2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 143
С. 06.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шести юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 446/ 2012 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на С. Н. Т. – от [населено място], Пловдивска обл. срещу Решение № 163 от 31.І.2012 г. по гр.д. № 3251/ 2011 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено Решение № 3353 от 7.Х.2011 г. по гр.д. № 21 945/ 2010 г. на Пловдивски районен съд, с което по иска по чл. 422 ГПК е признато за установено, че Г. Д. Каванозов – от [населено място] има вземане срещу С. Н. Т. – от [населено място], Пловдивска обл. по запис на заповед от 14.Х.2009 г., в размер на 10 000 лв., със законната лихва от 2.VІІ. 2010 г., с оплакване за неправилност. Жалбоподателката поддържа, че решението противоречи с практиката на ВКС, в подкрепа на което представя копие от Р.№390/ 24.ІV.2008 г. на ВКС (постановено по реда на ГПК – отм.), както и две решения на апелативни съдилища, невлезли в законна сила.
Ответникът по касационната жалба Г. Д. Каванозов – от [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва касационната жалба, като неоснователна, оспорва и основателността на искането за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като провери данните по делото, констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което е уважен иск по чл. 422 ГПК за признаване за установено, че ищецът има вземане срещу ответницата по запис на заповед в размер на 10 000 лв., със законната лихва от 2.VІІ.2010 г. Така постановеното въззивно решение не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280 ал. 2 ГПК, тъй като е постановено по търговско дело, по иск с цена до 10 000 лв. На касационно обжалване ще подлежи въззивно решение, постановено по иск с цена, която да не е “до 10 000 лв.” по смисъла на чл. 280 ал. 2 ГПК, което най-малко е 10 000.01 лв., какъвто не е настоящият случай.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на С. Н. Т. – от [населено място], Пловдивска обл. срещу Решение № 163 от 31.І.2012 г. по гр.д. № 3251/ 2011 г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: