О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 149
гр. София, 27.02.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 2589/2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] /н./ – [населено място], срещу определение № 202 от 07.09.2017 г. по в. т. д. № 156/2017 г. на Великотърновски апелативен съд. С посоченото определение е оставена без уважение молбата на [фирма] /н./ за изменение по реда на чл.248 ГПК на постановеното по делото въззивно решение № 162 от 19.07.2017 г. в частта за разноските.
Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно. Излага доводи, че доколкото претендираното като разноски адвокатско възнаграждение е заплатено в брой, не е било необходимо за установяване на разноските да се представят други доказателства, освен договора за правна защита и съдействие. Поддържа, че не съществува нормативно предвидено основание в договора защита да се отбелязва начисляването на ДДС върху адвокатското възнаграждение и че въззивният съд е разполагал с информация, съдържаща се в списъка по чл.80 ГПК, че платеното възнаграждение е с ДДС. Навежда и оплакване, че съдът неправилно не е взел предвид представените с молбата по чл.248 ГПК доказателства за наличие на регистрация по ЗДДС, както и че поради публичния характер на информацията за регистрираните по ЗДДС лица не се е налагало представяне на доказателства в тази насока.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК не е подаден отговор от ответника по жалбата [община] – [населено място].
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но по същество е неоснователна.
С решение № 162 от 19.07.2017 г. по в. т. д. № 156/2017 г. Великотърновски апелативен съд е потвърдил решението по т. д. № 178/2016 г. на Плевенски окръжен съд, с което [община] е осъдена на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД във вр. с чл.649, ал.2 ТЗ да заплати на [фирма] /н./ сумата 114 257.82 лв., ведно със законните лихви от 12.10.2016 г. до окончателното плащане и разноски за първоинстанционното производство, и на основание чл.78, ал.3 ГПК е присъдил на [фирма] /н./ разноски за въззивното производство в размер на 3 815 лв. При произнасяне по отговорността за разноски въззивният съд е констатирал, че дружеството – ищец е представило списък по чл.80 ГПК и доказателства за извършени във въззивното производство разноски в размер на 4 476 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение. Ответникът [община] е направил възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на възнаграждението, което съдът е намерил за основателно, след като е преценил фактическата и правна сложност на делото. Поради това и на основание чл.78, ал.5 ГПК съдът е намалил възнаграждението до размер на сумата 3 815 лв., представляваща минималния размер на адвокатското възнаграждение, изчислен съгласно чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
За да постанови обжалваното определение, с което е оставена без уважение молбата на [фирма] /н./ за изменение на решението в частта за разноските, Великотърновски апелативен съд е приел, че молителят – ищец не е представил доказателства за заплащане на начисления върху адвокатското възнаграждение ДДС и че в представения по делото договор за правна помощ няма отбелязване възнаграждението от 4 476 лв. да включва ДДС. Мотивирал се е и с липсата на доказателства адвокатът, представлявал дружеството във въззивното производство, да е регистриран по ЗДДС.
Определението е правилно като краен резултат.
С адресирания до Великотърновски апелативен съд отговор на въззивна жалба частният жалбоподател [фирма] /н./ е представил договор за правна защита и съдействие от 25.04.2017 г., сключен с адв. С. М.. В договора е удостоверено, че за процесуално представителство във въззивното производство дружеството е заплатило в брой на пълномощника си – адвокат адвокатско възнаграждение в размер на 4 476 лв. Договорът не съдържа информация за включен във възнаграждението ДДС, като до приключване на устните състезания пред въззивната инстанция не са представени доказателства упълномощеният адвокат да е регистриран по ЗДДС.
Съобразявайки съдържанието на договора и доказателствата, с които е подкрепено искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, настоящата инстанция намира за правилен извода на въззивния съд, че вписаната в договора сума следва да се разглежда като адвокатско възнаграждение без включен ДДС и въз основа на нея да се преценява дали уговореното и платено възнаграждение е прекомерно по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК. Д. на частния жалбоподател, че списъкът по чл.80 ГПК съдържа информация за включен във възнаграждението ДДС, е неоснователен. При преценката платено ли е адвокатско възнаграждение и в какъв размер съдът се ръководи от съдържанието на договора за правна защита и съдействие, респ. от банковите документи, удостоверяващи плащането на възнаграждението по банков път.
Правилен е и изводът на въззивния съд, че при липса на представени доказателства за регистрация на пълномощника – адвокат по ЗДДС няма основание да се счита, че възнаграждението е с включен ДДС. Обстоятелството, че с молбата по чл.248 ГПК частният жалбоподател е представил доказателства за регистрация на пълномощника си по ЗДДС, е ирелевантно за основателността на искането по чл.248 ГПК, тъй като възможността за попълване на делото с тези доказателства е преклудирана с приключване на съдебното дирене във въззивното производство. Доказването на разноските е в тежест на страната, която ги претендира. Поради това не може да бъде споделен довода на жалбоподателя, че съдът е имал възможност да провери служебно дели пълномощникът му е регистриран по ЗДДС.
По въпроса за дължимостта на ДДС, начислен към заплатено адвокатско възнаграждение, и предпоставките за заплащането му от насрещната страна като част от разноските по чл.78 ГПК, е формирана практика на ВКС по чл.274, ал.3 ГПК, обективирана в определение № 782/12.12.2014 г. по ч. т. д. № 3545/2014 г. на ІІ т. о. В определението е прието, че когато се касае за възнаграждение на адвокат, регистриран по ЗДДС, върху възнаграждението по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения се начислява ДДС, който се счита неразделна част от възнаграждението; Ако е установено по делото, че адвокатът, за чието възнаграждение страната е направила разноски, е регистриран по ЗДДС и че страната е платила на адвоката и сумата за дължимия ДДС, тази сума се счита за неразделна част от дължимото адвокатско възнаграждение и следва да се съобрази при присъждането на разноски по делото. Изводът на въззивния съд, че при липса на данни в договора за правна защита за включен в адвокатското възнаграждение ДДС и на доказателства за регистрация на пълномощника – адвокат по ЗДДС няма основание да се счита, че размерът на възнаграждението включва и ДДС, е съобразен с цитираната практика и е законосъобразен.
По изложените съображения обжалваното с частната жалба определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 202 от 07.09.2017 г., постановено по в. т. д. № 156/2017 г. на Великотърновски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :