О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 149
гр. София, 29.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми март две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Янчева гр. дело № 3935 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Настоящото дело е образувано по касационна жалба вх.№ 104669/2.08.2018 г., подадена от С. С. К. и К. Б. К., чрез адвокат Д. О., срещу решение № 4091 от 21.06.2018 г. по гр. дело № 14477/2016 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 11.08.2016 г., постановено по гр. дело № 27665/2014 г. на Софийски районен съд. С потвърденото първоинстанционно решение е отхвърлен предявеният от С. С. К. и К. Б. К. срещу И. С. М. иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване на установено в отношенията между страните, че ищците са собственици в режим на семейна имуществена общност на 1/4 идеална част от следния недвижим имот: гараж с идентификатор ……….., с площ от 31 кв.м, застроен на 1 етаж, находящ се в поземлен имот с идентификатор ………, с административен адрес: [населено място], район „О. к.“, ул. ,,675“ № 15.
Жалбоподателите считат обжалваното въззивно решение за незаконосъобразно и неправилно. Считат, че след като спорният гараж няма строителни книжа и е незаконен, същият не е собственост на други лица, освен на собствениците на терена. Молят ВКС да отмени решението и уважи жалбата им.
В изложението към касационната жалба С. С. К. и К. Б. К. твърдят, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; решени в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз; са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, както и при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Формулират следните материалноправни въпроси:
1. В случай, че по делото се докаже, че строежът е незаконен, може ли при продажбата на земя-частна общинска собственост по реда на чл.35 от ЗОбС да се продаде и незаконният строеж от общината и на кого; 2. При режим на съсобственост на земя, придобита по реда на чл.35 от ЗОбС, и при липса на строителни книжа, кой става собственик на построен незаконен строеж при покупка на земята и може ли същият да се придобие по приращение съгласно квотите на съсобственост върху земята;
3. Въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос: законен ли е гараж, излизащ извън обема на архитектурния проект, без отстъпено или учредено право на строеж към периодите на придобиване на земята от двама съсобственици, като е приел, че същият е законен.
Жалбоподателите считат, че формулираните от тях въпроси, решаващи за изхода на делото, се явяват от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, като отговорите на някои от тях ще обусловят вероятна нищожност или недопустимост, както и очевидна неправилност на решението.
Жалбоподателите твърдят и че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, като в тази връзка визират следните решения: решение № 96/1.07.2015 г. по гр. д. № 1116/2015 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 115/1.03.2006 г. по гр. д. № 696/2005 г. на ВКС, І г.о., решение № 738/1.12.2005 г. по гр. д. № 352/2005 г. на BKC, I г.о., решение № 96/17.07.2015 г. по гр. д. № 4669/2014 г. на BKC, I г.о., решение № 517/2.06.2009 г. по гр. д. № 2340/2018 г. на ВКС,III г.о., решение № 98/27.07.2015 г. по гр. д. № 521/2011 г. на ВКС, II г.о., решение № 61/13.02.2012 г. по гр. д. № 291/2011 г. на ВКС, решение № 149/29.03.2012 г. по гр. д. № 1232/2011 на ВКС, I г.о., решение № 532/6. 07. 2010 г. по гр. д. № 1459/2009 г. на ВКС, I г.о., решение № 630/9.10.1995 г. по гр. д. № 391/1995 г. на ВС, петчленен състав. Излагат, че съгласно константната съдебна практика, датираща от 1970 г. до днешни дни, когато собственикът на застроен поземлен имот прехвърли правото на собственост върху него, без изрично да отбележи, че построените в имота сгради не са предмет на прехвърлянето, се счита, че по силата на приращението – чл.92 от ЗС, новият собственик на земята става собственик и на построеното върху нея. Позовават се в това отношение на решение № 183/18.06.2012 г. на ВКС. ІІ г.о. и решение № 529/9.07.2010 г. по гр. д. № 1129/2009 г. на ВКС, І г.о. Насрещната страна И. С. М. счита касационната жалба за неоснователна, както и че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу въззивно решение по искове, за които касационното обжалване не е ограничено от цената на иска.
Предявен е от С. С. К. и К. Б. К. срещу И. С. М. положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, с който се иска ищците да бъдат признати за собственици по отношение на ответника на 1/4 идеална част от гараж с идентификатор …………, с площ от 31 кв.м, застроен на 1 етаж, находящ се в поземлен имот с идентификатор …………., с административен адрес: [населено място], район „О. к.“, ул. „675“ № 15. Ищците твърдят, че гаражът е бил построен незаконно от Е. Ц. през 1974-1975 г., като е станал собственост на собственика на терена – Столична община. Считат, че са придобили 1/4 ид.ч. от гаража по силата на договор за продажба на недвижим имот частна общинска собственост, сключен на 20.12.2011 г., с която закупили 1/4 ид.ч. от поземления имот, в който същият бил изграден. Въпреки това установили, че гаражът е прехвърлен изцяло в собственост на И. С. М. по силата на нотариален акт за продажба на недвижим имот с вх. рег.№ …./29.04.2010 г., акт № …, том …от 2010 г., с № …. по описната книга. За да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне на иска, въззивният съд е заключил, че Е. Ц. е извършила строителство на процесния гараж в чужд имот без наличието на учредено ограничено вещно право, поради което собствеността на постройката е преминала на основание чл.92 от ЗС в полза на собственика на терена – Столична община. Посочил е, че процесният гараж се явява самостоятелен обект на правото на собственост в имота, който обаче не е бил предмет на извършената по реда на чл.35, ал.3 от ЗОбС продажба, по която ищците се явяват купувачи. В тази връзка съдът е изложил мотиви, съгласно които характерът на процедурата по продажба на имот, представляващ частна общинска собственост, съгласно чл.35, ал.3 от ЗОбС се състои от две фази: административна, в която се включва решението на общинския съвет за разпореждане чрез продажба с правото на собственост на общината върху земя-частна общинска собственост в полза на собственика на законно построена върху нея сграда, и издаването на заповедта на кмета, с която се индивидуализира имотът, определя се неговата продажбена цена и купувача, и гражданскоправна фаза, която е свързана със сключването на договора за продажба между кмета на общината и купувача на имота. Посочил е, че с оглед характера на процедурата при придобиване на правото на собственост върху недвижим имот на цитираното по-горе основание, ако в решението на общинския съвет за разпореждане и заповедта на кмета не фигурира построената в имота сграда, за сградата не е извършвана експертна оценка и ако същата не е предмет на договора за покупко-продажба, в случай, че същата представлява самостоятелен обект на правото на собственост, не намира приложение правилото на чл.92 от ЗС, за да се приеме, че по силата на договора за покупко-продажба е придобита собствеността и върху сградата. Правилото, съгласно което собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго, е неприложимо по отношение построената в имота сграда, ако същата представлява самостоятелен обект на собственост отделно от собствеността на мястото и не е била предмет на покупко-продажба, извършена по посочения по-горе ред. По аргумент от противното следва да се приеме, че е допустима и обратната хипотеза – прехвърляне на мястото отделно от сградата в него. Въззивният съд е посочил, че съгласно представената преписка с вх.№ 0818-300(11)/2009/11.11.2010 г. на Столична община, същата е образувана по заявление на С. К., собственик на етаж от сградата, построена в имот с право на строеж върху него, с искане за закупуване на припадащата й се част от имота – УПИ ..-…, кв.14, м. „О. к.“, като същата не се отнася до намиращия се в имота самостоятелен обект – гараж с идентификатор ………. В заповед № РД-561-254/5.10.2010 г. на кмета на Столична община е наредено да се продаде на С. К. единствено правото на собственост върху общински недвижим имот, съставляващ 1/4 идеална част от застроен поземлен имот с идентификатор…………, целия с площ от 426 кв.м, по кадастралната карта, одобрена със заповед № РД-18-51/15.07.2010 г. на ИД на АГКК, находящ се в [населено място], район „О. .“, на ул. „…“ № 15. От представената по преписката експертна оценка за определяне на пазарната стойност на недвижим имот е видно, че е изследван въпросът за цената на имота, представляваща 1/4 идеална част от УПИ ……….4, кв. 14, м. „О. к.“, [населено място], като не е извършвана оценка на процесния гараж, находящ се в имота. Фактическият състав на процедурата по чл.35, ал.3 от ЗОбС е завършен със сключения между Столична община и С. С. К. договор за продажба № РД-……/20.12.2011 г., съгласно който е прехвърлено правото на собственост върху 1/4 идеална част от застроен поземлен имот с идентификатор ……….., находящ се в [населено място], район „О. купел“, на ул. „…“ № 15. Процесният гараж, като самостоятелен обект на правото на собственост в имота, не е предмет на извършената по реда на чл.35, ал.3 от ЗОбС продажба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че не са налице основанията на чл.280 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Съображенията му за това са следните:
Първият въпрос, посочен в изложението, не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и в този смисъл не отговаря на изискванията на чл.280, ал.1 от ГПК, във вр. с т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. По втория формулиран въпрос не са налице допълнителните основания на закона за допускане на касационно обжалване. Трайна е непротиворечива е съдебната практика, в съответствие с която е постановено и обжалваното решение, че постройка, изградена без надлежно учредено право на строеж, става собственост по силата на приращението (чл.92 от ЗС) на собствениците на земята. В случая не се спори, че гаражът е бил построен по време, когато урегулираният поземлен имот е бил общинска собственост. Ето защо законосъобразно в обжалваното решение е прието, че същият е станал собственост на Столична община. Касационно обжалване не следва да бъде допускано и по третия от формулираните от жалбоподателите въпроси, тъй като, противно на визираното по този въпрос в изложението, въззивният съд не е приел, че процесният гараж е законен, а обратното – направил е изводи, че става дума за незаконен строеж, като по отношение на него намира правилото на чл.92 от ЗС. Обжалваното въззивно решение не е вероятно нищожно или недопустимо. Същото е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му власт, в съответната форма, с ясно изразена воля на съда. Последният е разгледал исковата претенция на основанието, на която същата е предявена. Решението не е и очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2 от ГПК. В решение № 15 от 6.11.2018 г. на Конституционния съд на РБ по конст. дело № 10/2018 г. е прието, че в приложното поле на предпоставката очевидна неправилност като отделно, самостоятелно и независимо от предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК основание за допускане на касационното обжалване, законодателят е включил всички пороци на въззивния акт, обуславящи неговата неправилност. Това налага разграничението между очевидната неправилност и неправилността на съдебния акт като касационно отменително основание по чл.281, т.3 от ГПК да бъде направено въз основа на обективни критерии.
За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателства по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. Решението би било очевидно неправилно, ако например законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е приложена отменена или несъществуваща правна норма, или е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика.
В конкретния казус не се откриват предпоставките за очевидна неправилност на въззивното решение, визирани по-горе. Същото не е постановено в грубо нарушение на материалния или процесуалния закон и не е явно необосновано. По аргумент на чл.92 от ЗС, при прехвърляне на правото на собственост върху земята приобретателят му става собственик и на всички постройки и насаждения. Следователно, щом продавачът не е изключил изрично от продажбата постройки (подобрения), намиращи се в мястото, счита се, че купувачът придобива всичко, което се намира в мястото. Същевременно възможността да съществува разделна собственост е изрично уредена в чл.63 от ЗС. При възникнал спор, съдът е длъжен съгласно чл.20 от ЗЗД да тълкува договора, като търси действителната обща воля на страните. В конкретния казус от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че с договор за продажба от 20.12.2011 г. Столична община е продала на С. С. К. единствено 1/4 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор …………., целия с площ от 426 кв.м, по кадастралната карта, одобрена със заповед № РД-…./15.07.2010 г. на ИД на АГКК, представляващ УПИ ………., кв.14, м. „ж.к. „О. к.-І“. Продажбата е на основание чл.35, ал.3 от ЗОбС – продадена е земя, представляваща частна общинска собственост, на собственик на законно изградена постройка в имота. Към момента на въпросната продажба в имота е съществувал и процесният гараж, с идентификатор ………., като съгласно съдебно-техническата експертиза по делото същият е бил заснет още в кадастралния план, изработен през 1977 г. От преписката за продажба на имота се установява по несъмнен начин, че от страна на Столична община е изразено волеизявление за продажба единствено на идеална част от земята, като само тя е предмет на административната фаза на продажбата, включително направената експертна оценка. Това следва и от самото основание на продажбата – чл.35, ал.3 от ЗОбС, която разпоредба се отнася до продажбата единствено на земя. От така изложеното може да се направи обоснован извод, че с договора от 20.12.2011 г. Столична община не е продала на С. К. процесния гараж и последната не го е придобила в режим на съпружеска имуществена общност с К. К..
Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав на първо гражданско отделение на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата има право на 600 лв. разноски за адвокат, направени пред ВКС.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 4091 от 21.06.2018 г. по гр. дело № 14477/2016 г. по описа на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА С. С. К. и К. Б. К. да заплатят на И. С. М. разноски по делото в размер на 600 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: