1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 148
гр. София, 22.03.2012 г.
Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети март две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдия Илиева
ч.гр.д. № 16 по описа за 2012 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на К. П. Т., приподписана от процесуалният му представител адв. Н. Т., срещу определение № VI-4208/24.11.2011 г., по ч.гр.д. № 1950/2011 г., по описа на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 956/07.10.2011 г., по гр.д. № 1103/2011 г., по описа на Несебърски районен съд, с което производството по делото е прекратено. Касаторът се е позовавал като основания за допускане на касационния контрол на хипотезите на чл. 280 ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК.
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284 ал. 3, т. 1 от ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280 ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
На първо място, касаторът не е формулирал изрично материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, който е решен от въззивната инстанция в противоречие с практиката на ВКС или който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване.
На второ място, в изложението за обосноваване на различните основания за допустимост на касационното обжалване се обсъждат няколко различни въпроса, които могат обаче да бъдат изведени единствено по тълкувателен път.
В обосноваване на основанието по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК липсва ясна формулировка на материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, като е посочена практика на ВКС, според която в исковото производство за собственост решаващият спора съд следва да упражни косвен контрол за законосъобразност на влезлия в сила административен акт , респ. по заместващото го съдебно решение по чл. 14 ал. 3 ЗСПЗЗ, ако страната по ревандикационния спор, която не е взела участие в административното производство, възразява за липса на предпоставки за възстановяване на собствеността. От една страна, така коментираният въпрос не е бил разглеждан от въззивната инстанция, доколкото по делото първоначално ищецът е предявил положителен установителен иск за собственост срещу ответната ОСЗГ и искане за отмяна на решение на ПК – Н., а с молба-уточнение е посочено, че се предявява иск по чл. 14 ал. 3 ЗСПЗЗ за отмяна на непосочено решение на ОСЗГ Н.. Поради неотстраняване в срок на нередовностите на исковата молба производството по делото е било прекратено. От друга страна, в подкрепа на обосноваване на основанието за касация е приложено едно решение на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, което, както бе посочено вече, обсъжда различни от поставения от частния касатор въпроси.
На следващо място, касаторът се е позовал и на основанието за допустимост по чл. 280 ал. 1, т. 3 ГПК, съгласно което на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните определения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като следва да се отбележи, че двете хипотези формират едно общо правно основание за допускане на касационно обжалване. В частната касационна жалба не е обосновано самото основание, т.е. какво е значението на „поставените” материалноправни и процесуалноправни въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид също така, че точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика по така поставените въпроси, каквато касаторите не сочи (видно от изложеното по-горе), както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват.
По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените в частната касационна жалба основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно определение № VI-4208/24.11.2011 г., по ч.гр.д. № 1950/2011 г., по описа на Бургаски окръжен съд, по частната касационна жалба на К. П. Т., приподписана от процесуалният му представител адв. Н. Т., с вх. № 16152/14.12.2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: