4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 146
С., 21,02,2011 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на седми февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 810 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 63108/14.ІХ.2010 г. на [фирма] – С., подадена против въззивното определение № 11144 на С. градски съд /СГС/, АО, с-в ІІІ-г, от 28.VІІ.2010 г., постановено по ч. гр. дело № 8666/10 г., с което е била оставена без уважение частната жалба на застрахователя срещу разпореждане на СРС, І ГО, 51- с-в от 9.ІІ.2010 г. по гр. д. № 30261/09 г.: за обезсилване на издадената в негова полза заповед за изпълнение на парично задължение и за прекратяване на първоинстанционното производство.
Единственото оплакване на дружеството частен касатор е за постановяване на атакуваното въззивно определение при допуснато от състава на СГС съществено нарушаване на съдопроизводственото правило на чл. 39 ГПК /относно връчването на съдебни книжа на посочен пълномощник на страната/, поради което се претендира касирането му и връщане на делото в първостепенния съд с указания да бъдел предоставен на застрахователя – заявител в заповедно пр-во по чл. 410 ГПК „законоустановения срок по чл. 415 ГПК за предявяване на установителен иск”.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в текста на жалбата, застрахователят частен касатор обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличие на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че обжалваното въззивно определение на СГС било постановено в противоречие с практиката на ВКС, изразена в три определения на отделни състави от неговата търговска колегия, както следва: 1/ Опр. № 265/29.Х.2008 г., постановено по т. д. № 251/08 г. по описа на І-во т.о.; 2/ Опр. № 376//17.ХІ.2008 г. по т.д. № 407/08 г. на ІІ-ро т.о.; 3/ Опр. № 609/9.ХІ.2009 г. по ч. т. дело № 607/09 г. по описа на І-во т.о.
Ответникът по частната касационна жалба Д. С. А. от С. не е ангажирал свое становище нито по допустимостта на частното касационно обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на постановеното от СГС въззивно определение.
Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред СГС, частната касационна жалба на [фирма] – С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
Съгласно задължителните за съдилищата в Р. постановки по т. 1 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., всеки касатор е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос /бил той с материално или с процесуално естество/ от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания акт на въззивния съд. Върховният касационен съд не е задължен и не може да извежда релевантния въпрос от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, нито от съдържащите се в нея твърдения на касатора или от там посочените от него факти и обстоятелства. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване – без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. В заключение, недопустимо е релевантният правен въпрос да бъде отъждествяван с което и да е отменителните основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 11144 на С. градски съд, АО, с-в ІІІ-г, от 28.VІІ.2010 г., постановено по ч. гр. дело № 8666/10 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по ч. т. дело № 810 по описа за 2010 г.