Определение №244 от 23.4.2012 по ч.пр. дело №130/130 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 244
София, 23,04,2012 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на девети април през две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков

при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 130 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по съвместната частна касационна жалба с вх. № 2179/20.І.2012 г. на М. К. Д., И. Б. Ч. и К. Б. К. – трите от [населено място], подадена чрез общия им процесуален представител по пълномощие против въззивното определение № 5751 на Варненския ОС, ТК, от 23.ХІІ.2011 г., постановено по ч. т. дело № 3123/2011 г., с което е била оставена без уважение тяхна частна жалба срещу прекратителната част на първоинстанционното решение № 4087 на Варненския РС, ХХХІV-и с-в, от 26.Х.2011 г. по гр. дело № 4440/2011 г. по преките им субективно кумулативно съедини осъдителни искове с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени срещу ответното [фирма] – София за присъждане на обезщетения в размер на 25 000 лв. за първата от тях и по 10 000 лв. на всяка от останалите две за понесените неимуществени вреди от смъртта на общия им наследодател Б. Ив. Д., настъпила като резултат от ПТП, станало на 19.ІV.07 г. и ведно със законната лихва от вредоносното събитие и до окончателното изплащане на горепосочените суми.
Единственото оплакване на трите частни касаторки за неправилност на атакуваното въззивно определение на Варненския ОС е за постановяването му в нарушение на материалния закон, поради което те претендират касирането му, вкл. и в частта за присъденото в полза на ответното застрахователно д-во юрисконсултско възнаграждение в размер общо на 300 лева.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК трите частни касаторки обосновават приложно поле на частното касационно обжалване в хипотезите по т.т. 1 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК с наличие на още две касационни отменителни основания: допуснати от състава на Варненския ОС съществени нарушения на съдопроизводствени правила, както и необоснованост /чл. 281, т. 3, предл. 2-ро и 3-то ГПК/.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма] – София писмено е възразило чрез своя юрисконсулт както по допустимостта на касационното обжалване (изрично подчертавайки липсата на ясно и точно формулиран правен въпрос в изложението на трите частни касаторки към жалбата им), така и по основателността на релевираното от тях оплакване за неправилност на атакуваното прекратително определение, обективирано в съответната част от диспозитива на първоинстанционното решение по спора им със застрахователя.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред Варненския ОС, частната жалба на М. К. Д., И. Б. Ч. и К. Б. К. – трите от [населено място], ще следва да се преценява като процесуално допустима, но само в частта й, отнасяща се до оплакването на първата от тях. Що се отнася до другите две жалбоподателки, частната им касационна жалба не подлежи на разглеждане от ВКС: съгласно чл. 274, ал. 4 – във вр. чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК и чл. 1, ал. 1, т. 6 ТЗ.
Съответно съображенията, че липсва приложно поле на касационното обжалване по оплакването на М. К. Д. от [населено място] за неправилност на атакуваното въззивно определение, са следните:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., като израз на диспозитивното начало в гражданския процес /чл. 6 ГПК/ не друг, а именно касаторът /съответно частният касатор/ е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания акт на въззивния съд. Върховният касационен съд не може и не е задължен да изведе този въпрос от изложението към жалбата, нито от твърденията на подателя й или от там сочените от него факти и обстоятелства. Непосочването на релевантния правен въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване.
В заключение, допълнителното навеждане в изложението към частната касационна жалба на останалите две касационни отменителни основания, представляващи нещо различно от основанията за допустимост на касационното обжалване /и поради това визирани изчерпателно в текста на чл. 281, т. 3 ГПК/, противоречи на изискването по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК за: „точно и мотивирано изложение на касационните основания” и по никакъв начин не обосновава приложно поле на касационния контрол.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба с вх. № 2179/20.І.2012 г. В ЧАСТТА Й, относно оплакването на жалбоподателките И. Б. Ч. и К. Б. К. И ПРЕКРАТЯВА ЧАСТИЧНО настоящето производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 5751 на Варненския окръжен съд, ТК, от 23.ХІІ.2011 г., постановено по ч. т. дело № 3123/2011 г. ПО ПОДАДЕНАТА ОТ М. К. Д. от [населено място], [улица], [жилищен адрес] частна касационна жалба с вх. № 2179/20.І.2012 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в прекратителната му част пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на частните касаторки И. Б. Ч. и К. Б. К. – двете от [населено място], както и на ответното по касация [фирма] -София.
В останалата му част настоящето определение не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1

2

Определение на ВКС, Търговска колегия, І-во отделение, постановено по ч. търг. дело № 130 по описа за 2012 г.

Оценете статията

Вашият коментар