1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 147
гр. София, 22.03. 2012 г.
Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети март две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдия Илиева
ч.гр.д. № 29 по описа за 2012 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. Б. С., приподписана от процесуалният й представител адв. З. П., срещу определение № 1194/29.11.2011 г., по в.ч.гр.д. № 1131/2011 г., по описа на Русенски окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане № 19112/14.10.2011 г., по гр.д. № 465/2010 г., по описа на Русенски районен съд.
Касаторката се е позовавала като основание за допускане на касационния контрол на хипотезата на чл. 280 ал. 1, т. 3 ГПК, като е изложила процесуалноправните въпроси, които са от значение за конкретния правен спор, а именно: към кой момент от развитието на производството е необходимо да се приложи списък по чл. 80 ГПК и дали това следва да се направи до приключване на съдебните прения на страните или е възможно и в по-късен момент; в изготвения протокол за съдебно заседание необходимо ли е да се впише, че страната е представила списък с разноските по чл. 80 ГПК, както и необходимо ли е списъкът с разноските по чл. 80 ГПК да бъде наименован „списък с разноски” или е допустимо да се нарича и по друг начин – например молба.
Ответниците по частната касационна жалба – Ц. Н. Б. и Н. Ц. Б. не са подали писмени отговор по чл. 276 ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284 ал. 3, т. 1 от ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържа твърдение за наличие на основанието по чл. 280 ал. 1, т. 3 ГПК.
Въпреки, че в изложението си частната касаторка е формулирала изрично процесуалноправните въпроси от значение за изхода на конкретното дело, които според нея са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, касационно обжалване на атакуваният съдебен акт не следва да бъде допускано.
На първо място, така поставените от касаторката въпроси изобщо не са били разглеждани от въззивната инстанция, доколкото предмет на обжалване пред Русенският окръжен съд е било разпореждане на първоинстанционния съд за връщане на частната жалба на С. срещу определение от 14.06.2010 г., с което същата е била осъдена да заплати на ответниците по делото направените от тях разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, което определение е било обжалвано и е влязло в законна сила. Освен това, така подадената от нея частна жалба срещу определението по чл. 248 ГПК е просрочена, което е самостоятелно основание за връщането й, както правилно е посочила и въззивната инстанция.
На следващо място, касаторката се е позовала на основанието за допустимост по чл. 280 ал. 1, т. 3 ГПК, съгласно което на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните определения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като следва да се отбележи, че двете хипотези формират едно общо правно основание за допускане на касационно обжалване. В частната касационна жалба не е обосновано самото основание, т.е. какво е значението на „поставените” процесуалноправни въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид също така, че точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика по така поставените въпроси, каквато касаторите не сочи (видно от изложеното по-горе), както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват.
По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените в частната касационна жалба основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно определение № 1194/29.11.2011 г., по в.ч.гр.д. № 1131/2011 г., по описа на Русенски окръжен съд, по частната касационна жалба на С. Б. С., приподписана от процесуалният й представител адв. З. П., с вх. № 12107/12.12.2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: