6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 293
София, 04.06.2019 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Розинела Янчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 111 от 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№48674/05.04.2018г., подадена от Р. Ф. Ц. и М. Б. Ц., двамата от [населено място], чрез процесуалния им представител адв.Ц. П. от САК, срещу решение №948/13.02.2018г., постановено от Софийски градски съд, Въззивно отделение, IV-„Д“ състав по в.гр.д.№4591/2016г., с което е потвърдено решение от 10.02.2016г. на 76 състав на СРС по гр.д.№18448/2011г., в частта, с която на основание чл.349, ал.2 вр. ал.5 и 6 ГПК при поставяне в дял на Р. Ф. Ц. и М. Б. Ц. на недвижим имот – апартамент №65, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] на трети етаж, със застроена площ от 76.94кв.м., е постановено Р. Ф. Ц. и М. Б. Ц. да станат собственици на имота при условие, че заплатят на Ф. А. Ф. и Я. А. Ф. сумата от по 14 298.25лв., ведно със законната лихва, в 6-месечен срок от влизане на решението в сила.
В изложението към касационната жалба касаторите поддържат, че въпросът за това при какви условия ще станат собственици на недвижимия имот е от значение за решаването на правния спор, а цената, която двамата следва да заплатят, за да станат изключителни собственици на апартамента, е обусловила изводите на въззивния съд, тъй като точната сума е посочена в петитума на съдебното решение като условие за настъпване на правоприемство.
Навеждат доводи, че при събирането на доказателства в съдебното дирене пред въззивния съд са допуснати съществени процесуални нарушения, като въззивният съд не е назначил съдебна експертиза, която да установи цената, която следва да бъде заплатена в производството, въпреки, че във въззивната жалба е имало оплакване. Считат, че въззивният съд е следвало да назначи експертизата служебно, след като във въззивната жалба е направено оспорване на експертизата, приета в производството пред първоинстанционния съд. Според касаторите използвания от вещото лице метод на пазарните аналози не е посочен в Наредба № Н-9 от 14 август 2006г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени, както и че в заключението не е посочено какви са офертите, които вещото лице е използвало, кои са имотите, които са били сравнявани, не са посочени нотариалните актове на сравнените сделки, като считат, че са сравнявани само оферти.
Поддържат също така, че въззивният съд не е разгледал наведените от тях възражения и не е преценил дали заключението е извършено съобразно изискванията на нормативната уредба, а единствено е посочил, че липсва оспорване в производството пред първата инстанция. С оглед на това считат, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите:
1.При наведено във въззивната жалба оплакване относно доказателство, което се събира служебно от съда, длъжен ли е въззивният съд да го събере /поддържат противоречиво разрешаване с ТР №1 от 09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.3 и т.2/;
2.Може ли въззивният съд служебно да назначи експертиза в случай, че възникне съмнение за правилността на приетата в първоинстанционното производство такава /поддържат противоречиво разрешаване с ТР №1 от 09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.3 и т.2/;
3.Длъжен ли е въззивният съд да изложи в решението си мотиви за всички направени във въззивната жалба възражения и искания на страните, както и да изложи преценката си за доказателствата, фактическите констатации и правните си изводи и
4.Представлява ли неизлагането на мотиви във въззивното решение относно всички възражения и искания на страните съществено процесуално нарушение /поддържат противоречиво разрешаване с решение №228/01.10.2014г. на ВКС по гр.д.№1060/2014г. на Първо ГО; решение №75/31.03.2014г. на ВКС по гр.д.№5152/2013г. на Първо ГО; решение №443/25.10.2011г. на ВКС по гр.д.№166/2011г. на Четвърто ГО; решение №110/12.04.2010г. на ВКС по гр.д.№4617/2008г. на Четвърто ГО; решение №592/05.12.2008г. по т.д.№306/2008г. на ВКС.
Касаторите поддържат, че е налице основание за допускане на касационно обжалване и по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК като считат, че е налице вероятна нищожност на обжалваното въззивно решение, позовавайки се на решение №181 от 14.06.2012г. на Второ ГО на ВКС по гр.д.№96/2012г. Излагат съображения, че след като в решението няма банкова сметка или друг начин, по който да бъде заплатено задължението, то решението няма съдържанието, което е изискуемо от закона – чл.236, ал.1, т.7 ГПК.
В писмен отговор, подаден в срока по чл.287, ал.1 ГПК, ответниците по касационна жалба Ф. А. Ф. и Я. А. Ф. чрез процесуалния си представител адв.И. Н., изразяват становище, че не са налице поддържаните от касаторите предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендират присъждане на направените по делото разноски по представен с отговора списък.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:
Производството е за делба във фазата по извършване.
С решение, постановено на 27.12.2013г. по гр.д.№18448/2011г. по описа на СРС, влязло в сила на 23.04.2014г., е допуснато извършване на съдебна делба на апартамент №65, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] на третия етаж, при квоти на съделителите: за Р. Ф. Ц. – 2/8 идеални части; за Р. Ф. Ц. и М. Б. Ц. – 4/8 идеални части в бездялова съсобственост; за Ф. А. Ф. – 1/8 идеална част; за Я. А. Ф. – 1/8 идеална част.
По реда на чл.349, ал.2 ГПК имотът е поставен в дял на Р. Ф. Ц. и М. Б. Ц., като в частта досежно определянето на способа за извършване на делбата решението на първоинстанционния съд не е било обжалвано и е влязло в сила.
Решението на първоинстанционния съд е било обжалвано от Р. Ф. Ц. и М. Б. Ц. в частта, с която е прието, че същите ще станат собственици на имота при условие, че заплатят на Ф. А. Ф. и на Я. А. Ф. по 14 298.25лв., ведно със законната лихва, в 6-месечен срок от влизане на решението в сила. В подадената въззивна жалба са изложени оплаквания, че цената на имота е силно завишена и не отговаря на средната пазарна цена на други имоти от такъв вид, като в приетата по делото СТЕ вещото лице е използвало метода на пазарните аналози, който не е посочен в чл.3 от Наредба № Н-9 от 14.08.2006г. за реда и начините на прилагане на методите за определяне на пазарните цени и не е съобразено обстоятелството, че върху имота има учредено пожизнено право на ползване, което също влияе на пазарната му цена.
Въззивният съд е посочил, че спорна по делото е единствено цената, която Р. Ф. Ц. и М. Б. Ц. следва да заплатят за уравняване на дяловете на съделителите Ф. А. Ф. и Я. А. Ф., който въпрос следва да бъде преценен с оглед съдържащите се във въззивната жалба оплаквания. Взел е предвид, че съгласно заключението на приетата пред първоинстанционния съд и неоспорена от страните СТЕ, стойността на апартамента по средни пазарни цени е 114 386лв., като експертизата е приета в първото по делото съдебно заседание във втората фаза на делбата, при което е присъствал представител на съделителите Р. Ф. Ц. и М. Б. Ц., като при приемане на заключението тези съделители не са изложили никакви съображения относно цената на имота, нито относно механизма, използван от вещото лице за определянето ?.
Взето е предвид, че вещото лице е определило средната пазарна стойност на имота като е съобразило местонахождението му, основните му характеристики, състоянието му към момента на оценката в сравнение с други подобни имоти на пазара към проверявания момент, като са изложени съображения, че съделителите са могли да оспорят заключението в съдебното заседание, в което то е прието. Прието е, че като не са направили това своевременно, възможността им да го оспорват по-късно, каквото по същество представляват възраженията им във въззивната жалба, е преклудирана, като не е налице основание да не бъде кредитирано заключението.
С оглед на това въззивният съд е приел, че при средна пазарна цена на имота от 114 386лв. съделителите Р. Ф. Ц. и М. Б. Ц. при поставянето на имота в техен дял биха получили имущество, което превишава стойността на общия им дял с 28 596.50лв., като съобразно дяловете на останалите двама съделители им дължат по 14 298.25лв., която сума следва да бъде заплатена на всеки един от останалите двама съделители за уравнение на дела му, както основателно и в съответствие с доказателствата, както и с материалния и процесуален закон е приел и първоинстанционния съд.
С оглед така изложените от въззивния съд съображеиня, следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касаторите основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Действително в своята практика ВКС трайно, непротиворечиво и последователно приема, че въззивният съд е длъжен да обсъди доводите и оплакванията, съдържащи се във въззивната жалба. В случая оплакването на съделителите, че цената на имота е силно завишена и не отговаря на средната пазарна цена на други имоти от такъв вид, е надлежно обсъдено от въззивния съд. Обсъдени са и доводите на жалбоподателите, касаещи начина, по който средната пазарна цена на имота е била определена от назначеното по делото вещо лице, като са изложени съответните съображения, които вещото лице е взело предвид / местонахождението на имота, основните му характеристики, състоянието му към момента на оценката в сравнение с други подобни имоти на пазара към проверявания момент/. Оплакванията съответно са надлежно обсъдени в съответствие с трайно установената практика на ВКС, включително тази в посочените от касаторите решения на тричленни състави на ВКС и в очертаните с въззивната жалба предели.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос за възможността въззивният съд служебно да назначи експертиза в случая, че възникне съмнение за правилността на приетата в първоинстанционното производство такава. Доколкото във въззивната жалба липсва позоваване на новонастъпили факти и обстоятелства, които да обосновават настъпила промяна в цените на недвижимите имоти в периода след изслушване на СТЕ от първоинстанционния съд, такива обстоятелства въззивният съд не е бил длъжен да съобразява и отчита. Разглежданата по настоящето дело хипотеза следователно не сочи на особености, които да налагат прилагане на разрешението, дадено от ОСГТК на ВКС в ТР №1/09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по реда на чл.280, ал.2 ГПК в поддържания от касаторите смисъл, тъй като разпоредбата на чл.236, ал.1, т.7 ГПК в настоящия случай не намира приложение. Тази разпоредба се свързва с разпоредбата на чл.127, ал.4 ГПК според която по осъдителен иск за парично вземане ищецът посочва банкова сметка или друг начин на плащане. Това изискване обаче е неприложимо в делбеното производство досежно сумите, дължими като уравнение на дяловете, тъй като в тази част искът за делба не е осъдителен. Съделителите Ф. А. Ф. и Я. А. Ф. не са сезирали съда с искане за присъждане на определена сума, за да се приеме, че за тях съществува задължение да посочат банкова сметка, по която, при евентуално уважаване на претенцията им, сумата да им бъде преведена от насрещната страна.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение №948, постановено от Софийски градски съд, Въззивно отделение, IV-Д състав на 13.02.2018г. по в.гр.д.№4591/2016г.
ОСЪЖДА Р. Ф. Ц. и М. Б. Ц. на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплатят на Ф. А. Ф. и Я. А. Ф. сумата от 500лв. /петстотин лева/, представляваща направените по делото разноски.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: