О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1467
София 22.11.2011 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети октомври, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 492/2011 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Л. Б., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат Г. К., срещу решение от 18.06.2010 г. по гр. дело №3746/2010 г. на Софийския градски съд в частта, с която е отменено решение от 29.12.2009 г. по гр.дело №13751/2009 г. на Софийския районен съд и касаторът е осъден да заплати на [фирма] на основание чл.207, ал.1, т. 2 КТ сумата 3 794.63 лв., представляваща обезщетение за установени за периода 21.04.2008 г. – 04.09.2008 г. липси и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 106.63 лв. – лихва за забава за периода 08.09.2008 г. – 06.03.2009 г. Въззивният съд е приел, че на ответника по иска е възложено като трудово задължение да събира, съхранява, разходва и отчита материални ценности. Това е отчетническа дейност по смисъла на разпоредбата на чл.207 КТ. По делото е доказано, че за процесния период са установени липси в общ размер на 3 794.63 лв. Тези вреди са причинени на работодателя от В. Л. Б. и други негови служители, което води до тяхната солидарна отговорност съобразно изричната разпоредба на чл.208, т.2 КТ.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място], не е заявил становище.
Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по материалноправни въпроси, отнасящи се за разграничението на понятията липси и вреди, причинени при отчетническа дейност. Тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение от 18.06.2010 г. по гр. дело №3746/2010 г. на Софийския градски съд. Повдигнатите от касатора въпроси обуславят крайното решение. Те обаче не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В съответствие с трайно установената съдебна практика въззивният съд е приел, че след като ответникът по иска като отчетник е причинил щети с неустановен произход на работодателя си заедно с други негови служители, заемащи същата длъжност, то отговорността им е солидарна и в пълен размер.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 18.06.2010 г. по гр. дело №3746/2010 г. на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.