5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1464
София, 22.11.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №308/2011 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от ответника по исковата молба – Н. а. по п. – София, против въззивно решение от 25.11.2010 г. по гр.д.№4212/2010 г. по описа на Софийския градски съд, В.К., ІІ-Б отделение.
С обжалваното решение въззивната инстанция е потвърдила решение от 20.8.2009 г. по гр.д.№7442/2009 г. по описа на Софийския районен съд, 54 състав, с което са уважени предявените от Г. А. С. от [населено място] против Т. д.на Н. а. по п. при М. на ф. – София, обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ. Софийският градски съд е стигнал до извод, че работодателят е нарушил разпоредбата на чл.195, ал.1 КТ, тъй като никъде в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не са посочени процедури К6 и К7 като конкретни актове, които са нарушени с оглед Етичните норми за поведение на служителите в НАП, като субектът на дисциплинарна власт не е конкретизирал кои точно норми от процедури и инструкции са нарушени. Прието е също така, че в съдебното производство не може заповедта за уволнение да се допълва и да се обсъждат нарушения на правила и норми, които не са визирани в нея. Освен това въззивната инстанция е стигнала до извод, че от събраните доказателства и разпитаните свидетели не се установява, че ответницата е извършила вменените й нарушения, а именно че е знаела за съществуващото несъответствие между изпратения първоначален документ в [населено място] и този по имейла.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че са налице посочените в чл.280, ал.1, т.т.2 и 3 ГПК основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване като СГС се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата и който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. По – нататък в изложението се сочат съображения за незаконността на уволнението от гледна точка на трудово-правната теория и константна съдебна практика, като се навежда довод, че с оглед допуснатите и приложени по делото доказателства не е налице основание обосноваващо незаконността на уволнението на ищцата. Твърди се, че СГС е постановил решението си въз основа на неточно интерпретиране волята на работодателя, както и че не са взети предвид доказателствата по делото, и поради това обжалваното решение не кореспондира на доказателствения материал по делото и е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. К. жалбоподател излага съображения, че съдът се е произнесъл противоречиво по две дела, при наличието на една и съща фактическа обстановка, по материалноправния въпрос “Извършено ли е нарушение на трудовата дисциплина от данъчен служител ?”
В изложението жалбоподателят се позовава на приложното поле по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, като твърди, че по идентични случаи по две дела – настоящето и по гр. дело № 1032/2008 год. на СГС, образувани по въззивни жалби на ТД на НАП София град, касаещи двама служители на ТД на НАП с дисциплинарно наказание „уволнение” при идентични нарушения, допуснати в хода на ревизионни производства по реда на ДОПК, Софийски градски съд е постановил противоречиви решения – по гр. дело № 1032/2008 год. на СГС (приложено към изложението) исковете на служителя А. А. К. на длъжност „старши инспектор по приходите” в сектор „П.” в офис „Ц.” при ТД на НАП по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ са отхвърлени, а по настоящето дело исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ на служителката Г. А. С. са уважени. Жалбоподателят представя и решение от 01.6.2009 г. по гр.д.№2999/2007 г.на СГС, ГК, ІІ-Г въззивен състав, решение №943/12.6.2006 г. по гр.д.№2777/2003 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение №148/17.02.2000 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение №2108/09.01.2007 г. на ВКС, ІІІ г.о., и определение №106/09.02.2009 г. по гр.д.№65/2009 г. на ВКС, ІV г.о.
С представените съдебни решения жалбоподателят обосновава приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване, като в изложението е поставил на разискване материалноправния въпрос по приложението на Процедура К-6 и интерпретиране разпоредбите на документа имащ характер на задължително указание на работодателя при извършване на проверките по прихващане или възстановяване.
Ответницата Г. А. С. е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложенията на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и взе предвид отговора на ответницата по касация намира следното:
Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, съдържа въпроси, които не е релевантни за допустимостта на въззивното решение до касационно обжалване, тъй като решаващият извод на съда не е по съществото на уволнението. Материалноправните въпроси “Извършено ли е нарушение на трудовата дисциплина от данъчен служител ?” и за характера на процедурата К6, отнасящи се до конкретни задължения на органа по приходите при извършване на проверки и тяхното тълкуване е от значение при установяване на обстоятелствата, посочени в заповедта като нарушения на трудовата дисциплина и дали същите са извършени от служителката.
В настоящия случай поставеният материалноправен въпрос не е решаващия за изхода на делото и не обуславя решаващата воля на съда за основателността на исковете, а това е водещо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Релевантният въпрос е следвало да се отнася до изводите на съда по приложението на чл.195, ал.1 КТ. Съгласно ТР № 1/19.02.2010 год. по тълк. дело № 1/2009 год. на ОСТГК на ВКС, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Върховният касационен съд не е длъжен да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от изложението, както и от твърденията на касатора и сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба, а още по-малко от собствена преценка на данните по делото, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното делото е основание за недопускане на касационно обжалване.
Предвид изложеното въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Без уважение следва да се остави искането на ответницата по касация за присъждане на разноски за всички инстанции. За настоящата съдебна инстанция не се представят доказателства за извършени разноски, а досежно тези за предходните инстанции в настоящия случай ВКС не е компетентен да се произнася, тъй като при позитивен за ищцата изход от спора направените разноски е следвало да поискат от тях.
Водим от горните съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 25.11.2010 г. по гр.д.№4212/2010 г. по описа на Софийския градски съд, В.К., ІІ-Б отделение, по касационна жалба, вх.№92573/21.12.2010 г., подадена от Н. а. по п. – София.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г. А. С. от [населено място] за присъждане на разноски за всички инстанции.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: