О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 8
гр.София, 16.01.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, I гражданско отделение в закрито съдебно заседание на тридесети декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЖИВА ДЕКОВА
разгледа докладваното от съдията Декова
ч.гр.дело №1830 по описа за 2008 год.
Производството е по чл.288 във връзка с чл.278, ал.4 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Т. М. Е. от гр. К., срещу определението от 23.07.2008г. по ч.гр.д. №724/2008г. на Старозагорски окръжен съд, с което е оставено в сила определение от 03.06.2008г. по гр.д. №4/2008г. на Казанлъшки районен съд, с което е спряно производството по делото.
Ответницата по жалбата П. М. З. не взема становище.
Върховния касационен съд, състав на І гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на касационно обжалване определение, поради което е допустима.
С обжалваното определение въззивният съд е оставил в сила определението на първоинстанционния съд, с което е спряно производството по предявения от П. М. З. срещу Т. М. Е. иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на сключения между П/починал на 20.07.199г. и оставил за законни наследници страните по делото/ предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, до приключване на производството по гр.д. №187/2008г. на Казанлъшки районен съд, образувано по искова молба на П. М. З. срещу Т. М. Е. за прогласяване нищожността на саморъчно завещание от 25.03.1999г., извършено от М. Е. в полза на Т. Е. , като ненаписано от завещателя, а ако не бъде уважен този иск се претендира възстановяване на запазената й част от наследството на М. Е. Е. , накърнена със завещанието.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателката, за да обоснове допускането на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, поддържа, че същественият правен въпрос дали възражението за погасяване по давност на правото на ищцата да иска обявяване за окончателен на предварителния договор, е въпрос по съществото на спора или по неговата допустимост, е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Този правен въпрос е съществен за исковете, които произтичат от преобразуващите субективни права, защитата на които се търси с конститутивен иск, какъвто е и искът с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД. Разрешаването на този въпрос от въззивния съд в настоящия случай е в съответствие с практиката на Върховния касационен съд, че по възражението на ответника, че е погасено по давност правото на ищеца на искова защита на преобразуващото му субективно право, съдът се произнася с акта си по съществото на спора – с решението си. Погасителната давност се урежда от материалния закон, меродавен за спорното право, поради което проверката за основателността на възражението за погасителна давност се предпоставя от установяването на приложимия материален закон, която се извършва при постановяването на решението. Не може да бъде споделен довод, че това е въпрос по допустимостта на иска и по този въпрос съдът се произнася с определение. Макар че стои близко до предпоставките за допустимост на иска, възражението за погасителна давност не може да бъде проверено заедно с тях. С решение, а не с определение, се е произнесъл съдът и по приложеното от касатора Решение №307 от 1993г. по гр.д. №1649/92г. на ВКС, ІІг.о. В това решение е разгледан въпроса за последователността, в която в решението си съдът извършва проверката дали спорното право съществува, в която проверката за основателност на възражението за погасителна давност предхожда проверката на истинността на фактическите твърдения на страните.
Предвид изложеното касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на I гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението от 23.07.2008г. по ч.гр.д. №724/2008г. на Старозагорски окръжен съд, по частна касационна жалба на Т. М. Е..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: