О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 496
гр. София, 15.05.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на десети май две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 185 по описа на Върховния касационен съд за 2010 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение от 16.11.2009 год. по гр. д. № 456/2009 год. Старозагорският окръжен съд, като въззивна инстанция, е отменил първоинстанционното решение от 24.06.2009 год. по гр. д. № 333/2008 год. на Радневския районен съд и вместо това е постановил друго, с което осъдил ответника П. Г. П. да предаде на К. Х. К. владението върху мазе № 13, с площ 7.52 кв. м., представляващо неразделна част от собствения му апартамент № 13, находящ се в гр. Р., ул. „Е” № 8, ет. 5. Въззивният съд е уважил и предявения от ответника насрещен иск за заплащане на извършени в имота подобрения, като осъдил К. Х. К. да му заплати сумата за тях от 470 лв., а за разликата до претендирания размер от 1 000 лв. отхвърлил иска.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от ответникът П. Г. П., чрез пълномощника му адв. М. М. , в частта му, с която е осъден да предаде владението върху мазе № 13. Поддържа оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Моли за неговата отмяна и вместо това се постанови друго решение, с което предявеният иск бъде отхвърлен.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, с оглед представеното решение № 1* от 7.07.95 год. по гр. д. № 1439/94 год. на ВС, ІV г. о. В него въпросът, по който се е произнесъл въззивния съд в обжалваното решение – относно възможността да се придобие по давност собствеността върху мазе, принадлежност към апартамент в жилищна сграда, е решен противоречиво.
Ищецът К. К. не е взел становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да отмени първоинстанционното решение, с което искът по чл. 108 ЗС е бил отхвърлен и вместо това да постанови друго решение, с което го е уважил, въззивният съд приел, че възражението на ответника за принадлежността на правото на собственост върху спорното мазе на основание придобивна давност е неоснователно, тъй като е недопустимо приложението на този придобивен способ с оглед статута на имота като несамостоятелен такъв, представляващ принадлежност към жилището, което обслужва. Позовал се е на разпоредбите на чл. 98, във вр. с чл. 37 ЗС и тъй като ищецът е установил, че е собственик на апартамент № 13, към което принадлежи и спорното мазе № 13, в което неоснователно се намира ответникът, е уважил предявения против него ревандикационен иск.
Следователно, релевантният за изхода въпрос е допустимо ли е придобиване по давност на избено помещение, в какъвто смисъл е било възражението на ответника, собственик на апартамент в същата сграда. От представеното към изложението решение на ВС се установява, че този въпрос е решен в противоречив смисъл, като е прието, че не съществува забрана да се придобие по давност такова помещение, щом в сградата владелецът има друг обект – апартамент. Това обуславя наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
Поддържаните от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК са неточно формулирани и липсват изложени съображения за наличието им.
Водим от горните съображения, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 360 от 16.11.2009 год. по гр. д. № 456/2009 год. по описа на Старозагорския окръжен съд по подадената от П. Г. П., чрез пълномощника му адв. М. М. , касационна жалба против него в частта му по ревандикационния иск.
Указва на П. Г. П. да внесе държавна такса за касационното обжалване в размер на 50 лв. след внасяне на която делото да се докладва на Председателя на ІІ г. о. за насрочване в открито съдебно заседание, за което страните да се призоват по реда на чл. 289 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: