен акт е отказ за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, ще доведе ли до отмяна на постановеното въззивно решение и на какво основание: като неправилно, или като недопустимо? Поддържа се, че е налице хипотезата по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но обосновка с какво произнасянето на ВКС ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото липсва. Отделно от това данните по делото сочат на отсъствие на връзка на преюдициалност между настоящия казус и решението по в.гр.д.№ 3827/2013 г. на САС, 4 състав, най-малко поради това, че не е налице идентичност между обектите, по отношение на които са породени правните спорове по двете дела.
Вторият поставен въпрос е: Когато в постановените съдебни решения е налице свръх петитум, дали те трябва да бъдат отменени като недопустими, или като нищожни? Поддържа се, че е налице хипотезата по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, поради противоречие на обжалваното решение с Р 412-1396-2003-І г.о., Р 941-1673-2008-ІІІ г.о., Р 548-1364-2008-І г.о. и Р-2365-1490-2004-ІV г.о. Въпросът касае допустимостта на атакувания акт. След съпоставка между предмета на делото, очертан с първоначалната и насрещната искови молби и заявеното възражение за изтекла придобивна давност, се налага извода, че е налице пълно съответствие между търсената от страните защита и произнасянето на въззивния съд. Не е налице поддържаното от касаторката противоречие с цитираните съдебни актове, както и не е налице основание за допускане на обжалването за проверка допустимостта на решението.
Третият поставен въпрос е: След като при постановяването на съдебното си решение съдът използва доказателства, събрани по друго дело и несъбрани в хода на съдебното производство по актуалния казус, то издаденото решение, заради какво ще бъде отменено: като недопустимо или неправилно, поради нарушение на съдопроизводствените правила? Поддържа се, че е налице хипотезата по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, но цитираните актове (Р 636-3017-1976-І г.о. и Р 84 ІІ-263 ІІ-1982-ІІ г.о.) не са постановени при действието на настоящия ГПК и съответно са част от съдебната практика по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Същите не влизат в противоречие с атакуваното решение, доколкото въззивният съд е основал своите изводи относно релевантните за спора факти само на доказателства, приети в хода на конкретното дело, като не е обсъждал такива, събрани в други производство – нито свидетелски показания, нито експертни заключения. В този смисъл поставеният въпрос няма и обуславящото значение, изисквано съобразно разясненията по т.1 от ТР 1/2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК.
Четвъртият поставен въпрос е : След като Г. С. и И. Ф. при завеждането на исковата молба срещу Д. П. – трето, друго и неучастващо лице в съдебното производство по гр. д. № 2798/2004 г. на Софийски районен съд, 49 състав, гр. д. № 3567/2006 г. на СГС, II „в” състав и гр. д. № 1416/2010 г. на ВКС, I ГО с иск правно основание чл. 108 от ЗС и предмет на спора – недвижимите имоти апартамент и магазин, не са извършили проверка в службата по вписванията дали процесният имот – гараж е предмет на съдебен спор по друго исково производство, дали може да се приеме, че вписването има защитно действие в полза на Л. Р. спрямо ограничен или неограничен брой физически и юридически лица? Поддържа се, че е налице хипотезата по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като отново липсва обосновка с какво произнасянето по него ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на тези понятия, разяснен с т.4 от ТР 1/2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК. Цитираната съдебна практика (Р 1229-5349-2007-ІІ г.о., Р по т.д.№ 451/2006 г., І т.о. и Р 27-845-2011-ІІ г.о.) не придава на вписването (както на исковите молби, така и на актовете за разпореждане с недвижими имоти) значение, различно от споделеното от въззивния съд при условията на чл.272 ГПК, а именно че същото не притежава конститутивно действие. Обстоятелството, че предявявайки през 2004 г. исковата молба си срещу Д. П. (разгледана по гр.д.№ 2798/2004 г. на СРС, 49 състав), Г. С. и И. Ф. не са включили в предмета на делото и претенция относно спорния по настоящото дело гараж, е ирелевантно както за вещно-прехвърлителното действие на сключения на 15.04.2003 г. договор за продажба на гаража, така и за действието на вписването на този договор – с оглед обективните предели на силата на пресъдено нещо, която се е формирала с решението по гр.д.№ 2798/2004 г. на СРС, 49 състав и предмета на настоящия казус. В този смисъл поставеният въпрос няма обуславящо значение за изхода на спора.
Петият поставен въпрос е : Разпростира ли се силата на присъдено нещо спрямо други неучаствали по делото страни, освен необходимите другари, и ако няма такова разпростиране по отношение на тях, с какви правни средства те биха могли да защитят правните си интереси? И в следствие на това, постановеното съдебно решение като какво ще бъде отменено: като недопустимо, или като неправилно? И този въпрос няма обуславящо значение за изхода на спора, доколкото, формирайки собствените си изводи по делото, въззивният съд не се е позовал на формирана сила на пресъдено нещо по който и да е друг гражданско-правен спор. В обосновката към въпроса касаторката се е позовала на Р 878-1960-2009-І г.о. (постановено в производство по чл.303 и сл. ГПК) и Р 71-1217-2009-І г.о. (постановено по реда на чл.290 ГПК), разрешенията по които не противоречат на обжалваното решение, поради което не е налице както общото, така и допълнителното основание за селектиране на жалбата по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Шестият поставен въпрос е : Известно ли е от съдебната теория и практика ползуването на един имот да прерастне в държане, и ако е въможно това, при какви обективни и субективни предпоставки става това? Въпросът няма обуславящо значение за изхода на спора – същият не е повдиган от страните пред инстанциите по същество и съответно въззивният съд не е бил длъжен и не го е обсъждал. Предвид липсата на общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК, не е налице основание за допускане на касационно обжалване на решението и по този въпрос.
По присъждането на разноски: Искането на ответниците по касация е основателно и доказано за размер от 1 000 лв. с оглед представения с отговора по чл.287 ГПК Договор за правна защита и съдействие № 0362842, притежаващ и характера на разписка за извършеното плащане в брой.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба с вх. № 78873 от 25.06.2014 г., подадена от Л. В. Р. чрез адвокат В. Щ., която е насочена против решение № 3374 от 14.05.2014 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, IV „г” състав, постановено по в.гр.д.№ 9972/2013 г.
ОСЪЖДА Л. В. Р. ДА ЗАПЛАТИ на Г. Н. С. и И. А. Ф. на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 1 000 (хиляда) лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: