2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 145
София, 28,02,2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесети февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ……………………..……………..……. и с участието на прокурора ……………………..……………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 91 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 – във вр. чл. 419 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 118868/23.ХІІ.2011 г. на Д. ф. „З.” – София, подадена против въззивното определение № 17580 на Софийския градски съд, ГК, от 28.ХІ.2011 г., постановено по ч. гр. дело № 12089/2011 г., с което е било отменено първоинстанционното разпореждане на СРС, ГО, 47-и с-в от 8.ІІ.2011 г. по ч. гр. дело № 4071/2011 г. за допускане незабавно изпълнение на издадената по това дело заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2, предл. 1-во ГПК, представляващ извлечение от с/ка по обявен за предсрочно изискуем кредит срещу длъжницата Г. Д. М. от София, от което главница в размер на 47 027 лв., мораторна лихва в размер на сумата 5 312 лв. за периода от 12.І.2010 г. и до 31.І.2011 г., както и разноски в размер обща на 2 020.18 лв., от която сума 973.40 лв. е присъденото в полза на Ф. юрисконсултско възнаграждение, като вместо това е било постановено отхвърляне – като неоснователна – на молбата на Ф. по чл. 418, ал. 1 ГПК за постановяване на незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение и за издаването на изпълнителен лист, а последният, издаден на 8.ІІ.2011 г., е бил обезсилен.
Оплакванията на Ф. частен касатор са за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното въззивно определение, поради което се претендира касирането му /като неправилно/ и присъждане на направените разноски.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният касатор „Д. ф. „З.” – София обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличието на всички предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответницата по касация Г. Д. М. от [населено място] не е ангажирала свое становище нито по допустимостта на частното касационно обжалване, нито по развитите от Ф. оплаквания за неправилност на атакуваното въззивно определение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар да е постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и да е подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред СГС, частната касационна жалба на Д. ф. „З.” ще следва да се преценява като процесуално недопустима.
Съображенията за оставянето й без разглеждане, т.е. без в случая въобще да се обсъжда налице ли е евентуално приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
Обжалваното от Д. ф. „З.” въззивно определение, което е било постановено по реда на чл. 419 ГПК, не е от категорията на подлежащите на инстанционен контрол пред ВКС, понеже не попада в кръга на обхванатите от чл. 274, ал. 3 ГПК. Следователно този съдебен акт е подлежал само на двуинстанционно разглеждане и затова след произнасянето на въззивния съд е вече изчерпан реда на обжалване, т.е. същото е влязло в сила.
Касае се за функционална подсъдност, за която решаващият съд е длъжен да следи по свой почин, служебно. Щом като действащият процесуален закон не допуска касационно обжалване, погрешното посочване от страна на състава на СГС, че определението му било атакуемо пред ВКС, не е от естество да създаде повторно такава възможност, защото не се касае за неправилно определен срок, а за инстанционен контрол, който се урежда изрично от ГПК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на Д. ф.” З.” – София, подадена против въззивното определение № 17580 на Софийския градски съд, ГК, от 28.ХІ.2011 г., постановено по ч. гр. дело № 1054/2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по ч. т. дело № 91 по описа за 2012 г.