О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1465
София, 28.10.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и девета година в състав:
Председател: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА АЛБЕНА БОНЕВА
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 1172 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение на Софийски градски съд от 17.02.2009 година по гр.д. № 3261/2009 година е оставено в сила решение от 17.07.2007 г. по гр.д. № 13779/2006 г. на Софийски районен съд, 63 състав, с което са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2, т.3 КТ, предявени от Н. А. П. от гр. С. против ЕАД “Б”, гр. С.. В решението е прието, че в изпълнение на трудов договор, ищцата Н. А. П. е работела на длъжност “координатор в операционен отдел” в ответното дружество ЕАД “Б”. С решение на управителния съвет на дружеството, одобрено с протокол от 03.06.2006 г. на надзорния съвет е било извършено изменение на щатното разписание, при което длъжността “координатор в операционен (Централен) отдел”, заемана от ищцата е била закрита. Съкращаването на щатната длъжност е било извършено поради отпадане на необходимостта от основната част от трудовите и функции с оглед закриването на дистанционния офис на дружеството в гр. В. и преразпределение на останалите трудови функции към други длъжности. Трудовото правоотношение с Н. А. П. е било прекратено от работодателя със заповед № 259 от 06.06.2006 г. на основание чл. 328, ал.1, т.2 КТ. При така установените факти, въззивният съд е приел, че уволнението е извършено законно – след реално съкращаване на заеманата щатна бройка за длъжността, предвид което е отхвърлил като неоснователни предявените искове за отмяна на уволнението, възстановяване на заеманата длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ.
Касационна жалба против решението на Софийски градски съд е постъпила от Н. А. П.. Изложени са доводи за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като въпросът относно преценката на всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение на съда е обуславящ изхода на делото; текстът на чл. 188, ал.1 ГПК (отм.) няма ясна формулировка в действащия граждански процесуален кодекс, поради което неговото изясняване е от значение за развитието на правото. Поддържа се, че обуславящ изхода на делото е и начинът на изграждане на фактическите изводи на съда, свързан с обосноваността на съдебния акт, поради което от значение за развитието на правото се явява и въпросът може ли съдът да възприеме фактически изводи, различни от тези, които се онагледяват от доказателствата по делото. Поддържа се, че в противоречие с трайната практика на Върховния касационен съд, въззивният съд е изключил от доказателствата по делото при условията на чл. 101, ал.2 ГПК (отм.) документ, въз основа на който е изградил изводи за факти по делото; че от значение за развитието на правото е и въпросът за превръщането на правото на подбор в задължение за работодателя, когато съкращава една от няколко еднакви или сходни длъжности, който въпрос е разрешен и в противоречие с трайната практика на Върховния касационен съд.
Ответникът по касационната жалба ЕАД “Б. Париба (България) гр. С. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд по гр.д. № 3261/2007 година.
Повдигнатият в изложението към касационната жалба въпрос, касаещ дадената формулировка в действащия граждански процесуален кодекс на задължението на съда да извърши преценка на всички доказателства и доводи на страните не е обуславящ изхода на делото. Обжалваният съдебен акт е постановен в производство по чл. 196 и сл. ГПК (отм.) вр. с §2, ал.1 ПЗР ГПК, т.е. при преценката на доказателствата по делото е приложима разпоредбата на чл. 188 ГПК (отм.), поради което доколко и как задълженията на съда за преценка на доказателствата са формулирани в действащия ГПК (чл. 12 ГПК и чл. 235, ал.2 ГПК) е въпрос неотносим към обжалваното решение.
Липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване и по въпроса за начина на изграждане на фактическите изводи на съда и може ли съдът да възприеме фактически изводи, различни от тези, които се онагледяват от доказателствата по делото. Действително този въпрос е свързан с обосноваността на всеки съдебен акт, но относно изискванията за обоснованост на съдебното решение съществува трайна съдебна практика. Допускането на касационно обжалване по причина на необоснованост на решението изисква касаторът да е посочил кой обуславящ изводите на съда по фактите въпрос е разрешен в противоречие с логическите, научни и опитни правила, т.е. кое съждение не е логически издържано – не отразява закономерностите и типичните връзки между явленията; обусловило ли е това становище по фактите неправилно приложение на конкретна правна норма; съществува ли и коя е противоречивата практика на съдилищата при разрешаване на сходни правни казуси или защо разрешаването на този въпрос би се явило от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото – да обоснове необходимостта от съобразяване на правилата на логическото мислене в конкретния аспект с разкрити от науката, техниката или наложил се житейски опит закономерности, което не е сторено от касатора в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса допустимо ли е съдът да формира изводите си за фактите въз основа на документ, който е изключил от доказателствата по делото. Безсъмнено, съдът приема за доказани фактите, за които страната е посочила доказателства, съответно – при липса на доказателства формира извод, че твърдения факт не се е осъществил, но по въпроса за последиците от доказателствената тежест е налице трайно установена съдебна практика, основания за промяна на която не са налице. Липсва и противоречие между установената практика по приложението на чл. 101, ал.2 ГПК (отм.) и чл. 188, ал.2 ГПК (отм.) и начина, по който е процедирал въззивния съд при проверката на истинността на фактическите твърдения на страните; при изграждане на изводите си относно това кои факти са установени; при преценката за достоверността и доказателствената сила на отделните доказателствени средства. Съдът е изключил от доказателствата по делото при условията на чл. 101, ал. 2 ГПК (отм.) длъжностна характеристика за длъжността “координатор в Централен офис”, поради което не е обсъждал този документ, изграждайки извода си за съкращаване на трудовите функции за длъжността въз основа на данните от приетите по делото съдебно-икономически експертизи, извършили проверка по първични документи за обработваната от служителката документация, съответно за реално изпълняваните трудови функции.
Неоснователни са и доводите, че от значение за развитието на правото е въпросът за превръщането на правото на подбор в задължение за работодотеля, когато съкращава една от няколко еднакви или сходни длъжности, както и че въпросът е разрешен в противоречие с трайната практика на Върховния касационен съд. В съответствие с трайно установената практика по приложението на чл. 329, ал.1 КТ, в обжалваното въззивно решение е прието, че при съкращаване на единствена щатна бройка за определена длъжност, каквато е била длъжността “координатор в Централен офис”, заемана от уволнената служителка, за работодателя не възниква задължение за извършване на подбор.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 17.02.2009 година по гр.д. № 3261/2009 година на Софийски градски съд, ІV “А” въззивен състав, гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: