О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1436
гр.София, 27.11.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1189 по описа за 2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. М. М. от гр. С., против решението от 15.04.2009г., постановено по гр.д. №313/2008г. на Благоевградски окръжен съд, с което е обезсилено решението от 15.01.2008г. по гр.д. №126/2006г. на Районен съд – гр. С. и е прекратено производството по делото.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата М. М. М. не взема становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, с обжалваем интерес над 1000лв. и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е обезсилено първоинстанционното решение, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от В. Т. М. срещу М. М. М. искове с правно основание чл.227, ал.1, б.”в” от ЗЗД за отмяна на извършените от ищцата и съпруга й М. С. М. , който е починал, дарения в полза на дъщеря им – ответницата, оформени с н.а. №158/1988г. и н.а. №177/1994г., и е прекратено производството по делото.
Въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е постановено по искове, предявени с искова молба, която не отговаря на изискванията за редовност по чл. 98, ал.1, б.“е“ от ГПК/отм./ – липса на подпис на ищеца. Приел е, че този недостатък е неотстраним предвид смъртта на ищцата и обуславя обезсилването на първоинстанционното решение като недопустимо с оглед постановяването му при отсъствието на процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск и прекратяване на производството по делото.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят, за да обоснове допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, поддържа, че въпросът дали се счита за изправена нередовността на исковата молба по чл.100, ал.1, във връзка с чл.98, ал.1, б.”е” от ГПК/отм./ с подписването на исковата молба от законен наследник на почилия ищец, е решен от въззивния съд в противоречие с определение от 18.02.1960г. по гр.д. №9194/59г. на ВС, ІІІг.о., определение №11402 от 20.11.2006г. по адм.д. №10218/2006г. на ВАС и решение от 27.05.2004г. по гр.д. №96/2004г. на ВтАС. Касаторът само е посочил основанието на чл.280, ал.1 от ГПК, но не се е позовал на задължителна практика на ВКС или решение по чл.290, ал.1 от ГПК по релевирания правен въпрос. Не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. С приложените съдебни актове на ВС и ВтАС не е разрешен идентичен въпрос с разрешения от въззивния съд, а друг въпрос – за възможността за отстраняване на нередовността от самия ищец по реда на чл.100, ал.2 и ал.3 от ГПК/отм./. Позоваването на съдебен акт на ВАС е неоснователно, тъй като тези съдебни актове не съставляват съдебна практика на ВКС и на съдилищата по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК.
По приложението на нормата на чл.98, ал.1, б.”е” от ГПК/отм./ има практика на ВКС, поради което въпросът относно това може ли да бъде изправена нередовността на исковата молба, като бъде подписана след смъртта на ищеца, не може да се приеме, че е от значение за развитие на правото. Не може да се приеме също, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, тъй като в случая жалбоподателят само е посочил това основание, но не се е позовал нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна практика, но неправилна.
С оглед изложеното не следва да се допускане касационно обжалване на обжалваното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 15.04.2009г., постановено по гр.д. №313/2008г. на Благоевградски окръжен съд, по касационна жалба на В. М. М..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: