О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1469
гр.София, 03.12.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на първи декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
ЖИВА ДЕКОВА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1164 по описа за 2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от „Ч”ЕАД, гр. С., против решението от 17.04.2009г., постановено по гр.д. №578/2008г. на Видински окръжен съд, с което след като е отменено решението от 31.10.2008г. по гр.д. №2435/2007г. на Видински районен съд, са уважени предявените от Е. М. С. от гр. В., срещу „Ч”ЕАД искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата Е. М. С. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение след като е отменено първоинстанционното решение, са уважени предявените от Е. М. С. срещу „Ч”ЕАД искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ.
Въззивният съд е приел, че уволнението е незаконно, тъй като заповедта за уволнение е подписана не от работодателя, а от негов пълномощник. Приел е също, че уволнението на приложеното основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ – съкращаването в щата, е незаконно и на основание чл.344, ал.3 от КТ, във връзка с чл.333, ал.4 от КТ.
За да се обоснове допускането на касационното обжалване е необходимо аргументиране, че е налице произнасяне по правен въпрос, който налага намесата на касационната инстанция, за да наложи еднаквото му решаване от съдилищата.
В случая касаторът е релевирал правен въпрос относно приложението на чл.333, ал.3 от КТ. Такъв въпрос – относно предварителната закрила при уволнение на синдикални дейци, не е решен от въззивния съд. Решеният от въззивния съд въпрос също е относно предварителната закрила, но на друго основание – по чл.333, ал.4 от КТ, когато предварителната закрила при уволнение поради съкращение в щата е предвидена в колективния трудов договор. Поради това не може да се приеме, че е обосновано допускането на касационно обжалване на въззивното решение поради противоречиво решаване на въпроса за предварителната закрила при уволнение, след като се касае до различни основания на предварителната закрила.
Вторият от релевираните правни въпроси е относно възможността за делегиране на работодателска правоспособност. Доводите на касатора, че по този въпрос е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, са неоснователни. По този въпрос има установена практика на ВКС, която не се налага да бъде променяна. Поради което не може да се приеме, че релевирания от касатора правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Заповедта за уволнение е незаконна когато не е подписана от работодателя – арг. чл.61, ал.1 от КТ. С оглед спецификата на трудовите правоотношения Кодексът на труда не предвижда възможност работодателят да делегира правомощия на други лица, които да упражняват правата и задълженията му по трудовия договор, освен в изрично предвидени случаи, например в чл.192, ал.1 от КТ – относно дисциплинарната власт.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК и по въпросите за недействителността на клауза на колективния трудов договор. Такъв въпрос не е решен с въззивното решение. Отделно от това, с чл.60 от КТ е установена изрична правна уредба на недействителността на колективния трудов договор, която изключва възможността съдът, разглеждащ спора за законност на уволнението, служебно да се произнася дали колективния трудов договор или отделни негови клаузи противоречат на закона или го заобикалят. Доводите, че въззивният съд е следвало, но не е тълкувал клаузата на колективния трудов договор, са доводи, които не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281 от ГПК, по които касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване на решението.
Съгласно чл.344, ал.3 от КТ при неспазена закрила при уволнение, съдът отменя заповедта за уволнението като незаконно само на това основание, без да разглежда трудовия спор по същество. Поради това не се поставят на обсъждане релевираните от касатора правни въпроси по приложението на чл.329 от КТ. Отделно, въпросът дали подборът е извършен именно въз основа на протокола на назначената от работодателя комисия, е въпрос на доказване по конкретното дело и доводите относно преценката на доказателствата касаят правилността на решението, а не допускането на касационното обжалване. Това се отнася и до преценката дали от конкретното съдържание на представеното извлечение от неприсъствено решение на дружеството-работодател се установяват твърденията му за извършено съкращаване в щата. Това са въпроси, които касаят конкретиката на спора и по тях съдът се произнася с оглед на фактическите данни по делото.
С оглед изложеното не следва да се допускане касационно обжалване на обжалваното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от от 17.04.2009г., постановено по гр.д. №578/2008г. на Видински окръжен съд, по касационна жалба на „Ч”ЕАД.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: