5
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 579/2010 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 151
гр.София, 11.03. 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на осми февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 579/2010 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. Р. Н. от[населено място] срещу въззивното решение на Софийски градски съд, постановено на 15 май 2009 год. по гр.дело № 1951/2006 год. С това решение е оставено в сила първоинстанционното решение на Софийски районен съд, ГК, 28 състав от 20.01.1999 год. по гр.дело № 12136/1994 год., с което е уважен предявеният от Е. И. Т. от[населено място] иск по чл.97, ал.1 ГПК/отм./ и е признато за установено по отношение на ответника Г. С. Н. от[населено място], че ищцата е собственик на тъмна стая с площ 7.70 кв.м., намираща се зад бивше магазинно помещение откъм ул.”Пиротска”, включена в магазин застроен на 37.94 кв.м., намиращ се на първия етаж в жилищна сграда в[населено място], ул.”Овчо поле”/бивша „Е. Ш.”/ № 115. С въззивното решение Софийски градски съд е уважил предявения установителен иск и по отношение на конституираната като задължителен необходим другар ответница Л. Р. Н. от[населено място] /в качеството й на съпруга на ответника Г. Н. по времето, когато са придобили апартамент в същата жилищна сграда, в която се намира процесното помещение, за което те твърдят, че представлява мазе към жилището им/.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че въззивният съд не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, неправилно е интерпретирал фактите по делото, което е довело до погрешни крайни изводи относно собствеността върху процесното помещение.
В допълнително изложение към касационната жалба като основание за допускане на касационно обжалване касаторката сочи чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Поддържа становище, че съдът се е произнесъл по съществен процесуален въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата, а именно: „когато във въззивното производство е конституирана страна-ответник като задължителен необходим другар, следва ли въззивният съд при решаване на делото по същество да отмени първоинстанционното решение поради неучастието му и да постанови ново решение, с което да се произнесе общо по отношение на всички необходими другари, включително и относно участвувалия при първоначалното разглеждане на делото като страна необходим другар”. Позовава се на приложеното към жалбата решение на Пазарджишкия окръжен съд от 14.06.2007 год. по гр.дело № 276/2006 год. /оставено в сила с р.№ 493/26.06.2009 год. по гр.дело № 5848/2007 год. на ВКС-ІІІ г.о./, с което е отменено изцяло първоинстанционното решение и е постановено ново по отношение на двамата съпрузи-задължителни другари. По поставения материалноправен въпрос „при установена частична идентичност на процесния имот с този придобит от ответниците чрез покупко-продажба от държавата следва ли да бъде уважаван изцяло или частично установителния иск за собственост”. Твърди, че този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в приложените решения № 1249/29.12.2008 год. по гр.дело № 1472/2007 год. на ВКС-І г.о. и р.№ 1241/19.11.2008 год. по гр.дело № 3813/2007 год. на ВКС-ІV г.о., постановени по реда на отменения ГПК от 1952 год.
Ответниците по касационната жалба Е. И. Т. от[населено място] и Г. С. Н. от[населено място] не ангажират становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото констатира, че жалбата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване.
Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК, предпоставящи произнасяне от страна на въззивният съд по материалноправен или процесуален въпрос, който е от особено важно значение за крайния изход на спора и е решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. З. на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка.
Видно от данните по делото обжалваното решение е постановено от СГС след като с решение № 17/02.06.2006 год. по т.дело № 261/2005 год. петчленен състав на ВКС-Търговска колегия е отменил на основание чл.233, ал.2 ГПК/отм./ първоначално постановеното въззивно решение, както и решението на първоинстанционния съд в частта му относно предявеният от Е. И. Т. установителен иск за собственост на процесното помещение и е върнал делото на въззивния съд с указания да се конституира като задължителен другар в процеса и съпругата на ответника Г. С. Н. по иска с правно основание чл.97, ал.1 ГПК/отм./. При повторното разглеждане на делото от въззивния съд е била конституирана Л. Р. Н. като необходим задължителен другар на ответника Г. Н., която е взела участие в процеса. След конституирането на съпругата на първоначалния ответник въззивният съд е повторил процесуалните действия, извършени без нейно участие и е извършил нови – допуснати са нови писмени и гласни доказателства, включително – нова техническа експертиза в състав от трима експерти. След извършен цялостен анализ на събраните по делото доказателства въззивният съд е направил извода за основателност на предявения установителен иск като е приел по отношение на двамата ответници, че ищцата се легитимира като собственик по реституция, наследство и доброволна делба на магазин с площ 37.94 кв.м., включващ бивше магазинно помещение откъм ул.”Пиротска”, както и процесната тъмна стая с площ 7.70 кв.м. зад същия магазин. Прието е също въз основа на доказателствения материал по делото, че не е налице идентичност между процесното помещение и описаното мазе в договора за продажба от 1968 год., с който ответникът и неговата съпруга са закупили по реда на Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд апартамент в същата сграда. Изложени са доводи, че описаното в договора мазе не съвпада по вид, площ, размери и местонахождение с процесното тъмно помещение, което се намира на партерния етаж на жилищната сграда където се помещават магазинните помещения, а не в сутерена, където са разположени мазетата. Изложени са съображения за неоснователност на направеното от ответниците възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност предвид забраната в чл.86 ЗС, тъй като процесното помещение заедно с магазините на приземния етаж на сградата е било одържавено през 1947 год. и от този момент до реституирането му през 1992 год. е било държавна собственост.
С оглед на изложеното, не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК по отношение на поставения процесуалноправен въпрос. Видно от данните по делото обжалваното въззивно решение е постановено с участието на касаторката в качеството й на необходим другар, която е била конституирана пред въззивния съд като ответник по предявения иск след отмяната по реда на чл.233, ал.2 ГПК/отм./ от ВКС на първоначално постановените решения на СГС и СРС. Съгласно т.17 от ТР № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС за тази категория порочни решения не е предвидено връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд. В съответствие с указанията в това ТР на ВКС, въззивният съд е повторил процесуалните действия на първата инстанция като е извършил и нови такива с участието на двамата необходими другари. След собствените си фактически и правни изводи по съществото на спора въззивният съд е направил констатация за наличието на частично съвпадение с тези на първата инстанция по отношение на ответника Н., поради което съгласно т.19 от цитираното ТР на ВКС е оставил в сила първоинстанционното решение в тази му част, като в диспозитива на въззивното решение се е произнесъл и по отношение на новоконституираната ответнитница Н., спрямо която също е признато за установено, че ищцата е собственик на процесното помещение. По този начин, с оглед естеството на спорното правоотношение е постигнат еднакъв краен резултат по отношение на двамата необходими другари, в който смисъл е и цитираната задължителна практика на ВКС, на която обжалваното въззивно решение не противоречи. Неоснователни са изложените доводи в касационната жалба за наличието на противоречива съдебна практика по поставения процесуалноправен въпрос, тъй като липсва идентичност с приложеното въззивно решение на Пазарджишкия окръжен съд. Същото е постановено по повод въззивна жалба на задължителен другар, което е наложило отмяна на първоинстанционното решение от страна на въззивния съд, а в конкретния случай както въззивното, така и първоинстанционното решение са отменени от ВКС по реда на чл.233, ал.2 ГПК/отм./, след което делото е върнато за разглеждане на въззивния съд с участието на съпругата на първоначалния ответник, поради което не се налага повторна отмяна на решението на районния съд по отношение на участвувалия при първоначалното разглеждане на делото необходим другар.
Не е налице твърдяното противоречие в съдебната практика и по отношение на поставения от касаторката материалноправен въпрос, свързан с наличието на частична идентичност между процесния имот и придобитият от ответниците чрез покупка от държавата по реда на НПЖДЖФ през 1968 год. Така, както е формулиран в касационната жалба въпросът е фактически, а не правен и разрешаването му е изцяло в зависимост от конкретните факти по делото, а не е свързан с приложението на определена правна норма. В случая решаващият съдебен състав е постановил решението си след цялостен анализ на събраните по делото доказателства и въз основа на тях е изградил фактическите си констатации и правни изводи като е приел, че липсват доказателства, че мазето, придобито от ответниците с договора за продажба от 1968 год., е идентично с процесната тъмна стая към магазинното помещение, описана в нот.акт от 1993 год.-предмет на предявения установителен иск. Тази преценка на съда е относима единствено към конкретния спор и касае правилността на постановения съдебен акт. Ето защо, оплакванията за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение са основания за касиране по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК. В тази връзка приложените към жалбата решения на различни състави на ВКС, постановени по реда на отменения ГПК, в случая са неотносими, тъй като третират различна фактическа обстановка и различни казуси, свързани с приложение нормите на ЗСПЗЗ относно възстановяване правото на собственост върху земеделски земи. Същите не представляват и задължителна съдебна практика по смисъла на т.2 от ТР № 1/2009 год. на ОСГК и ТК на ВКС, тъй като са постановени при действието на отменения ГПК от 1952 год.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, въззивно отделение, ІV-Г състав, постановено на 15.05.2009 год. по гр.дело № 1951/2006 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: