О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1466
София 22.11.2011 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети октомври, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 490/2011 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Я. Ч., [населено място], област С., подадена от пълномощника му адвокат Д. И., срещу въззивно решение №319 от 30.12.2010 г. по гр. дело №542/2010 г. на Смолянския окръжен съд, с което е потвърдено решение №134 от 25.10.2010 г. по гр.дело №238/2010 г. на Девинския районен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от касатора срещу „А. Б. Г. – к. Б.” искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1, т.2 и т.3 КТ. Въззивният съд е приел, че преди налагане на дисциплинарното наказание работодателят е изпълнил задълженията си по чл.193, ал.1 КТ като е поискал обяснения и ищецът е представил писмени такива. Заповедта за дисциплинарно уволнение е мотивирана съобразно изискванията на чл.195 КТ. Ищецът е извършил тежко нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се във вещно укривателство на 123 литра дизелово гориво, собственост на работодателя, поради което уволнението му е законно.
Ответникът по касационната жалба „А. Б. Г. – к. Б.”, [населено място], не е заявил становище по жалбата.
Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по материалноправни въпроси относно необходимостта от мотивиране на заповедта за дисциплинарно уволнение; за възможността да се използват наказателноправни термини и да се препраща към друг документ; дали неправилната правна квалификация се отразява на законността на уволнението; необходимо ли е извършеното нарушение да е по време, при или по повод на възложената работа на работника или служителя; чия е доказателствената тежест за това дали е извършено дисциплинарното нарушение и за възможността дисциплинарното наказание да се налага от упълномощено лице. Тези въпроси са решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Представени са съдебни решения и определения.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение №319 от 30.12.2010 г. по гр. дело №542/2010 г. на Смолянския окръжен съд Повдигнатите от касатора въпроси са правнорелевантни, тъй като обуславят крайното решение. Те обаче не са решавани противоречиво от съдилищата. По тях има и трайно установена съдебна практика, включително и представената от касатора, която е съобразена от въззивния съд. Според нея дисциплинарната отговорност има за основание нарушение на трудовата дисциплина като съвкупност от всички трудови задължения на работника или служителя. Съобразно разпоредбата на чл.186 КТ виновното неизпълнение на трудовите задължения е нарушение на трудовата дисциплина. То като всяко правонарушение е виновно противоправно деяние. Субект на нарушението може да бъде само работник или служител, т.е. лице, което предоставя работната си сила по трудово правоотношение. Обект на дисциплинарно нарушение могат да бъдат само задължения на работника или служителя по трудовото му правоотношение със съответния работодател. Неизпълнението на други задължения, не съставлява нарушение на трудовата дисциплина. Правото на дисциплинарно наказване принадлежи единствено на субекта на дисциплинарната власт. Според разпоредбата на чл. 192 ал.1 КТ дисциплинарните наказания се налагат от работодателя или от определено от него лице или от друг орган, оправомощен със закон. Наказанието се налага с мотивирана писмена заповед според разпоредбата на чл.195 КТ като няма ограничение за използването и на наказателноправни термини. Нарушението трябва да е описано с обективните и субективни признаци, времето на извършването му, вида на наказанието и правното основание – законовия текст. Задължението на работодателя да мотивира заповедта за дисциплинарно наказание е въведено с цел преценка на изискването за еднократност на наказанието, за съобразяване на сроковете по чл.194 КТ и за възможността на наказания работник или служител да се защити ефективно. Ето защо, когато изложените в заповедта мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта е мотивирана по смисъла на чл.195, ал.1 КТ. Обосновката на работодателя за конкретните факти, поради които е издадена заповедта за уволнение, може да бъде формулирана и в друг документ, към който препраща заповедта и който е бил известен на работника или служителя. При несъответствие на законовия текст и описаните фактически обстоятелства, меродавни са фактите. Ако има грешка в правната квалификация, следва да се съобразят фактите, с които се обосновава дисциплинарното наказание. Само неточната правна квалификация на извършеното нарушение не означава, че дисциплинарното уволнение е незаконно. В тежест на работодателя е да докаже законността на дисциплинарното уволнение.
Всичко това е съобразено от въззивния съд при постановяването на обжалваното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №319 от 30.12.2010 г. по гр. дело №542/2010 г. на Смолянския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.