3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 161
С., 04.03.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 508/ 2014 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на А. Д. Ш. и Р. И. Ш. – двамата от [населено място] срещу Определение № 209 от 26.03.2013 г. по ч.гр.д.№212/2013 г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е потвърдено Разпореждане № 14119 от 30.11.2011 г. по гр.д.№ 1052/2011г. на Пазарджишки районен съд, с което въззивната жалба е върната поради неотстраняване нередовността й относно внасяне на държавната такса, с оплакване за неправилност. Жалбоподателите в Молба от 05.07.2013 г. сочат, че е налице чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като всички призовки по делото са връчени на процесуалния им представител, което свое желание те изрично са заявили и декларирали, поради което неправилно първоинстанционният съд е приел, че съобщението за отстраняване нередовността на въззивната жалба редовно им е връчено лично. Жалбоподателите затова поддържат, че възивното определение е незаконосъобразно и следва да се отмени и делото – да се върне на първоинстанционния съд с указания отново да им се връчи, чрез процесуалния им представител, разпореждането за внасяне на държавната такса. На основание изложеното поддържат, че то обуславя допускане на касационно обжалване, тъй като е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] – [населено място], общ. П. не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено разпореждане за връщане на въззивна жалба поради неотстраняване нередовността й – внасяне на държавна такса по подадена въззивна жалба, намира, че частната касационна жалба е допустима, на основание чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
Касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска, тъй жалбоподателите не са извели правния въпрос, за който поддържат, че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Съгласно т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС №1/2009 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане до касация, който въпрос определя рамките, в които ВКС селектира касационните жалби, както и поддържаните допълнителни основания. Въпреки това следва да се посочи, че не е налице поддържаното основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, по което жалбоподателите не развиват доводи, които да обосноват приложението му – изискването на закона е кумулативно – разрешените правни въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по важни правни въпроси е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му.
По въпроса за редовността на призоваване на страната лично, след като представлявалият я адвокат не получава изпратените книжа, които са върнати със забележка, че е в провинцията за неопределено време, има създадена съдебна практика, която е в смисъл, че когато страната има пълномощник или е посочила съдебен адрес, задължение на съда е да изпраща съобщенията, съгласно чл. 39 ал. 1 ГПК, на пълномощника или съдебния адресат, но ако съобщението е връчено на страната на адреса й и е получено от нея, връчването е редовно, тъй като правно релевантен е фактът на уведомяването на страната лично – Опр.№ 563/ 12.07.2011 г. по ч.т.д.№303/ 2011 г. на ВКС, ІІ т.о. Приетото в посоченото определение следва да намери приложение в случая, като се има предвид, че се касае за внасяне на държавна такса по подадената въззивна жалба.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 209 от 26.03.2013 г. по ч.гр.д.№212/2013 г. на Пазарджишки окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: