О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1452
София,23.10.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и девета година в състав:
Председател: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА АЛБЕНА БОНЕВА
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 1119 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 589 от 03.04.2009 година по гр.д. № 12/2009 година на Пловдивски окръжен съд е оставено в сила решение № 45 от 25.04.2006 г. по гр.д. № 1073/2004 г. на Пловдивски районен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 240, ал.1 ЗЗД, предявен от П. Г. П. от гр. П. против Г. К. Г. , в хода на процеса починал и заместен от наследниците му по закон Д. Г. Г., Т. К. Г. и М. К. Г., всички от гр. П. за връщане на сумата 8000 лева. В решението е прието, че на 11.11.2002 година, ищецът П. Г. П. е предоставил на наследодателя на ответниците Г заем в размер на сумата 8000 лева, за получаване на която била съставена разписка, без да е уговарян срок за връщане на дадените в заем парични средства. На 13.01.2004 година, след като е бил въведен в заблуждение от ищеца, че първоначално съставената разписка е унищожена, Г. К. Г. е съставил повторно разписка за получените в заем през 2002 година 8000 лева. С влязло в сила решение № 45 от 25.04.2006 година по гр.д. № 1073/2004 година, Г. К. Г. е бил осъден да върне на ищеца П. П. сумата 8000 лева на основание чл. 240, ал.1 ЗЗД. Прието е, че двете разписки, съставени на 11.11.2002 г. и на 13.01.2004 г. установяват съществуването на едно и също заемно правоотношение, въз основа на което е получена сумата 8000 лева, искът за връщане на която сума е уважен с влязло в сила съдебно решение, поради което претенцията за повторно присъждане на същата сума е неоснователна.
Касационна жалба против решението на Пловдивски окръжен съд е постъпила от П. Г. П. от гр. П.. Изложени са доводи за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като въпросът относно допустимостта на свидетелски показания за опровергаване на съдържанието на изходящ от страната частен документ е разрешен в противоречие с установената практика на съдилищата и в частност с изводите, формирани в решение № 111 от 17.01.1983 година по гр.д. № 3596/1982 г. и решение № 634 от 02.10.1987 г. по гр.д. № 387/1987 г. на Първо гражданско отделение на Върховния касационен съд, както и в решение № 274 от 11.05.1987 г. по гр.д. № 123/1987 г. и решение № 72 от 05.04.2004 г. по гр.д. № 2645/2002 г. на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд, съгласно които, когато частният писмен документ удостоверява неизгодни за издателя му факти, той се ползва с материална доказателствена сила, а съдържанието му не може да се опровергава със свидетелски показания, освен при изрично съгласие на страните. Поддържа се, че обжалваното въззивно решение, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила е постановено в противоречие с Постановление на Пленума на ВС № 1 от 1953 г., както и с решение № 752 от 18.11.1988 г. по гр.д. № 637/1988 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд и решение № 129 от 05.03.1986 г. по гр.д. № 682/1985 г. на Първо гражданско отделение на Върховния касационен съд, съгласно които мотивировъчната част на решението трябва да съдържа отговор на важните и съществени въпроси, поставени за решаване на делото; необходимите фактически и правни съображения, изложени кратко и пълно; съдът следва да установи правилно фактите и да ги прецени от гледището на закона; да изложи какво приема за установено относно фактическите положения, да посочи върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а когато по делото са събрани разноречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва, на кои не, кои възприема и кои не.
Ответниците по касационната жалба Д. Г. Г., Т. К. Г. и М. К. Г. считат, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и че изложените в жалбата оплаквания са неоснователни по същество. Претендират присъждане на съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивски окръжен съд по гр.д. № 12/2009 г.
Повдигнатият в изложението към касационната жалба въпрос относно допустимостта на свидетелски показания за опровергаване на съдържанието на изходящ от страната частен документ не е обуславящ изхода на делото. Действително, съгласно чл. 133, ал.1, б. “е” ГПК (отм.), за опровергаване на съдържанието на изходящ от страната частен документ не се допускат свидетелски показания, в който смисъл е и приложената към касационната жалба съдебна практика. Текстът на чл. 133, ал.1, б. “е” ГПК (отм.) обаче не е относим към обжалваното решение. По делото не е въведен довод за оспорване на направеното изявление в разписка от 13.01.2004 година; не се твърди, че съдържащото се в разписката признание е симулативно, т.е. не се цели опровергаване съдържанието на частния документ, изходящ от страната. Въведеният довод е за съставяне на втора разписка за едно и също задължение по договор за заем, т.е. относно намерението на издателя на разписката и обстоятелствата, при които е извършено материализираното в нея изявление, за установяване на което са допустими свидетелски показания.
Неоснователен е и поддържания от касатора довод за постановяване на въззивното решение в противоречие с постановките на Постановление на Пленума на ВС № 1 от 1953 г., както и с изводите по приложение на чл. 188 ГПК (отм.) и чл. 189 ГПК (отм.), формирани в решение № 752 от 18.11.1988 г. по гр.д. № 637/1988 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд и решение № 129 от 05.03.1986 г. по гр.д. № 682/1985 г. на Първо гражданско отделение на Върховния касационен съд. Безсъмнено, съдът е длъжен да изложи мотиви към решението, в които да обоснове фактическите и правни съображения, обусловили крайните му изводи. Обжалваният съдебен акт не е постановен в противоречие с формираната практика по приложението на чл. 188 ГПК (отм.) и чл. 189 ГПК (отм.) – възприетите в решението изводи за фактите са именно въз основа на приетите и обсъдени доказателства, в т.ч. свидетелските показания за обстоятелствата, при които е съставена разписката от 13.01.2004 година.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 ГПК, на ответниците по касация следва да бъдат присъдени направените в производството по чл. 288 ГПК разноски, съставляващи изплатени възнаграждения от Д. Г. Г. и Т. К. Г. в размер на 450 лева по договор за правна помощ от 06.07.2009 г. с адвокат И от Пловдивска адвокатска колегия и от М. К. Г. в размер на 300 лева по договор за правна помощ № 0* сключен с адвокат Г от Пловдивска адвокатска колегия.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение№ 589 от 03.04.2009 година по гр.д. № 12/2009 година на Пловдивски окръжен съд.
ОСЪЖДА П. Г. П. от гр. П., ул. “. № 4* да заплати на М. К. Г. от гр. П., ул. “. № 32 сумата 300 (триста ) лева разноски по делото.
ОСЪЖДА П. Г. П. от гр. П., ул. “. № 4* да заплати на Д. Г. Г. и Т. К. Г., двамата от гр. П. сумата 450 (четиристотин и петдесет) лева разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: