О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1460
гр.София, 03.12. 2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №950 по описа за 2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Г. М. К. и К. Н. К. , двамата от гр. Р., против решението от 14.03.2009г., постановено по гр.д. №90/2009г. на Русенски окръжен съд, с което след като е отменено решението от 26.06.2008г. по гр.д. №6459/2007г. на Русенски районен съд, са отхвърлени предявените от К. Н. К. и Г. М. К. срещу К. С. С. искове с правно основание чл.155, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.25, ал.2 от СК от 1985г.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата К. С. С. не взема становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, с обжалваем интерес над 1000лв. и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение след като е отменено първоинстанционното решение, са отхвърлени предявените от К. Н. К. и Г. М. К. срещу К. С. С. искове за заплащане на сума от 6418,08лв., представляваща изплатена от тях в качеството им на трето лице-приобретател на имот от длъжника, върху който е насочено принудително изпълнение по изп.д. №5417/2003г. на СИС при РРС. С въззивното решение е уважен и иска с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Въззивният съд е приел, че поетото от длъжника парично задължение не е за задоволяване нуждите на семейството му с ответницата по исковете. Прието е, че задължението е поето по време на фактическата раздяла на съпрузите и че не е за удовлетворяване на семейството.
Касаторите са релевирали материалноправен въпрос относно приложението на чл.19 от СК. Такъв въпрос – относно презумпцията за съвместния принос на съпрузите в придобитото по време на брака имущество, не е решен от въззивния съд и не е от значение за разрешения от въззивния съд спор дали ответница отговаря солидарно със съпруга-длъжник за задълженията, поети от него към ищците. С представените решение №277 от 20.03.1992г. по гр.д. №88/1992г. на ВС, Іг.о. и решение №878 от 30.10.1990г. по гр.д. №907/1990г. на ВС, Іг.о. не са решени въпроси по приложението на нормата на чл.25, ал.2 от СК, съгласно която за задължения, които единият или двамата съпрузи са поели за задоволяване нужди на семейството, те отговарят солидарно. Разрешените с тези решения въпроси касаят собствеността на придобитите от съпрузите имущества, докато в разглеждания случай разрешените въпроси са относно вземания на трети лица за задължения, поети по време на брака от единия от съпрузите.
Вторият от релевираните правни въпроси е относно установяването на отговорността на съпрузите за поети задължения от единия от тях по време на брака. Доводите на касаторите, че по този въпрос е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, са неоснователни. По приложението на нормата на чл.25, ал.2 от СК от 1985г. има практика на ВКС, която не се налага да бъде променяна, поради което не може да се приеме, че релевирания от касатора правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Солидарната отговорност по чл. 25, ал. 2 СК не възниква автоматично – с получаване на заемната сумата, а е обусловена от конкретна преценка за това дали тя е била изразходвана за задоволяване нужди на семейството. Доводите за неправилност на преценката на съда не се поставят на обсъждане в производството по допускане на касационно обжалване. Тези доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281 от ГПК, по които касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване на решението.
Не е налице основание за допускане на касацинно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК по въпроса за интереса от погасяването на чужд дълг, тъй като въззивният съд не е отрекъл интереса на ищците, сега касатори, а по същество е приел за установена материалноправната им легитимация по предявения иск – приел, че те са встъпили в правата на удовлетворения кредитор срещу длъжника.
С оглед изложеното не следва да се допускане касационно обжалване на обжалваното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 14.03.2009г., постановено по гр.д. №90/2009г. на Русенски окръжен съд, по касационна жалба на Г. М. К. и К. Н. К.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: